Решение № 9666 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5866/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по касационна жалба на А. А. Д. от гр. Пловдив, чрез процесуалния му представител адв. Джолов /с валидно пълномощно към момента на подаването й/, срещу решение № 4632 от 21.04.2026г., постановено по адм. дело № 2040/2025г. по описа на Административен съд – гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РДЦ – 25 - 924 от 14.08.2025 г. на кмета на район "Централен" на Община Пловдив, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "масивна жилищна сграда" с идентификатор № 56784.518.746.2, построена в УПИ II – зеленина, кв. 16 по плана на „Волга – Ген. Д. Николаев“ и с административен адрес гр. Пловдив, [адрес], изградена без одобрени проекти и разрешение за строеж. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизовдствените правила и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навежда съображения, че при постановяване на решението съдът не е съобразил, че при премахване на строежа, ще бъде засегната и съседна сграда. Твърди и че наложената мярка за премахване е непропорционална и не е отчетено, че в наредената за премахване сграда живее цялото му семейство, без да е изследвано дали имат друго жилище, което претендира, че е нарушение и на принципа на чл. 8, § 2 от ЕКЗПЧОС. Посочва и че неправилно е прието, че сградата е с недопустимо разположение като попадаща в имот отреден за озеленяване, тъй като счита, че е било в правомощията на общината да измени действащия ПУП, който отрежда имота за озеленяване, като същият е можел да съотвества в тази връзка на зоната, в която попада по ОУП „Жс1“ и в която е допустимо застрояване. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено в друго, с което се отменя заповедта, като алтернативно иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира разноски за двете нстанции Ответникът кметът на район „Централен“ на община Пловдив не изразява становище по касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС – гр. Пловдив е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, при правилно приложение на материалния закон и без противоречие с целта на същия. Приел е, че от доказателствата, включително приетата и неоспорена съдебно – техническа експертиза, е установено, че нарареденият за премахване обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ от пета категория, който е изграден без строителни книжа, което го прави незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Изложил е подробни мотиви, че предвид периода на построяването му, който е установен за първите три етажа в рамките на 1990 – 1994г. до 1996г., а за последния четвърти етаж малко след 1998г., същият не е търпим по относимите за тези периоди разпоредби на § 16, ал. 2 и ал. 3 ПР на ЗУТ. Приел е, че макар от доказателствата да се установява, че незаконния строеж в рамките на извършените три етажа да е бил деклариран пред одобряващите органи съобразно изискванията на § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ, същия се явява в цялост нетърпим, тъй като не съотвества на предвижданията на действащия ПУП – ПРЗ за района, който е бил одобрен със заповед № 1613 от 18.08.1988г., според който имота, в който е разположен незаконния строеж е бил отреден за „зеленина“, като този план не е променян и до момента имота е с отреждане за озеленяване. Поради това е приел, че нареденият за премахване строеж не съотвества на предвижданията на ПУП, както и на правилата и нормите по устройство на територията, действали към момента на извършването му, така и по сегадействащите правила и подробен устройствен план. За пълнота е направил такава преценка и съобразно изискванията на § 127, ал. 1 ПРЗ на ЗИД на ЗУТ. Приел е най – наркрая, че наложената мярка съответства на целта на закона, като е изложил подробни съображения, че същата не се явява прекомерна. По тези съображения е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на делегираните му със заповед на кмета на община Пловдив правомощия, без допуснати нарушения на административно производствените правила, както и че нареденият за премахване строеж е индивидуализиран в достатъчна степен. Съответен на закона е и извода на съда за материална законосъобразност на заповедта, като в съотвествие със събраните доказателства е приел, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, който като извършен без строителни книжа – одобрени проекти и разрешение за строеж – е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и съответно подлежи на премахване. Обоснован е и извода на съда за това, че нареденият за премахване строеж не е търпим по смисъла на правилно определените разпоредби с оглед периода на извършването му, а именно § 16, ал. 2 и ал. 3 ПР на ЗУТ, тъй като не съотвества на предвижданията на действалия и по време на извършването му и сегадействащия ПУП, според който имота е отреден на „зеленина“. Правилни в тази връзка са и мотивите, че строежът не съответства в тази връзка и на правилата и нормите по устройство на територията, действали както и към момента на извършване на строежа, така и по сегадействащите такива. Правилно съдът е приел и че това, че е било налице висящо административно производство по подадени искания за узаконяване на строежа и по издаване на удостоверение за търпимост, са неотносими към това производство, като следва да се посочи и че в това производство /дори при наличие на издадено удостоверение за търпимост/, се следва извършването на пълна проверка досежно наличието на предпоставките за търпимост на строежа, което в случая съдът е и направил. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът не е изследвал въпроса дали при премахване на строежа, предмет на заповедта, няма да се засегне съседната сграда, собственост пак на жалбоподателя. На първо място това възражение е неотносимо към настоящото производство, тъй като при пристъпване на изпълнение на заповедта се съставят съответни проекти, чието предназначение е да се предотврати засягане на строежи, различни от наредения за премахването. На второ място това възражение е и неоснователно, тъй като съдът е изследвал този въпрос, включително позовавайки се и на установяванията, направени от вещото лице, че предвид изграждането на двете сгради по калканната им стена, няма да има засягане. Най – накрая неоснователно е и възражението за непропорционалност на мярката, а именно нареденото премахване на незаконния строеж от една страна, както и е неоснователно възражението за нарушение на чл. 8, § 2 от ЕКЗПЧОС. Не отговаря на истината направеното възражение, че нареденият за премахване строеж е единствено жилище на жалбоподателя, в което живее със семейството си, включително малки деца. Това е така, тъй като видно от доказателства в същия имота жалбоподателят притежава и друга триетажна сграда, която се намира на калкан с наредената за премахване. Т.е. нареденият за премахване строеж не е единствено жилище, а напротив жалбоподателят има и още една триетажна сграда в имота, която не е наредена за премахване. Най – накрая правилно в оспореното решение е прието, че при издаване на заповедта е съобразена целта на закона и не е допуснато нарушение на чл. 6 АПК, като този аспект може да бъде коментиран и във връзка с чл. 8 от ЕКЗПЧОС. Настоящият състав споделя изложеното от първоинстанционния съд, че наложеното отговаря на изискванията за съразмерност на предприетата мярка и с оглед чл. 6 от АПК и чл. 8 от ЕКЗПЧОС, съобразявайки факта, че разрешителния режим за строежи е въведен с оглед именно опазване живота и здравето на гражданите и спазването на определени разпоредби и стандарти относно здравината, констуктивните изисквания, устойчивост, съответно безопасност за живущите на строежите. В тази връзка следва да се добави, че мярката не е в противоречие с чл. 8 от ЕКЗПЧОС. Защита по чл. 8 би могъл да търси собственик, който обаче е изряден и стриктно спазва установените нормативни разпоредби в случая за изграждането на строежите, тъй като никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Чл. 8 ал. 1 от Конвенцията гарантира правото на жилище, като този принцип не е нарушен, тъй като в случая, както беше посочено по – горе, домакинството на жалбоподателя разполага с още една триетажна къща за живеене в имота, която не е предмет на заповедта, а нареденият за премахване строеж е изграден незаконно и без строителни книжа от него допълнително. Чл. 8, ал. 2 определя границите на допустима намеса на държавата в правото по чл. 8 ал. 1, в изключение от общия принцип на ненамеса Ал. 2 на чл. 8 от Конвенцията допуска намесата на държавните власти в ползването на това право в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. В настоящия случай намесата при упражняване на това право е осъществена при условията на чл. 8 ал. 2 от Конвенцията - засягането е предвидено в закона, тъй като е предвидено премахване на строежи, изградени без строителни книжа (какъвто е настоящия случай), насочено е към постигане на легитимна цел и е пропорционално. Мярката е в съответствие и на целта по ал. 2 на чл. 8 от Конвенцията, а именно насочена е към охрана на здравето и живота на обитателите, предвид посоченото по - горе, че правилата и разрешителния режим за строежите е създаден с оглед осигуряването на здравина, стабилност, устойчивост на строежите. При извършване на незаконен строеж и при липса на проверена от специалисти проектна документация, изградените строежи могат да представляват заплаха, поради и което е въведена законово мярката за премахването им. Съгласно конвенцията намесата е допустима и за защита на правата и интересите на другите, като в настоящия случай е налице и тази предпоставка за прилагане на изключението по ал. 2 на чл. 8 от ЕКЗПЧОС, тъй като спорният строеж попада в терен, който не е изцяло собственост на извършителите на строежа, а е частично и общинска собственост и който терен е отреден за „зеленина“, т.е. за озеленяване в обществена полза. По изложените съображения в настоящия случай намесата е осъществена при условията на чл. 8 ал. 2 от Конвенцията - засягането е предвидено в закона, насочено е към постигане на легитимна цел и е пропорционално и не е допуснато нарушение на чл. 8 ал. 1 от Конвенцията или чл. 6 от АПК. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски.