Решение № 82 от 20.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 203/2008 г.

Решение № 82 от 20.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 203/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по чл. 231, ал. 1, б. "б" и "е" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 12 ПЗР ГПК Образувано е по молба на А. Д. И. и Д. П. И., гр. В., чрез процесуалния им представител адвокат И, за отмяна на влязло в сила решение на Варненския окръжен съд 23.07.2007 г. по гр.д. № 1542/2006 г. Ответникът по молбата М. П. Е. Д., гр. В., оспорва молбата като неоснователна. Молбата за отмяна е подадена в рамките на законовия срок по чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.). Молителите искат отмяна на влязлото в сила решение на Варненския окръжен съд с доводи, че всички извършени във въззивното производство процесуални действия са без надлежно упълномощаване на адвокат С като пълномощник на М. Е. Д. - ответница по заведения от молителите иск. Твърдят, че пълномощното на адвокат Л не може да се счита за валидно и за въззивната инстанция, тъй като то е само за първата инстанция, поради изричното упоменаване само номера на делото от първа инстанция. Освен това е уговорен адвокатски хонорар в по-нисък от нормативно определения минимум. Налице е злоупотреба с процесуални права от страна на процесуалния представител, която осъществява състав на престъпление - обида и клевета, за което е налице образувана прокурорска преписка. Съобразно разпоредбата на чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК (отм.) отмяна на влязло в сила решение страната може да иска на няколко основания, а именно когато установи, че вследствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото, или не е била надлежно представлявана, или не е могла да се яви по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В разглеждания случай, единственият развит довод е липса на представителна власт на пълномощника на ответната страна във въззивното производство. Тези процесуални нарушения поначало не могат да се релевират от другата страна в производството по отмяна на влязло в сила решение, тъй като се отнасят до нарушения на правото на защита на противната страна и не засягат правната сфера на молителите. Липса на представителна власт за процесуалния представител на другата страна може да е само съществено нарушение на съдопроизводствените правила, но това е относимо към инстанционния контрол, чийто процесуален ред вече е изчерпан. Ето защо следва да се приеме, че не са налице нарушения на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на молителите в производството по смисъла на чл. 231, ал. 1, б "е" ГПК (отм.). Неоснователна е молбата за отмяна и по отношение на заявеното основание по чл. 231, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.). Съгласно тази разпоредба заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение, когато по съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите, на заключенията на вещите лица, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, или на член на състава на съда, във връзка с решаването на делото. Общото във всички случаи е, че неправилността на решението се дължи на извършено престъпление, което трябва да бъде установено по надлежния ред, т.е.с влязла в сила присъда, а когато наказателното преследване е изключено - с влязло в сила решение по чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.). В разглеждания случай не са развити релевантни доводи. От представеното в съдебно заседание постановление от 24.04.2008 г. на ВКП, пък се установява, че е потвърдено постановление на Апелативна прокуратура - Варна, с което е потвърдено постановление на Окръжна прокуратура - Варна, потвърждаващо постановление на Районна прокуратура - Варна за отказ за образуване на досъдебно производство за престъпление по чл. 286 НК. Молбата за отмяна и на това основание следва да бъде оставена без уважение. Доводите, които се отнасят до приетото от въззивната инстанция по съществото на спора, са доводи по правилността на влязлото в сила решение и са евентуално относими към инстанционния контрол, чийто процесуален ред е изчерпан. Сочените пороци на касационното решение са свързани с твърдения за неправилност поради допуснати нарушения на съществени процесуални правила и на материалния закон, които обаче съставляват касационни основания за отмяна на едно невлязло в сила съдебно решение, но не и основания за отмяна по чл. 231 (отм.) ГПК. Производството за отмяна на влезли в сила съдебни актове е средство за защита срещу неправилни решения, но само въз основа на основания, изчерпателно изброени в чл. 231 ГПК (отм.). Отмяната е самостоятелно съдебно производство, но не е четвърта съдебна инстанция на исковия процес. След като не са налице основанията за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. "б"и "е" ГПК (отм.), то молбата следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на делото на ответницата по молбата следва да се присъдят направените от нея разноски в настоящото производство в размер на общо 82,80 лева, от които 32,80 лева -пътни разноски, съобразно представен ЖП билет 223 33964 и 50 лева-възнаграждение за адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие № 1447210. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г.о.