Решение № 11848 от 20.12.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-председател на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ), чрез юрк. Петков, срещу решение 4398 от 29.06.2022 г. по адм. д. 6314/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което e отменено негово решение 1467/14.05.2021 г., с което е отхвърлена молбата на С. Маланг, гражданин на Афганистан за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут и преписката е върната за ново произнасяне при дадени задължителни указания. В касационната жалба и в съдебно заседание се излагат съображения, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на решение по съществото на спора, с което оспорването срещу обжалвания административен акт да бъде отхвърлено изцяло. Ответникът С. Маланг, гражданин на Афганистан, чрез процесуален представител адв. Владимиров, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба, е подадена от страна, за която постановеното съдебно решение е неблагоприятно, в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. От фактическа страна е било установено, че с молба вх. РД09-ВР-209/04.02.2021 г. до ДАБ, С. Маланг, гражданин на Афганистан, роден на [дата]. е поискал предоставяне на международна закрила. С решение 21-115-1149/22.02.2021 г., издадено от председателя на Национално бюро за правна помощ (НБПП) и решение 196/22.02.2021 г. на председател на НБПП, на непридружения непълнолетен била предоставена правна помощ под форма представителство от адвокат на основание чл.25, ал.2 ЗПП вр.с чл.23, ал.2 вр.с чл.25, ал.1 и ал.3, т.2 и т.3 ЗУБ /л.39 от адм. д. 6314/2021г./. По делото била представена заповед 2201-ЗДЗД-0440/25.02.2021 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане"-Сердика, на основание чл.15, ал.4 и ал.6 от Закона за закрила на детето вр. § 1, т.4 от ДР на ЗУБ, с която на чужднеца е определен социален работник от Отдел "Закрила на детето", който да го представлява в производството пред ДАБ. По делото било представено и становище на Държавна агенция Национална сигурност (ДАНС), с което не се възразявало на лицето да бъде предоставена закрила, стига да отговаря на условията по ЗУБ. На 18.03.2021 г. с кандидата било проведено интервю, обективирано в протокол с рег. 5022149/18.03.2021г. С. Маланг мотивирал молбата си за международна закрила с проблеми от личен характер. Твърдял, че не можел да ходи на учили, заради войната. Пред интервюиращия орган заявил, че е напуснал държавата си на произход нелегално, като последователно преминал през И. Република Пакистан, И. Република Иран и Република Турция, след което влязал на територията на Република България по не установения законов ред. В страната прекарал 6-8 дни, след което бил задържан от българските власти при опит да премине нелегално в Република Сърбия. Целта му била да стигне територията на Франция, тъй като там имал роднини негов братовчед. Също така, чужденецът заявил, че в Афганистан никога не е заплашван, насилван, не е арестуван, съден или осъждан. Не е имал проблеми с официалните власти и не е членувал в политически партии или организации, нито във връзка със своята етническа или религиозна принадлежност. Не е имал проблеми с армията, полицията или други официални власти в страната си на произход. Заявил, че поддържа връзка с родителите си, които живеят в Афганистан и са наясно, че той се намира на територията на Република България. Преценявайки събраните в хода на административното производство доказателства, заместник-председателят на ДАБ намерил, че не са налице материалноправните предпоставки по чл.8 и чл.9, предвидени в ЗУБ, поради което отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на С. Маланг. По делото е представена докладна записка с изх. РД09-ВР-1462/05.07.2021г. (л. 96 от адм.д.6314/2021г.), с която била предоставена информация, че чужденецът, считано от 02.07.2021г. е в неизвестност. За да отмени административния акт, с който на С. Маланг е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, административният съд направил извод, че чужденецът не е лице нуждаещо се от международна закрила, а е мигрант, но приел, че са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила приел и делото не следва да се решава по същество. За такива нарушения съдът приел, че административният орган не е приложил разпоредбата на чл.15, ал.1, т.3 от ЗУБ, не е събрал актуална информация за ситуацията в страната му на произход, не е преценил най-висшия интерес на детето, както и това при кого би се завърнал непълнолетния непридружен търсещ закрила. С оглед горното, първостепенния съд приел, че делото следва да се върне, като дал указания на административният орган. Решението е неправилно и необосновано. Същото е постановено при неправилна преценка на доказателствата по делото и несъответствие на приложимите материалноправни норми. Изложените мотиви и факти по време на интервюто не представляват основания за получаване на статут. Причините за напускане на страната на произход са от личен характер, спрямо заявителя не е било осъществено преследване и в конкретния случай не става въпрос за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант , предвид неговото категоричното желание да се установи във Франция. Допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от административния орган при провеждане на административното производство не се установяват, поради което изводите на първостепенния съд са неправилни. Следва да бъде отбелязано, че при постановяване на съдебното си решение, административният съд е трябвало да съобрази, че чуждият гражданин вече е пълнолетен, поради което връщането на преписката е необосновано. Съгласно чл.15 ЗУБ производството за предоставяне на международна закрила се прекратява, когато: 1. след надлежно поканване чужденецът не се яви на интервю и в продължение на 30 дни не посочи обективни причини за неявяването си; 2. чужденецът два пъти не може да бъде намерен на разрешения му адрес или на друг адрес, посочен от него; 3. чужденецът промени адреса си, без да уведоми Държавната агенция за бежанците и в срок от 30 дни не посочи обективни причини за това; 4. три или повече пъти чужденецът отказва да съдейства на длъжностните лица от Държавната агенция за бежанците за изясняване на обстоятелствата, свързани с неговата молба; 5. чужденецът оттегли молбата си за международна закрила; 6. чужденецът има предоставена международна закрила в друга държава членка на Европейския съюз; 7. чужденецът получи убежище от президента; 8. чужденецът почине; 9. по отношение на чужденеца има влязло в сила решение по чл. 67в, ал. 1, т. 1, с което е разрешено прехвърлянето му в друга държава членка на Европейския съюз. В случаите по ал. 1, т. 1 5, при наличие на достатъчно доказателства за неоснователност на молбата за международна закрила, същата се разглежда по реда на чл. 75. Видно от доказателствата по делото, административният акт е връчен лично на лицето на 09.06.2021г. На 21.06.2021г. е депозирана жалбата на чужденецът срещу административният акт. Представената докладна записка за неизвестност на чужденци потърсели международна закрила е след това - 05.07.2021г., поради което разпоредбата чл.15 ЗУБ е неотносима. Неправилен е извода на съда, че административният орган е нарушил разпоредбата на чл.6а от ЗУБ. Съгласно цитираната разпоредба при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето. Посочено е, че преценката за най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето (ЗЗДет). Критериите за преценката са посочени в §1, т.5 от ДП на ЗЗДет, към които препраща §1, т.11 от ДР на ЗУБ. В случая не се установяват нарушения на относимите разпоредби от ЗЗДет. Видно от доказателствата по делото, принципа за съблюдаване на висшия интерес на детето, закрепен в чл.6а ЗУБ и целостта на семейството са обсъдени в решението на зам.-председателя на ДАБ. В административния акт е разгледано желанието на непридружения непълнолетен, който еднозначно твърди, че желае да отиде във Франция и не иска да остане в Република България. С. Маланг не знае български език и не е изявил желание да посещава българско училище, поради което правилно е преценено от административният орган, че търсещият закрила няма да може да се социализира в страната. По делото е представено решение 21-115-1149/22.02.2021 г., издадено от председателя на Национално бюро за правна помощ и решение 196/22.02.2021 г. на председателя на НБПП, че на непридружения непълнолетен е предоставена правна помощ под форма представителство от адвокат. Представена е и заповед 2201-ЗДЗД-0440/25.02.2021 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане"-Сердика, на основание чл.15, ал.4 и ал.6 от Закона за закрила на детето вр. § 1, т.4 от ДР на ЗУБ, с която на чужденеца е определен социален работник, които да го представлява в производството за предоставяне закрила по реда на ЗУБ. Неправилно първостепенният съд е приел, че административният орган не е обсъдил, при кого би се завърнал непълнолетния непридружен търсещ закрила. От приложението към регистрационния лист, писмото на дирекция Социално подпомагане - Сердика с изх. СГ/Д-С-СК/182-001/25.03.2021г. и протокола от проведеното интервю, безспорно се потвърждава, че семейството на непридружения непълнолетен е в Афганистан. В представения протокол от проведеното интервю с чужденеца, се установява, че са му задавани въпроси относно неговото семейство и приятели, дали те знаят къде се намира той в момента, има ли приятели в родното си [населено място], дали поддържа връзка с тях и дали му липсват, на които чужденецът е отговорил положително (стр. 34 от адм. д. 6314/2021). Тези факти и обстоятелства са разгледани и обсъдени от административния орган, като е отчетено и личното нежелание на чужденеца да остане в Република България. Административният орган обосновано е направил извод, че търсещият закрила следва да живее в страната си на произход заедно със своето семейство, с което е свързано както емоционално, така и с бит, традиции и обичаи. По делото безспорно се установява, че С. Маланг е напуснал общежитието на отдел ПМЗ [жк] и е в неизвестност от 02.07.2021г. От писмото на Дирекция Социално подпомагане - Сердика приложено на л. 84 от делото се установява, че Дирекцията е в обективна невъзможност да изготви доклад съгласно чл. 15, ал. 6 ЗЗДет, тъй като чуждия гражданин е напуснал самоволно центъра, без да уведоми административния орган, което се потвърждава от докладна записка приложена на л. 93, както и протокола за проведеното съдебно заседание в негово отсъствие. Понастоящем е в неизвестност, т. е. липсва нарушение на ЗЗДет. След подробен анализ на изложената от жалбоподателя бежанска история и видно от представената справки на ДАБ от 10.02.2021г. и от 29.10.2021 г. за актуалното положение в Афганистан, правилно в решението на административния орган е прието, че не са налице основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. Самият той твърди, че не е политически ангажиран, не е арестуван и преследван от официалните власти, не са извършени противоправни деяния по отношение на него. Основателно административният орган е отбелязал, че чуждият гражданин се явява мигрант, а не бежанец, предвид определенията в Наръчника на процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на Службата на ВКБООН. Самият той в интервюто си е заявил желанието си да напусне страната си, защото иска да учи във Франция. Относно основанията по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, с оглед тълкуването на чл. 15, буква в от директива 2004/83/ЕО, дадено с решение от 17.02.2009 г. по дело С-465/2007 г. на СЕС Люксембург: съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи по изключение може да се счита за установено, когато степента на характеризиращо протичащия въоръжен конфликт, безогледно насилие достигне толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице върнато в съответния регион, поради самия факт на присъствието си, се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи, като преценката за това е на компетентните национални власти или юрисдикциите на държавите-членки. С посоченото решение изрично се признава правото на преценка за степента на развитие на конфликтите и наличието на сериозни и потвърдени основания за предположение за реална опасност от реализиране на заплахите. От цялостната оценка на ситуацията на цялата територия в Афганистан, не може да се определи като отговаряща на определението за въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Неправилно административният съд е приел, че административният орган не се е мотивирал и относно принципа "non refoulement" (забрана за връщане), залегнал в чл. 4, ал. 3 от ЗУБ. Административният орган е коментирал в решението си дали при завръщането на чужденеца в страната му на произход той би бил подложен на сериозен риск от преследване или на тежки посегателства върху живота или личността си. Видно от писмените и гласни доказателствени средства приложени по делото, чужденецът не е заявил, че при завръщане в страната си на произход би имало реална опасност от тежки посегателства или риск за неговото здраве и живот. Обосновано и правилно административният орган е обсъдил всички обстоятелства, относими към искането за предоставяне на бежански и хуманитарен статут. Доколкото от обясненията на жалбоподателя не може да се установи съществуването на преки, тежки, лични заплахи за него, както и липсата на сериозни основания да се смята, че самото му присъствие там го излага на реална опасност обосновано е прието, че не са налице основанията по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Неправилно първоинстанционния съд е приел също, че не е представена актуална справка, с което административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Към момента на издаване на оспорения административен акт (14.05.21г.) последната справка е била тази от 10.02.2021г., която е обсъдена в решението на зам. - председателя на ДАБ. Пред административния съд е представена по-нова справка от 29.10.2021г. от Дирекция Международна дейност към ДАБ при МС, но тя е след издаване на оспореното решение. Последната справка е следвало да бъде обсъдена от първоинстанционния съд на плоскостта дали изложените факти в нея се отразяват върху изводите на административния орган. В случая по-новата справка по изложените по-горе аргументи не променят изводите за ситуацията в Афганистан. В този смисъл допуснатото процесуално нарушение не е в административното производство. Затова не е налице нарушение на административнопроизводствените правила. С оглед на установеното, обжалваното решение, с което е отменено решението на зам. - председателя на ДАБ се явява неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да се отмени. При липсата на правна възможност за извършване на допълнителни действия, с оглед пълното изясняване на основанията по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, с участието на С. Маланг, следва да се отхвърли оспорването срещу оспореното решение на зам. - председателя на ДАБ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,