Решение № 7247 от 29.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16560/2013 г.

Решение № 7247 от 29.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16560/2013 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), представляван от юрисконсулт Т. Ламбев, против решение № 6645/04.11.2013 г. по адм. дело № 607/2013 г. по описа на Административен съд - София-град, с което по жалба на Катя Севдалинова Петрова е отменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. с изх. № 02-220-6500/173 от 29.06.2012 г. на изпълнителен директор на ДФЗ, като преписката е върната за ново произнасяне, при спазване дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона, а ДФЗ е осъден на разноски. Касационният жалбоподател счита решението за неправилно, тъй като е постановено въз основа на погрешен извод, че е нарушен чл. 28, ал. 2 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Комисията, тъй като освен извършените кръстосани проверки, ДФЗ е бил длъжен да извърши други подходящи проверки по повод установяване допустимостта за подпомагане на декларираните площи. Според касатора, въпрос на преценка на целесъобразност от страна на органа е дали, кога и доколко, в случай на установени нередности по заявлението за подпомагане, да извърши проверка на място. Приемайки, че тази преценка на органа не може да бъде обект на съдебен контрол, касатора, за да обоснове възражението си се е позовал на чл. 20, ал. 1 и 2 от Регламент № 73/2009 г. на Съвета от 19.01.2009 г. и чл. 28, ал. 1, б. "б" и "в" от Регламент /ЕО/1122/2009 г. на Комисията. Оспорва се и извода на съда, че "базата данни на слоя" не била задължителна за Разплащателната агенция (РА). Поддържа се, че по силата на чл. 28, ал. 1 от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (Наредба № 105), РА е задължена да се съобрази с данните, установени от МЗХ за състоянието на земеделските земи. Налице е обективна времева невъзможност за установяване на фактическото състояние на земите към референтния период към момента на извършването на евентуална проверка на място, както и е обективно невъзможно физическата проверка на цялата заявена за подпомагане площ през съответната година. Ответната страна - Катя Севдалинова Петрова, чрез адв. Икиликева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава заключение, че касационната жалба е основателна, респ. първоинстанционното решение е неправилно. Според прокурора, изводът на съда, че освен кръстосаната проверка ДФЗ е следвало да извърши и други подходящи проверки, респ. че е нарушена разпоредбата на чл. 28. ал, 2 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Комисията, е неправилен. При извършените административни проверки, включващи и кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни системи по чл. 24 от Наредба № 105/06 г. са установени различията, които са в съответствие и със заключението на експертизата. Вещото лице е посочило, че за заявената от жалбоподателя територия е извършено аерозаснемане през 2010 г. и теренна проверка на място от специалисти на ОСЗ Севлиево и ОСЗ Габрово на 05.10.2011 г. Въз основа на тях е бил определен допустимият за подпомагане слой за 2011 г, като и в двете поредни години - 2010 г. и 2011 г. БЗС 39431-50-1 попада извън границите на допустимите за подпомагане площи и следователно ДФЗ правилно е определил допустимата за подпомагане площ по заявлението на жалбоподателя за 2011 г., процентът на над деклариране и размерът на санкционираната площ съгласно чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. Съдът без правни аргументи, необосновано не е кредитирал заключението на вещото лице. Следвало да се приеме, че в оспорения акт, при заявена площ на БЗС 39431-50-2 по СЕПП, СНДП и НР2, наддеклариран е целият парцел. Върховният административен съд, като приема, че касационната жалба е редовна, подадена в срок, от надлежна страна, против съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, намира същата за допустима. С решение № 6645/04.11.2013 г. по адм. дело № 607/2013 г. по описа на АССГ, съдът е отменил уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. с изх. № 02-220-6500/173 от 29.06.2012 г. на Изпълнителен директор на ДФЗ (УП) и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. За да постанови своето решение, съдът е приел, че при издаване на УП са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същото е постановен в нарушение на материалноправните разпоредби. Прието е, че административният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая по отношение на БЗС 39431-50-2, тъй като направената на 05.10.2011 г. теренна проверка, по повод актуализирането на допустимия за подпомагане слой за 2011 г., е обхванала външна, гранична проверка на физическия блок (ФБ 50), в който се намира заявения БЗС. Съдът, позовавайки се на приетата по делото допълнителна СТЕ, е приел, че снимките на БЗС 39431-50-1-2 при теренната проверка, направени южно извън него на разстояние около 150 м. от южната граница на имота по права линия, не позволяват да се установи реалното състояние на процесния имот, т. е. при липса на видимост не може да се коментира състоянието на парцела дали е в съответствие с изискванията за подпомагане или не, респ. попада ли в допустимия слой за подпомагане. Що се касае до извършените кръстосани проверки към деня на подаване на заявлението, съдът е приел, че те са неотносими, тъй като материалите, въз основа на които е констатирано несъответствие, се отнасят до предходна година. Решението е правилно. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционният съд, считайки същите за обосновани с оглед безспорно установената фактическа обстановка и съответстващи на приложимия материален закон. Възраженията, изложени от касатора, съдът намира за неоснователни. Административният орган е този, който следва преди издаването на своя акт, да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая и обсъди наличните обяснения и възраженията на заинтересованите граждани и организации (чл. 35 от АПК). Вида, характера и интензивността на проверките, които следва да бъдат извършени, преди издаването на акта, е въпрос, чийто отговор е зависим от особеността на всеки отделно разглеждан случай. В настоящия, актът е издаден, въз основа на актуализирани данни от слой "Площи, допустими за подпомагане", като част от СИЗП за 2011 г, който е одобрен, респ. приет за ползване при действието на Наредба № 105 в редакцията й към ДВ, бр. 18/2011 г., когато редът за приеме на такъв специализиран слой не е нормативно установено. Едва със създаването на чл. 16а от Наредба № 105 (ред. ДВ, бр. 21/2012 г.), този слой, включващ площите в добро земеделско състояние, като съставна част от СИЗП, е нормативно предвиден. Следователно към момента на разглеждане на процесното заявление към юни 2012 г. за подпомагане за кампания 2011 г., слоят "Площи, допустими за подпомагане", приет със заповед № РД-09-1214/22.12.2011 г. на министъра на земеделието и храните, има единствено помощно действие, но не и обвързващо такова. Нещо повече, по силата на чл. 28, ал. 2 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г., е допустимо извършването на допълнителни административни проверки или проверки на място при данни за наличие на нередности при проверки, свързани с критериите за допустимост. Дали да се извърши една или друга проверка, касаеща установяването на дадено фактическо положение, може наистина да бъде въпрос на целесъобразност, но дали са установени действителните факти е въпрос на преценка пряко относима към контрола за законосъобразност върху крайния акт, респ. дали, как и какви са установените факти е обект на съдебен контрол. Що се касае до възражението за обективна невъзможност за извършване на проверки на място, то същите като необосновани, съдът приема за общи оплаквания без пряко връзка към правилността на обсъжданото първоинстанционно решение. Разноски по делото не се претендират от страна на ответната страна, като правоимаща такава, поради което съдът не дължи произнасяне. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,