Решение № 3334 от 12.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15030/2008 г.

Решение № 3334 от 12.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15030/2008 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 1011 от 12.11.2008 г., постановено по адм. д. № 5019/2008 г. Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Марин Тодоров Маринов от гр. София против мълчалив отказ на директора на дирекция "Социално подпомагане" - Люлин, гр. София, да се произнесе по молба вх. № 94-ММ-81 от 6.08.2008 г. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Марин Тодоров Маринов с молба да бъде отменено като неправилно и необосновано. Счита оспорения от него мълчалив отказ на директора на дирекция "Социално подпомагане" - Люлин, гр. София за несъобразен с целта на закона (ЗСП) и изразява становище, че исканата социална услуга следва да се ползва при липса на жилище - арг. от § 1, т. 1 от ДР на ЗСП. В съдебно заседание касационният жалбоподател се явява лично, поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена по съображенията, изложени по съществото на спора и в писмената защита. Ответникът по делото - директорът на дирекция "Социално подпомагане" - Люлин се представлява от пълномощник, който оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок от легитимирано лице, а по същество за неоснователна. Решението е постановено в съответствие с приложимия закон и представените по делото доказателства, които обуславят направените изводи от съда. Върховният административен съд прецени правилността на обжалваното решение, обсъди касационните оплаквания и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд подробно и правно обосновано е изложил мотиви за допустимостта на разглежданата от него жалба, както и за законосъобразността на оспорения мълчалив отказ на административния орган да уважи искането на Маринов за продължаване ползуването на социалната услуга. Съгласно чл. 2 ал. 3 от Закона за социалното подпомагане, право на социално подпомагане имат българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по закон да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности. Легално определение за понятието "основни жизнени потребности" е заложено в § 1, т. 1 от ДР на Закона за социалното подпомагане, съгласно която това понятие включва достатъчно храна, облекло и жилище, съобразно социално-икономическото развитие на страната. Марин Маринов е представил доказателства, че независимо от доброто си здравословно състояние и младата възраст, по независещи от него причини, не може чрез собствения си труд да задоволи основните си жизнени потребности, най-вече от жилище, поради това настоява да ползва правата, които му се следват от закона. Едновременно с това не оспорва обстоятелството, че за 2008 г. е ползувал исканата социална помощ по чл. 40а от ППЗСП - настаняването в специализирани институции и предоставянето на социални услуги в общността, за периода от 3.06.2008 г. до 3.09.2008 г. Административен съд - София град правилно е изтълкувал релевантните за спора факти и обосновано е мотивирал становището си, че атакуваният мълчалив отказ да се предостави на Маринов услугата по чл. 36, ал. 2, т. 8 ППЗСП съответства на изискването на закона. Съгласно § 1, т. 23 от ДР на ППЗСП - "Център за временно настаняване" е комплекс от социални услуги, предоставени на бездомни лица, насочени към задоволяване на ежедневните им потребности, за срок не повече от 3 месеца в рамките на календарната г.. Оспореният мълчалив отказ е съобразен с визирана цел на закона, затруднените в социално отношение граждани да бъдат подпомогнати за разрешаване на жизнените им проблеми, но това не означава, че помощта за настаняване в жилища за социално слаби следва да им се предоставя неограничено и пожизнено. За това, независимо от липсата на писмена форма, отказът на административния орган, изразен в мълчание да бъде уважено искането на Маринов, е напълно съобразен с действащото материално и процесуално право, с нормите от Конституцията на Р България и на Закона за социално подпомагане. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,