Решение № 11861 от 24.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8769/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл.160, ал.7 ДОПК. Образувано е по подадена касационна жалба от АБВ Проекти ЕООД, с адрес: гр. Плевен, [жк], [улица], [адрес] представлявано от управителя А. И. В., подадена чрез адв. Панова, срещу решение 1948/03.06.2025 г., постановено по адм. дело 902 по описа на Административен съд гр.Плевен за 2024 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) Р-04001524000482-091-001/30.05.2024 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново в частта, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от Юник Стандартс ЕООД, потвърден с решение 89/28.08.2024 г. на директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. Според касаторът атакуваното решение е незаконосъобразно, като издадено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Счита, че от представените доказателства по делото се установява безспорно, че доставките са реални. В хода на производството е представен Договор за покупко-продажба от 01.11.2023 г сключен между АБВ Проекти ЕООД и Юник Стандартс ЕООД. Представени са и фактури издаденr във връзка с този договор, в които закупените стоки са индивидуализирани по вид, количество и цена, а от доставчика са представени заявки и приемо-предавателни протоколи (ППП). Твърди, че напълно неоснователно е приетото от приходната администрация, че липсата на документи за транспорт и съхранение на стоката, обосновават извод за нереалност на доставите. Счита, че дори да е налице липса на доказателства за транспорт и съхранение на стоките, то до колкото същите са индивидуализирани във фактурите и придружаващите ги протоколи, това не може да бъде самостоятелно основание за отказ на правото на данъчен кредит, като в този смисъл е практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) по съединени дела С-80/11 и С-142/11. и по дела С-324/11.С-18/13. Излага съображения, че ревизираното дружество не може да бъде санкционирано и да не му се признава правото на данъчен кредит за това, че доставчикът му не е представил доказателства за наличие на фактурираните стоки. В тази насока се позовава на конкретно посочена практика на СЕС. Въз основа на горното се иска да бъде отменено атакуваното решение и да бъде постановено друго такова, с което да бъде отменен обжалвания ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски в размер на 721.97 лв., съобразно представен списък (л.35). Ответникът Директорът на дирекция ОДОП гр. Велико Търново, чрез юрк. Василева намира касационната жалба за неоснователна. Счита, че решението е правилно постановено и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 7 869,67 лв., съобразно представен списък (л.21). Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Аргументите за това са изложени в писмено становище приложено по делото. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, засегната неблагоприятно от постановеното съдебно решение, в срока по чл.211, ал.1 от АПК, срещу акт който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционният съд е бил РА Р-04001524000482-091-001/30.05.2024 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново в частта, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от Юник Стандартс ЕООД, потвърден с решение 89/28.08.2024 г. на директор на Дирекция ОДОП гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. С протоколно определение на АС гр.Плевен от 13.02.2025 г. е открито производство по оспорване истинността, верността на съдържанието и автентичността на положените подписи съответно за предал на 33 бр. представени ППП. Със същото определение на жалбоподателя е указана доказателствената тежест на основание чл.193, ал.3 от ГПК вр. чл.144 от АПК. Пред АС гр.Плевен е прието и заключение по съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), което е кредитирано от съда като обективно и кореспондиращо на събраните по делото доказателства. При извършената проверка съдът е констатирал, че ревизионния акт е издаден от компетентен орган и при спазване изискванията на ДОПК. Спазени са административно-прозводствените правила, правилно е бил приложен и материалният закон разпоредбите на ЗДДС. Изискванията за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит са посочени в чл.68, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, като първото от тези изисквания е наличието на реално осъществена доставка по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС. В тежест на ревизираното лице е да докаже наличието на всички предпоставки за упражняване правото на данъчен кредит. Само притежаването на данъчна фактура не е основание да се приеме, че е налице реалност на доставките. Според изводите на АС гр.Плевен, приложените в хода на ревизията доказателства и събраните пред съда не установяват реалност на доставките. Приложения договор и ППП са приети за неубедителни относно обстоятелството, че са извършени реално такива доставки като фактурираните. Според съда ответната страна е провела успешно оспорване на ППП, тъй като въпреки указаната на ревизираното лице доказателствена тежест съгласно чл.193, ал.3, изр.второ от ГПК, доказателства от него не са представени по отношение на истинността, верността на съдържанието и автентичността на поставените подписи за предал на оспорените протоколи, издадени по приетите като доказателство по 32 фактури от м.12.2023 г., издадени от Юник Стандарт ЕООД. АС гр.Плевен е приел, че оспорването е успешно и не се доказва, че отразените стоки в приемо-предавателните протоколи са реално доставени. Направен е извод, че не може да се приеме, че представените ППП отразяват реално доставка на материалите, тъй като освен, че не е доказано, че същите са подписани от представляващ дружеството доставчик, то в тях само е посочен видът на материалите, мярка, единична и обща цена, като не е посочено мястото, където се извършва предаването, нито същите протоколи имат номер. Съдът е посочил, че ревизираното дружество няма склад, а по отношение на закупените материали се твърди, че се доставят на място, където се извършват СМР, но от задълженото лице не е посочено кои са обектите, където са вложени стоките. В тази насока не са представени никакви доказателства. При обжалваното по административен ред от органа по приходите са поискани писмени обяснения и доказателства не само за транспорта, но и за влагането на материалите в независимата икономическа дейност на дружеството на кой обект и във връзка с кой договор, респективно издадена от АБВ Проекти ЕООД фактура, но такива доказателства не са представени нито пред административния орган, нито пред съда. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице по ССЕ, според което е установено, че през 12.2023 г. стойността на декларираните доставки на строителни материали от Юник Стандартс ЕООД надвишават значително по стойност декларираните от АБВ Проекти ЕООД продажби. Съдът е съобразил, че вложените материали от АБВ Проекти ЕООД са само част от стойността на неговите продажби, доколкото в същите продажби освен материали влизат разходи за труд, печалба и пр. не е налице обикновена препродажба на стоки в същия вид, в който са доставени, няма данни за кои строежи са използвани, дори завършени след 12.2023 г., няма представени сключени договори за строителство, издадени от него в по-късен период от 12.2023 г. фактури и други доказателства за завършени строителни обекти, където са използвани посочените строителните материали. Съдът е обсъдил представените от ревизираното лице заявки по електронен път и е посочил, че управляващият дружеството сочи: ще ми трябват следните материали на няколко пъти ще мина да ги взема моля да бъдат приготвени . С оглед на така посоченото е направен извод, че материалите се транспортират от ревизираното дружество и след като не са представени доказателства за извършен реален товарен транспорт - няма представени транспортни листи, товарителници, кантарни бележки и др., следва да се приеме, че такъв не е извършван. Съдът е обсъдил и заключението на вещото лице, според което не по всички фактури са извършени плащания. За неоснователен е приет доводът на жалбоподателя, че непризнаването на данъчен кредит следва да се обвързва с факта, че дружеството доставчик не е представило доказателства за предмет на фактурираните стоки и че не разполага с база, кадрова обезпеченост. За неоснователен е приет и доводът на жалбоподателя, че следва да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит само въз основа на т. 56 до 61 от решение по дело Kittel Recolta Recycling. В тази насока съдът се е позовал на приложимата за случая практика на СЕС. Въз основа на съвкупен анализ на всички събрани по делото доказателства и приложимата практика на СЕС, АС гр.Плевен е приел, че доставките не са реални и е отхвърлил жалбата на ревизираното лице срещу ревизионния акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания ревизионен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения ревизионен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл.160, ал.1 ДОПК. Изводите на съда са подкрепени от събраните в хода на делото писмени доказателства. Обсъдена е и изслушаната ССЕ, като съдът се е обосновал защо я кредитира. Не се констатират нарушения на съдопроизводствените правила от категорията на съществените, които да обосновават отмяна на решението само на това основание. Спорът по делото касае действителното извършване на фактурираните доставки на стоки от Юник Стандартс ЕООД. Правилно съдът е извършил проверка относно наличието на предпоставките за възникване на правото на данъчен кредит реално извършване на доставката на стоки от съответния издател на фактурите. Установените в решението факти, които са изложени подробно и систематизирано, се подкрепят от събраните доказателства и обосновават извода, че въпреки представените фактури, договори, фискални бонове и ППП, не се установява реалната доставка на стоките - строителни материали. Ангажираните от страна на дружеството доказателства са частни свидетелстващи документи и нямат обвързваща съда доказателствена сила. Съдържанието на представените по делото документи следва да се цени с оглед останалите относими доказателства, което е съобразено от състава на съда, който е изложил мотиви защо не може въз основа на тези доказателства да приеме реалност на извършените доставки. Съобразно изискването на ЗДДС, съответно с практиката на СЕС, за да възникне и се упражни правото на приспадане на данъчен кредит е необходимо получателят да разполага с фактура за доставката, която е осъществена именно от доставчика, издател на фактурата. Въз основа на преценка на фактите и анализ на наличните доказателства, обосновано е прието от съда, че в случая не е установена реалност на фактурираните доставки. В случая е налице оформяне на доставките ведно със съпътстващи ги документи (фактури, ППП и договор), но същите не отразяват фактическото движение на стоката към касатора. Както правилно е приел решаващият състав на АС гр.Плевен, ППП са надлежно оспорени и само въз основа на тях, договора и фактурите, не може да се установи реалност на доставките. В случая не е ясно с какъв транспорт от ревизираното лице са превозени стоките, къде са разтоварени и в кои обекти са вложени. Не е ясно на кого, как и кога е предадена стоката. Наличието на представен договор и протоколи, без изясняване на механизма на доставката, не може да обоснове извод за нейното действително осъществяване. Договорите са доказателство за възникнали облигационни взаимоотношения между страните, но не и за реалността на доставките. Действително, в решенията си СЕС многократно е подчертавал, че не е допустима национална практика, с която се отказва претендираното данъчно предимство само въз основа на поведението на доставчика, но същевременно е и акцентирал върху необходимостта националният съдия да осъществи конкретна преценка на събраните доказателства и въз основа на нея да формира извода си извършени ли са действително фактурираните стопански операции. В случая правото на данъчен кредит не е отказано поради непредставяне на доказателства от доставчика, а поради липса на доказателства за реалност на доставките. Във възможностите на ревизираното лице е било да докаже как са транспортирани процесните стоки, до къде са превозени и в кои обекти са вложени. Тези доказателства следва да са налични при ревизираното лице, те не зависят единствено и само от волята и поведението на доставчика. След като в случая не е доказано приемо-предаването на стоката и последващата й реализация, то административния съд правилно е приел, че доставките не са реални. Настоящият състав споделя и изложените съображения от първоинстанционния съд, че от заключението на вещото лице по ССЕ се установява, че стойността на декларираните доставки на строителни материали от Юник Стандартс ЕООД, надвишават значително по стойност, декларираните продажби на СМР услуги за данъчен период м.12.2023 г., като е установено, че ревизираното лице е получавало строителни материали и от други доставчици. Видно от заключението на вещото лице по ССЕ на адреса в гр. София, [жк] изобщо не съществува дружеството доставчик. Това обстоятелство е констатирано след няколко посещения на адреса и направен снимков материал. В практиката на СЕС е трайно възприето разбирането, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим, единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци - Решение от 13 декември 1989 г., Genius Holding C-342/87, Решение от 19 септември 2000 г. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG срещу Finanzamt Borken и Manfred Strobel срещу Finanzamt Esslingen C - 454/98, решение по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС, т. 44 от решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Липсата на данъчно събитие означава и липса на доставка, в които случаи данъкът (ДДС) се явява неправомерно начислен, поради което законосъобразно с ревизионния акт не е признато право на приспадане на данъчен кредит по всички фактури, издадени от доставчика на ревизираното лице. Предвид изложеното, съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора в полза на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 7 869,67 лв. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение,