Решение № 4842 от 9.5.2023 г. на ВАС, VI о.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Д. Николаев чрез процесуален представител адвокат Д. Кадин от САК съдебен адрес за връчване на призовки и съобщения гр. София, [адрес] против Решение 5621 от 6.10.2022г. на Административен съд София град по адм. дело 2635/2021г. Поддържа, че решението е постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, Управителят на НЗОК не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба и доводите в писмената защита, обжалваното съдебно решение, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна, за която решението е неблагоприятно в обжалваната част и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу Решение РД-Е126-280/31.10.2020г. на Управителя на НЗОК в частта за размера на разходите за възстановяване на лечение в друга държава членка на Европейския съюз. Поддържа доводи за незаконосъобразност на решението с искане за отмяната му в частта за разликата до пълния размер на претендираната сума. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. При безспорна фактическа обстановка за извършено лечение в друга държава членка на ЕС, подадено заявление за заплащане на разходите по лечението и доказване на извършването на тези разходи съдът е приел, че лечението, извършено в друга държава членка на ЕС е могло да бъде извършено в България по КП, заплатена от НЗОК, поради което е възприел мотивите на обжалвания административен акт, че следва да бъде извършено плащане до размера, който е би заплатила НЗОК при извършване на лечението в България. Приложимите норми, относими към спора са в Закона за здравното осигуряване Глава втора, раздел ХII, чл. 80д-чл. 80з и Наредба 5/2014г., с която в българското законодателство е транспонирана Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 9.03.2011г. за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване. При констатации за издаване на акта от компетентен орган с приложение на относимите материални норми и при отсъствие на нарушения при издаване на административния акт съдът е приел с подробни мотиви неоснователност на жалбата и като такава я е отхвърлил. Решението е правилно. Регламентирането на отношенията с НЗОК по повод трансгранично лечение и заплащането му е уредено с цитираните от съда материални норми. Процедурата по подаване на заявление за заплащане на лечението, разглеждане на искането и доказателствата приложени с него е също уредена в материални норми, които са правилно приложени и не се установява нарушение при издаване на обжалвания административен акт. Доводите за необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила не се съпровождат с конкретика, налагаща обсъждане в хипотезата на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Доводите против заключението на съдебно медицинската експертиза, обосноваващи касационни доводи за отмяна са неоснователни. Касаторът в заседанието, в което е изслушано и прието заключението на експерта е бил надлежно представляван от адвокат, който не е заявил, че оспорва експертизата, не е имал повече въпроси и заключението е прието. Поради характера на експертизата, която установява факти извън възможностите на съда и страните, всички въпроси и оспорвания към експертизата и експерта следва да бъдат заявени при назначаване, изслушване и приемане на заключението. Тъй като възраженията в касационната жалба са относими към технология на лечение, това са въпроси в кръга на задачата на експерта, поради което не могат да бъдат обсъждани от съда в касационно производство. При споделяне напълно на мотивите на първата инстанция решението като правилно следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК. Воден от горното Върховен административен съд, шесто отделение