Решение № 972 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13532/2010 г.

Решение № 972 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13532/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йова Проданова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Стоян Константинов Попов от гр. Варна срещу решение № 10467 от 16.08.2010 г., постановено по административно дело № 5767 от 2010 г. на Върховния административен съд - седмо отделение. Развити са доводи за неправилност на съдебния акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния си представител Силвия Илиева, в писмено становище релевира доводи за правилност на атакуваното съдебно решение и неоснователност на подадената срещу него касационна жалба, поради което моли последното да се остави в сила, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за основателна. Върховният административен съд - петчленен състав на II колегия, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения четиринадесетдневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която обжалваното решение е неблагоприятно, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество на посочените в нея касационни основания и след служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон на основание чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Върховния административен съд - седмо отделение, по реда на чл. 132, ал. 2, т. 3 от АПК във връзка с чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) е оспореното от Стоян Константинов Попов - съдия в Районния съд - Варна, решение по т. 58 на Висшия съдебен съвет по протокол № 14 от 8.04.2010 г., с което му е наложено дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 на сто за срок от шест месеца" на основание чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ. С обжалваното решение тричленният състав е отхвърлил като неоснователна жалбата на касатора. Въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е обосновал извод, че е осъществен съставът на дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 ЗСВ (в редакцията му в ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 4.05.2009 г.), мотивирали Висшия съдебен съвет да приеме решение за наложеното дисциплинарно наказание. При извършената съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК служебна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 съдът е констатирал, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган в предвидената от закона форма и при спазване на процедурата по чл. 310 - 320 ЗСВ и съответства на целта на закона, а именно - да се осигури функционирането на съдебната власт въз основа на принципите, прогласени в Конституцията и в глава първа от ЗСВ, включително принципите за откритост, достъпност и прозрачност на действията на органите на съдебната власт (чл. 5, ал. 2 ЗСВ). Като е възприел изцяло фактическите обстоятелства, установени с решението на дисциплинарния състав по дисциплинарно дело № 83 от 2009 г., чиито мотиви се считат инкорпорирани в решението на кадровия орган, съдът е приел, че наложеното на Стоян Константинов Попов дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 4 от ЗСВ е адекватно на характера и тежестта на дисциплинарното нарушение. Изложени са съображения в мотивите на съдебния акт, че осъществените телефонни контакти между съдия Стоян Константинов Попов и лицето Красимир Георгиев съставлявали действия, които водели до отрицателна обществена оценка за професионалния морал на магистрата и по този начин компрометирали честта му в обществото, с което се нарушало правилото на т. 5.6 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ - одобрен с решение № 21 на ВСС по протокол от 20.05.2009 г.). Тази норма от кодекса визира създаването на възможност за компрометиране, без да изисква резултат, поради което е без значение за спора поводът, по който магистратът е поддържал процесните отношения - дали във връзка с кандидатстване за кариерно израстване или по друг повод. Отричането от касатора на вмененото му дисциплинарно нарушение не опровергава изводите за нарушаване правилата на професионалното поведение и етика, изискващи се от магистратите - въздържане от действия, с които се накърнява престижа и достойнството на магистрата и на съдебната власт. В тази връзка оспореният акт на ВСС, както правилно е прието от тричленния състав, е мотивиран с всички съпътствуващи актове по приемането му, при точна квалификация на дисциплинарното нарушение. То е наложено с оглед установената безспорно фактическа обстановка, а дисциплинарното наказание е определено съгласно изискванията на чл. 309 от ЗСВ и съответствува на тежестта на нарушението, формата на вината, изключителните обстоятелства при които е извършено - ползване на лични контакти за израстване в кариерата и поведението на магистрата, поради което съответствува на целта на закона. Решението на тричленния състав на Върховния административен съд е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, съобразил се е с основателните искания и доводи на страните и е приложил правилно нормативната уредба. По безспорен начин е установено, че с поведението си касаторът е нарушил разпоредбата на т. 5.6 от КЕПБМ, която го задължава като магистрат да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта му в професията и в обществото. С тях същият е накърнил авторитета и на съдебната власт като стожер и гарант на морала в държавата, поради което се явява нарушител по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 от ЗСВ (в действащата от 4.05.2009 г. редакция), за което му е наложено наказанието по чл. 308, ал. 1, т. 4 от същия закон. В касационната жалба се твърди, че Висшият съдебен съвет е нарушил правото му на защита, като му е вменил извършване на нарушения, без да му даде възможност да се защити по тези обвинения. Видно от предложението за образуване на дисциплинарно производство, в него се твърдят извършени нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 от ЗСВ за допуснати нарушения на Кодекса за етично поведение на българските магистрати и уронване престижа на съдебната власт. Това включва нарушение и на т. 5.9 и 5.6. С разпоредбата на чл. 307, ал. 1, т. 3 от ЗСВ е предвидено, че нарушаването на Етичния кодекс на съдиите, прокурорите и следователите съставлява дисциплинарно нарушение, а с т. 4 от същия текст е разписано като дисциплинарно нарушение действието или бездействието, което накърнява престижа на съдебната власт. В разглеждания случай, обосновано тричленният състав е извел извод, че дисциплинарно наказващият орган правилно е квалифицирал поведението на Попов, с оглед контактите му с лицето Красимир Георгиев във връзка с участието му в конкурса за административен ръководител на Районния съд Варна, като дисциплинарно нарушение, обективиращо фактическите състави по т. 3 и т. 4 на чл. 307, ал. 3 от ЗСВ. Съгласно т. 5.6 от КЕПБМ, магистратът следва да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта му в професията и обществото. Следователно нарушенията, за които на Попов е наложено дисциплинарното наказание, са предявени и той е могъл да организира своята защита. Неоснователни са и доводите, че в решението на съда и на дисциплинарния орган не били изложени никакви факти за извършени от касатора виновни действия, които да накърняват престижа на съдебната власт, и липсвала мотивираност на решението на ВСС. Настоящата касационна инстанция изцяло споделя изложените мотиви от тричленния състав и тези към решението на ВСС, поради което не се налага преповтарянето им. Наличието на контактуване на касатора с лицето Красимир Георгиев било то и само чрез два телефонни разговори, сочи на контакти с лицето Георгиев. Касационният жалбоподател не е опровергал извода, че проведените разговори с посоченото лице са във връзка с неправомерно лобиране, доказващо извършеното дисциплинарно нарушение, и не е ангажирал доказателства, от които да се направи обоснован, житейски приемлив извод за предмета на тази връзка. Тези необясними от житейска гледна точка действия на Попов, съотнесени към безспорния факт на провеждане на избори за административни ръководители в съдебната система в същия период и към установения факт на осъществени контакти със същото лице и от други магистрати - кандидати за ръководни длъжности, както и с членове на ВСС, правят обоснован извода на ВСС за извършени от касатора действия, нарушаващи правилата на професионалната етика, и по-конкретно на изискването за въздържане от действия, компрометиращи честта му в професията и в обществото. Като е приел, че в своята съвкупност всички тези обективни факти създават основателно възприятие у членовете на обществото за неуместност, непристойност и неправилност на поведението на магистрата, което накърнява неговата чест в професията и в обществото, тричленният състав е извел законосъобразен извод, че предвидените в хипотезата на чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 от ЗСВ предпоставки са налице, което прави извода на ВСС за осъществяване на нарушението съобразен с материалния закон. Касационният жалбоподател излага доводи за невъзможността да презумира съответното поведение. В случая обаче не става въпрос да се презумира определено поведение, а да се прецени от самия магистрат собственото му поведение към момента на осъществяване и поддържане на връзката води ли до накърняване на престижа на съдебната власт. Касаторът твърди, че такова накърняване няма, защото не е знаел неща, които не са били обществено известни. Това негово твърдение не е било надлежно доказано. Както е посочил тричленният състав, съвкупната преценка на доказателствата дава основание да се приеме, че административният орган е доказал съществуването на фактическите основания, посочени в акта. Касационният жалбоподател е този, който е трябвало да докаже твърдението си за характера и предмета на комуникация. Както правилно е приел тричленният състав, това дава основание на съда да приеме за правилни изводите на съвета, че с действията си касаторът е извършил нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 от ЗСВ. Установените факти не са били опровергани с допустими процесуални способи и правилно са кредитирани от съда при преценката за законосъобразност на обжалваното решение на ВСС. Тричленният състав правилно е посочил, че при определяне на вида дисциплинарно наказание кадровият орган е съобразил критериите по чл. 309 от ЗСВ и в рамките на притежаваната дискреционна власт му е наложил дисциплинарно наказание на основание чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ - "намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 на сто за срок от шест месеца". При точен и коректен анализ на доказателствения материал съдът правилно и обосновано е приел, че не са налице основания за отмяна на оспорения административен акт. Предвид изложеното не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното съдебно решение, поради което същото следва да се остави в сила. При този изход на спора няма основание да бъде уважена акцесорната касаторова претенция за присъждане на направените деловодни разноски, а претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Висшия съдебен съвет се явява основателна и такова следва да бъде присъдено в размер на 150 лв., определено съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд - петчленен състав - II колегия,