Решение № 13647 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2117/2016 г.

Решение № 13647 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2117/2016 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" гр. С., бул. "Ц. Б. III" № 136, срещу решение № 95 от 18.12.2015 г. на Административен съд - Т., постановено по адм. дело № 149/2015 г., с което е обявена нищожността на мълчалив отказ на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, за издаване на индивидуален административен акт по заявление за подпомагане с УИН: 25/270312/69678 за кампания 2012 г. в съответствие с Решение № 2862 от 29.04.2014 г., постановено по адм. дело № 4030/2013 г. по описа на Административен съд С. - град и Решение № 4650/27.04.2015 г. по АД № 8218/2014 г. по описа на ВАС, с които е отменено Уведомително писмо с изх. № 02-250-6500/519 от 01.03.2013 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане, издадено от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", в частта, с която се отказва финансово подпомагане по Схема за поддържане на производството на краве мляко в икономически уязвими ферми, обвързана с производството (НДКМ1). Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения, както и поради противоречието му с материалния закон и съдебната практика. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че в конкретната хипотеза е налице мълчалив отказ на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция да се произнесе по заявлението за подпомагане, тъй като има издадено Уведомително писмо изх. № 02-250-6500/519 от 17.12.2015 г. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира се присъждане на направените разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - В. С. Г. от с. М., общ. Т., не заявява становище по жалбата. Участващият в производство по делото представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Според прокурора обжалваното решение като краен резултат не страда от пороци по чл. 209, т. 3 АПК налагащи отмяната му и следва да се остави в сила. Касационната жалба на Д. фонд "Земеделие" гр. С. е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок, от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява основателна по следните съображения: С обжалваното решение съдът обявява нищожността на мълчалив отказ на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, за издаване на индивидуален административен акт по заявление за подпомагане с УИН: 25/270312/69678 за кампания 2012 г. в съответствие с Решение № 2862 от 29.04.2014 г., постановено по адм. дело № 4030/2013 г. по описа на Административен съд С. - град и Решение № 4650/27.04.2015 г. по АД № 8218/2014 г. по описа на ВАС, с които е отменено Уведомително писмо с изх. № 02-250-6500/519 от 01.03.2013 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане, издадено от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", в частта, с която се отказва финансово подпомагане по Схема за поддържане на производството на краве мляко в икономически уязвими ферми, обвързана с производството (НДКМ1). За да достигне до този резултат първоинстанционният съд е приел, че изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция е компетентният орган да изпълни влязло в сила съдебно Решение № 2862 от 29.04.2014 г., постановено по адм. дело № 4030/2013 г. по описа на Административен съд С. - град, оставено в сила с Решение № 4650/27.04.2015 г. по АД № 8218/2014 г. по описа на ВАС, като издаде административен акт по посоченото в решенията заявление. Наличието на компетентност за разглеждането на подаденото заявление е условие за прилагането на фикцията - мълчалив отказ уредена в чл. 58, ал. 1 АПК. Проявлението на установената законова фикция се осъществява при наличие на елементите от визирания в правната норма фактически състав, който изисква подадено до компетентния орган искане за издаване на административен акт и непроизнасяне на органа в определения срок. По аналогия с изричния административен акт, който следва да е издаден от компетентен орган, за да произведе правни последици, приравненият на него мълчалив отказ трябва да бъде свързан с непроизнасяне на овластения по закон орган на управление, така че лицето, отправило искане за признаване на негово право или защита на интерес, да се окаже обвързано от властническо волеизявление, с което е длъжно да се съобрази. В конкретния случай съдът е приел, че административният орган не се е произнесъл по подаденото заявление за подпомагане и по този начин не е изпълнил указанията, дадени с Решение № 2862 от 29.04.2014 г., постановено по адм. дело № 4030/2013 г. по описа на Административен съд С. - град и Решение № 4650/27.04.2015 г. по АД № 8218/2014 г. по описа на ВАС, поради което е формиран мълчалив отказ. Съгласно чл. 177, ал. 2 АПК е законодателно установено, че при неспазване на съдебното решение актовете и действията на органа, извършени в противоречие с влязло в сила съдебно решение са нищожни. Настоящият съдебен състав приема, че така постановеното решение на Административен съд - Т. е недопустимо, поради неправилно определен предмет на съдебната проверка от страна на първоинстанционния съд. Аргументите за това са следните: Видно от установените факти по делото, към момента на подаване на жалбата от В. С. Г. - 15.10.2015 г. административният орган не се е произнесъл с нарочен акт във връзка с указанията дадени с Решение № 2862 от 29.04.2014 г., постановено по адм. дело № 4030/2013 г. по описа на Административен съд С. - град, оставено в сила с Решение № 4650/27.04.2015 г. по адм. дело № 8218/2014 г. по описа на ВАС. П. тези установени обстоятелства по съдържанието и предмета на жалбата, незаконосъобразно първоинстанционният съд е приел, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е налице мълчалив отказ на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" да се произнесе по подаденото от В. С. Г. заявление за подпомагане. Настоящият съдебен състав приема, че непроизнасянето на административния орган в конкретния случай не формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, който да е годен за съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 от АПК. По същество непроизнасянето на административния орган представлява неизпълнение на влязло в сила съдебно решение. За защита срещу неизпълнение на задължения, произтичащи от влезли в сила съдебни актове, в АПК са предвидени два способа - изпълнение по реда на Г. седемнадесета и Административно-наказателна отговорност по реда на Г. осемнадесета - по-конкретно чл. 304 и сл. АПК. Преценявайки обратното, административният съд е приел за разглеждане една недопустима жалба, по която е постановил недопустимо решение. Затова настоящият съдебен състав следва да обезсили решението, с което е обявена нищожността на мълчаливия отказ на Изпълнителния директор на ДФЗ и да прекрати съдебното производство като недопустимо. При този изход на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. С оглед предмета на правния спор и на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 във вр. с § 1 от ДР на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет (в приложимата редакция преди изменението и допълнението, обн. в ДВ, бр. 84 от 25 октомври 2016 г.), на касатора следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,