Решение № 3840 от 15.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4739/2018 г.
ВАСIV отделение15.03.2019 г.докладчик Кремена Хараланова
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА решение № 27/13.02.2018 г. по адм. дело № 273/2017 г. на Административен съд-Силистра и ПРЕКРАТЯВА производството по това дело. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 3840 от 15.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4739/2018 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Д., от [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат Р. Г., против решение № 27/13.02.2018 г. по адм. дело № 273/2017 г. на Административен съд-Силистра, с което на посочено основание чл. 257 АПК е отхвърлено искането му, Държавен фонд "Земеделие" да бъде осъден да изпълни задължението си, пряко произтичащо от разпоредбата на чл. 65, ал. 7 от Наредба № 11/06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., в тримесечен срок от оторизацията да го информира писмено за размера на изплатено финансово подпомагане по заявления за подпомагане за кампания 2015 г. и 2016 г. Наведени са оплаквания за неправилност на решението, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон, на които основания по чл. 209, т. 3 АПК се претендира отмяната му и постановяването на нов акт по съществото на спора, с който да бъде уважено искането, предявено пред първата инстанция. Ответната страна, чрез юрисконсулт Л. Ж., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия състав, като взе предвид наведените касационни основания, доказателствата по делото и доводите на страните, намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, но по различни от изложените в нея съображения. Първоинстанционното производство е образувано по "искова молба", подадена от Р. Д., в качеството му на земеделски производител, чрез адвокат Р. Г., по която се претендира Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, да бъде осъден да го информира с нарочно уведомително писмо за размера на оторизираната и изплатена финансова помощ, по заявления съответно с УИН 19.06.0715/07536 - за кампания 2015 г. и с УИН 19.28.0616/14635 - за кампания 2016 г. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди наличието на бездействие на административния орган да изпълни задължението си, пряко следващо от правилото на чл. 65, ал. 7 от Наредба № 11/06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., да информира писмено кандидатите за подпомагане за изплатената им финансова помощ, всяка година в срок до три месеца от датата на оторизация на плащането, по подадените заявления за подпомагане. Съдът приел искането за допустимо, като подадено от лице с установен правен интерес от търсената правна защита срещу неоснователно бездействие за изпълнение на задължение, пряко произтичащо от нормативен акт, но го отхвърлил като неоснователно, по мотиви, че неоснователно бездействие в хипотезата на чл. 257 АПК е налице само при неизвършването на фактически, но не и на правни действия /в кръга на които попада издаването на уведомително писмо за оторизация на финансова помощ по заявление за подпомагане, включително по реда на Наредба № 11/06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. /. С оглед на това, че искането на Р. Димитров е предявено на основание чл. 257 АПК, при условията на която разпоредба се претендира защита срещу неоснователно бездействие на Държавен фонд "Земеделие" по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, настоящият касационен състав приема същото за недопустимо, поради следното: Жалбоподателят обосновава правния си интерес от защитата по реда на чл. 257 АПК, с необходимостта от произнасяне на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, с уведомително писмо за изплатената му финансова помощ по заявление с УИН 19.06.0715/07536 за кампания 2015 г. и съответно по заявление с УИН 19.28.0616/14635 за кампания 2016 г., относно одобряването, намаляването или отказа за изплащане на годишната финансова помощ, след извършване на административни проверки и проверки на място за изпълнението на изискванията за подпомагане на агроекологичните дейности. Правилен е направеният в тази връзка извод от АС-Силистра, че изпълнението на описаното "бездействие" предполага издаването на съответен правен, индивидуален административен акт, какъвто характер има издаденото от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", уведомително писмо, финализиращо процедурата по подадено заявление за подпомагане. Непроизнасянето с такова уведомително писмо за оторизиране на суми за подпомагане, не представлява неоснователно бездействие на административен орган по смисъла на чл. 256 и чл. 257 АПК, а касае извършването на правно действие, което е извън обхвата на защитата по раздел ІІ от глава ХV "Защита срещу неоснователни бездействия" АПК, приложима само при неизвършването на фактически действия. Поради това, обективираното в жалбата на Р. Д. искане за защита по чл. 257 АПК, с ответник Държавен фонд "Земеделие", като недопустимо е следвало да бъде оставено без разглеждане, а образуваното по него производство - да бъде прекратено на основание чл. 159, т. 1 АПК. В случая, административният съд се е произнесъл по съществото на недопустимо искане за защита срещу неоснователно бездействие на Държавен фонд "Земеделие", каквото изобщо не е налице. Според чл. 218, ал. 2 АПК допустимостта на обжалваното решение е предмет на касационната проверка, независимо дали този порок е посочен като отменително основание в касационната жалба. След като вместо да остави без разглеждане и да прекрати производството, с което е сезиран, решаващият състав се е произнесъл по същество, той е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено. Образуваното по недопустима жалба съдебно производство пред Административен съд-Силистра също е недопустимо, поради което следва да бъде прекратено. Водим от горното Върховният административен съд, четвърто отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение № 27/13.02.2018 г. по адм. дело № 273/2017 г. на Административен съд-Силистра и ПРЕКРАТЯВА производството по това дело. Решението е окончателно.