Решение № 292 от 23.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 895/2013 г.

Решение № 292 от 23.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 895/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 346, т. 2 от НПК е образувано по касационна жалба на тъжителя Г. Х. Н., подадена в срок чрез защитника му адв. М. Х. против присъда № 81 от 7.03.2013 г. постановена по ВНЧХ дело № 5163/2012 г. на Софийски градски съд. В жалбата, в допълнението към нея, направено по реда на чл. 351, ал. 3 от НПК и в съдебно заседание се поддържа касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и се иска присъдата на въззивната инстанция да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Подсъдимият моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 от НПК изцяло провери правилността на обжалваната присъда, за да се произнесе констатира следното: С присъда от 29.05.2012 г. постановена по НЧХ дело № 9948/2010 г. Софийският районен съд е признал подсъдимия Я. Н. К. за виновен в това, че на 26.04.2010 г. в гр. С. пред началника на СДВР и пред Столичен инспекторат при СО приписал на собственика на хотел "С." Г. Х. Н., управител и представляващ заедно и поотделно със С. и М. Х. фирма [фирма] престъпление, че е изградил ограда от откраднати бетонови кошчета за смет - престъпление по чл. 194 и сл. от НПК, поради което и на основание чл. 147, ал. 1, пр. 2 във вр. с чл. 78а от НК му е наложил наказание глоба в размер на 1000 лв., а го е оправдал по обвинението по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1, а именно да е казал нещо унизително за честта и достойнството на тъжителя, като обидата да е нанесена публично - станала достояние на множество хора, от което да са настъпили тежки последици за Г. Х. Н. С присъдата съдът е отхвърлил като недоказан предявеният граждански иск от тъжителя срещу подсъдимия за заплащане сумата 5000 лв. обезщетение за претъпяни неимуществени вреди. С присъда № 81 от 7.03.2013 г. постановена по ВНЧХ дело № 5163/2012 г. Софийският градски съд е отменил изцяло присъдата на първата инстанция и вместо нея е постановил нова присъда, с която е признал подсъдимия за невиновен и го е оправдал по обвинението по чл. 147, ал. 1, пр. 2 от НК. Потвърдил е присъдата в останалата част. С присъдата съдът е осъдил Г. Х. Н. да заплати на Я. Н. Х. направените деловодни разноски в размер на 400 лв. Касационната жалба е основателна. При цялостната служебна проверка на невлязлата в сила присъда въззивната инстанция е възприела фактическите констатации на решаващия съд, че имотите на търговско дружество [фирма], в което като съдружник, управител и представляващ участвали частният тъжител и две негови дъщери и на подсъдимия Я. К. били съседни, че по границата между тях в имота на търговското дружество били поставени бетонови кошчета за смет, че на 26.04.2010 г., подсъдимият подал жалба сигнал до различни държавни институции, с който ги уведомил, че собственикът на съседния му имот изгражда несанкционирана ограда, композирана от откраднато общинско имущество- бетонови кошчета за смет, че по повод на тази жалба била извършена проверка от инспектори на Столичен инспекторат, а в Софийска районна прокуратура била образувана преписка срещу частния тъжител. При тези фактически констатации за да формира вътрешното си убеждение, че съставът на престъплението не е осъществен, да отмени осъдителната присъда и да оправдае подсъдимия е декларирала, че е извършила цялостен самостоятелен анализ на всички събрани доказателства. По същество обаче не е направила такъв анализ и това е довело до незаконосъобразен извод за липса на съставомерност на деянието като престъпление по чл. 147, ал. 1. Изложените съображения за липса на част от съставомерните признаци от състава на престъплението, а от там наличието на основание за отмяна на осъдителната присъда и за оправдаване на подсъдимия, са направени в отклонение със задължението на съда по чл. 14 от НПК за вземане на решението му по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Въззивният състав е приел, че по делото са доказани единствено авторството на жалбата- сигнал от 26.04.2010 г., приложена на л. 5 от първоинстанционното производство в лицето на подсъдимия и приписваното с нея достатъчно конкретно по време, място и обща характеристика на извършване обществено опасно деяние, покриващо обективните признаци от състава на престъплението по чл. 147, ал. 1, ал. 2 от НК. Преценил е, че липсата на персонално посочване на конкретно физическо лице, чиито чест, достойнство и добро име в обществото да са накърнени, води до извод за липса на обективния критерии "другиго", необходим за съставомерност на деянието като престъпление по предявеното с тъжбата обвинение. Този извод е направен като не е изследвана в пълнота доказателствената основа и от нея са направени погрешни правни изводи. В жалбата-сигнал конкретният адресатът на клеветническите твърдения не е назован поименно, като е посочено, че инкриминираното деяние - изграждане на ограда от противозаконно отнети/откраднати/ кошчета, общинска собственост, е извършено от собственика на съседния му имот. От това съдържание не следва направения извод, че като автор на деянието се визира юридическото лице- търговското дружество, собственик на този имот и на него се приписва престъплението, а не конкретно физическо лице и това го прави несъставомерно. След като съдът приема, че това дружеството има трима съдружници, между кои и тъжителя, всеки от които би могъл да се яви потенциален адресат на клеветническите твърдения, да се засегне от тях и да потърси защита на увредените си интереси, неоснователен е извода му, че възприемането на тъжителя като лице спрямо което са насочени клеветническите твърдения е негово субективно възприятие и предположение. В тази връзка извън обхвата на оценката са останали събраните по делото доказателства, че в резултат на действията на подсъдимия е имало неблагоприятни последици за тъжителя, изразили се на извършване на проверки от Инспектората на Столична община и СДВР, а доколкото са обсъдени, превратно са оценени. Допуснатите нарушения са основание за отмяна на постановената от въззивната инстанция нова присъда. Могат да бъдат отстранени при ново разглеждане на делото от друг състав на въззивния съд, при което следва да бъдат обсъдени поотделно и в логическата им връзка всички събрани по надлежния процесуален ред доказателствени материали, да бъдат изложени убедителни съображения кои от тях се кредитират и какви обстоятелства се приемат за установени, а с оглед на това да бъде приложен точно материалния закон. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение