Решение № 7921 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9938/2012 г.

Решение № 7921 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9938/2012 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Недялко Христозов Иванов и Румяна Грозева Караиванова, подадена чрез адвоката им повереник Станислав Йорданов от АК- Хасково и по касационна жалба от Милена Иванова Иванова, подадена чрез адвоката й повереник адв. Йордан Йорданов от АК - Хасково, против решение № 121/2.07.2012 г. на Административен съд Хасково по адм. д. № 831/2011 г. по описа на съда, Изложени са твърдения за незаконосъобразност на решението като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуални правила - касационно отменителни основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отменяване на решението и уважаване на иска, ведно с разноски. Ответникът по касационната жалба - Министерство на земеделието и храните, редовно призовано, се представлява от юрисконсулт Милева, която поддържа становище за законосъобразност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че в конкретния случай не е налице нито един от елементите на фактическия състав на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и обосновано претенцията била отхвърлена. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Административният съд е бил сезиран с иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от Недялко Христозов Иванов, Румяна Грозева Караиванова и Милена Иванова Иванова, срещу Министерството на земеделието и храните за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи от неползване на имот за периода от 14.03.2003 г. до 6.12.2011 г., в размер на 63 484 лв., от които 1420 лв. направени разноски по водени граждански и административни дела, ведно със законна лихва, от предявяването на иска до окончателното й плащане. Твърденията са били, че вредите са причинени от незаконосъобразно фактически бездействие на длъжностни лица от Общинска служба "Земеделие" - Харманли, изразяващо се в неизпълнение на задълженията им да издадат изричен акт - решение, с което да отменят решение № 02180/20.07.2000 г. на Поземлена комисия - Харманли, поради допусната очевидна фактическа грешка. Твърдяните незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на Общинската служба "Земеделие" - Харманли били доказани и те произтичали от погрешното вписване на имота на касаторите по партида на трето лице, с идентични имена на праводателя им - Грозю Вълков Грозев, б. ж. на гр. Харманли. В резултат на това правото на собственост било възстановено на наследниците на третото лице и грешката според касаторите следвало да бъде отстранена по реда на чл. 26, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ППЗСПЗЗ, чрез издаване на решение за отменяване на решение № 02180/20.07.2000 г. за възстановяване правото на собственост върху процесния имот на третите лица. Решението било постановено в нарушение на процесуални правила тъй като съдът не им бил указал кой е надлежния ответник. Съдът бил длъжен повторно да остави без движение исковата молба и отново да им укаже да посочат ответник, тъй като съдът знаел за настъпилите структурно-организационни промени в областните дирекции "Земеделие" и обособяването им като юридически лица. Решението поради това било незаконосъобразно и искат отменяването му и решаване на делото по същество с уважаване на исковата молба изцяло. С обжалваното решение Административен съд - Хасково, е отхвърлил предявения иск срещу Министерството на земеделието и храните по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. За да постанови този резултат е приел, че не са налице предпоставките по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за уважаване на исковите претенции срещу Министерството на земеделието и храните. Постановил решението си по същество независимо констатацията, че Министерството на земеделието и храните не е надлежен ответник. Осъдил касаторите да заплатят на Министерството на земеделието и храните разноски в размер на 1720 лв. Решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено по следните съображения: Видно от обстоятелствената част на исковата молба, предявени са обективно съединени искове за присъждане на обезщетения за пропуснати ползи и претърпени имуществени вреди, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. От наведените с исковата молба твърдения става ясно, че ищците претендират присъждане на обезщетения за фактически бездействия на длъжностни лица от Общинска служба по земеделие - Харманли. Юридическо лице - ответник, с оглед изложените фактически обстоятелства в исковата молба е Областна дирекция "Земеделие" - Хасково, съгласно чл. 9, ал. 2, вр. с ал. 1 от Устройствения правилник на областните дирекции "Земеделие" /обн. ДВ, бр. 7 от 2010 г./. Исковата претенция и след оставяне на производството без движение, е била насочена срещу Министерството на земеделието и храните. Съгласно чл. 128, т. 5 от АПК на административните съдилища са възложени делата за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Предвид чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ делата се разглеждат по реда на АПК, който обаче не съдържа процесуални разпоредби за исково производство, поради което и на основание чл. 144 от АПК субсидиарно се прилага правилата на ГПК. Съгласно чл. 6 от ГПК съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице или по искане на прокурора, а съгласно чл. 127, ал. 1, т. 2 от ГПК исковата молба трябва да съдържа името на ответника, срещу когото е насочен иска. От тези разпоредби следва, че при конституиране на страните съдът не може да действа служебно. Съдът не е задължен да напътства ищеца срещу кого да насочи иска си и кой трябва да е ответник, още по-малко служебно да конституира надлежния ответник, каквито доводи се съдържат в касационната жалба. Правната норма на чл. 154, ал. 1 от АПК за служебно конституиране на страните се отнася за съдебно производство по оспорване на административен акт, а производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, има характер на исково производство и важат правилата на исковото производство по ГПК. Исковата молба е насочена срещу Министерството на земеделието и храните, но министерството в случая не е надлежния ответник. Съгласно чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Юридическо лице с оглед изложените фактически обстоятелства в исковата молба е Областна дирекция "Земеделие" - Хасково, съгласно чл. 9, ал. 2, вр. с ал. 1 от Устройствения правилник на областните дирекции "Земеделие" /обн. ДВ, бр. 7 от 2010 г./. Процесуалните предпоставки за исковото производство са свързани с възникването на право на иск и надлежното му упражняване. Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните абсолютни процесуални предпоставките за възникване на правото на иск, а липсата й има за последица недопустимост на иска и задължение на съда да върне исковата молба по чл. 130 от ГПК, приложим субсидиарно съгласно чл. 144 от АПК, или да прекрати образуваното съдебното производство. Следователно искът е насочен срещу ненадлежна страна и постановеното решение спрямо Министерството на земеделието и храните е недопустимо и следва да се обезсили. Предявяването на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу ненадлежна страна има за последица недопустимост на същия. Затова след обезсилването на решението исковата молба следва да се остави без разглеждане. С оглед направеното искане от ответната страна за присъждане на разноски за производството съдът намира с оглед изхода на спора че следва да бъдат присъдени такива в размер на 150 лева - юрисконсултско възнаграждение. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение