Решение № 3204 от 26.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9961/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Ш. , гражданин на република Турция, чрез процесуален представител, срещу решение 2496 от 22.08.2024г., постановено по адм. дело 503/2024 год. по описа на Административен съд Русе. С него е отхвърлена жалбата на Д. Ш. срещу Заповед 5373з-36/17.05.2024г. на Началник група "Миграция" ОДМВР Русе за отказ да бъде издадено разрешение за продължително пребиваване на член на семейство на гражданин на ЕС, на основание чл. 12а от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани и членовете на техните семейства /ЗВПНРБГЕСЧТС/. Касаторът твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни доводи, че е доказал качеството си на член на семейство, съгласно разпоредбата на чл. 9а от ЗВПНРБГЕСЧТС. Счита, че първостепенният съд неправилно възприел и тълкувал разминаванията в твърденията на съпругата му, като свидетелските показания, ангажирани от касатора оборили изцяло съмненията, че бракът е фиктивен, тъй като двамата съпрузи били женени отскоро и не обитавали общ дом, не споделяли подробности за общия си живот и не били запознати с живота на другия. Ответникът Началник група "Миграция" ОДМВР Русе, представляван от юрисконсулт, с представена писмена защита оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че решението на административния съд е законосъобразно и правилно. Моли жалбата срещу него да бъде оставена без уважение и да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски по делото. Върховната касационна прокуратура, чрез участващия в производството прокурор дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Счита, че решението на съда е законосъобразно и следва да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Д. Ш. е поискал издаването на разрешение за продължително пребиваване по чл. 9а от ЗВПНРБГЕСЧТС, като е обосновал искането си със сключения граждански брак с Румънската гражданка Л. Щ.. По делото са били приети представените писмени доказателства към молбата му, съставляващи административната преписка, заедно с допълнително събраните от административния орган доказателства относно компетентността на административния орган. В резултат на събраните доказателства, административният съд приел, че бракът е сключен с цел заобикаляне на законовите разпоредби, регламентиращи свободното движение на гражданите на ЕС и членовете на техните семейства, и получаване на разрешение за пребиваване. Едновременно с това установил, че са налице съществени противоречия на изложеното от двамата съпрузи и липсата на действително установена семейна връзка между тях. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. До този извод съдебният състав достига на база изяснената от адм. орган и потвърдена от предходната инстанция фактическа обстановка, обосноваваща безпротиворечиви и логични правни изводи, за наличие на предпоставките на чл.12а от ЗВПНРБГЕСЧТС за постановяване на оспорения отказ, който следва да бъде оставен в сила. Неоснователно е възражението на касатора, че бракът не е фиктивен и било доказано качеството член на семейството по отношение на него. Отказът на Началника на група "Миграция" ОДМВР Русе е издаден на основание чл. 12а, ал. 2 от ЗВПНРБГЕСЧТС. Същият е мотивиран с липсата на основна лична информация от страна на двамата съпрузи един за друг, липса на фактическо съвместно съжителство, които са довели органа до извод, че бракът е сключен единствено с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи свободното движение на гражданите на Европейския съюз и на членовете на техните семейства. Видно от попълнения от жалбоподателя въпросник той не е бил наясно кога и къде е родена съпругата му, не бил запознат с имената на братята и сестрите й и на детето й. Л. Щ. от своя страна също е установен да не помни имената на свидетелите при сключването на брака в гр. Истанбул, Турция, за които въпреки това сочи, че са били близки на заявителя. Двамата са посочили еднаква професия че чистят къщи, което обстоятелство се различава от представения по делото трудов договор, сключен от съпругата. Твърдението на касатора, за съвместно съжителство на регистриран адрес, също бива опровергано от собственика на адреса и дъщерите й, които обитават посочения адрес, но никога не са виждали съпрузите там. Собственикът на жилището Ю. А. свидетелства за това, че лично е подписала декларацията за намерение да предостави част от къщата си на посочения адрес на лицата, но обяснява, че такъв не е бил сключен, т.е. макар регистрирани на посочения адрес , съпрузите не пребивават на него. Това обстоятелство е потвърдено и след извършени многократни проверки намясто. Констатациите на длъжностните лица установяват обстоятелства, противоречащи на декларирания от страна на Л. Щ. като заплащан наем от 200,00 лева, както и на декларирания от страна на касатора размер на заплащан наем от 400,00 лева. Става ясно, че лицата не познават наемодателя си, което обстоятелство допълнително аргументира извода за липса на каквито и да било наемни отношения между тях и Ю. А., както сочи това и самата тя. В подкрепа на заключенията за фиктивност на брака са и твърденията на двамата съпрузи, че не говорят езика на другия (съответно турски и румънски език), като в същото време си пртотиворечат за способа на комуникация помежду си. Според съпругата са общували по телефона на английски, а според касатора са общували по телефона с преводач. Липсата на възможност за комуникация не може да обоснове по достатъчно убедителен начин създадена между страните емоционална връзка през трите месеца следващи сключване на брака, който от обясненията им е бил сключен в кратък срок след запознанството им. През този кратък период Л. Щ. е посетила Турция два пъти за по около 10 дни, което е значително по малко като продължителност от периода, в който съпрузите са били разделени. Липсват представени в подкрепа на тезата на съпрузите за установено съвместно съжителство и други доказателства, като общи цели , снимки, съвместни пътувания и т.н. Евентуалните спорадични интимни отношения между жалбоподателя и съпругата му, за които свидетелства св. С. не са достоверни, след като при прекарано време с тях в неформална обстановка същият не знае имената на съпругата. Свидетелят Ангелов от своя страна обяснява, че е започнал да им превежда преди брака, по повод желанието им за сключване на такъв, но не обяснява механизма на наемането му като преводач, както и причината за това, след като и двете лица са чужди граждани и бракът не е сключен в България. Същият свидетел твърди, че съпругата живее в Букурещ, т.е. възприел е обстоятелството, че тя трайно пребивава в Румъния, въпреки придобитото право за продължително пребиваване в Р. България, потвърдено и от данните за влизанията и излизанията й от Българско-Румънската граница. Според него двамата са обяснявали за общи намерения за бизнес на територията на Р. България да отворят магазин в гр. Русе, каквито нито един от двамата не споменава. Това обстоятелство допълнително разколебава достоверността на показанията на Ангелов. Няколкократните пренощувания на съпрузите у тях и публичната демонстрирация на близостта им не изключват фиктивността на сключения между тях брак. Напротив именно с оглед убеждаване на националните власти в противното, те са имали мотив за подобно поведение, което не следва да се разглежда изолирано от останалите факти по делото. В обобщение на горните констатации се установява, че са налице съществени противоречия между твърденията на касатора и неговата съпруга, както и между сочените от свидетелите данни и твърденията на същите лица. Тези противоречия, в комбинация с фактическите установявания, че двамата не живеят на регистрирания адрес, не са открити там при извършените четири посещения и не са познати на обитателите на къщата, ведно с констатираните многобройни регистрации на касатора в български хотели самостоятелно или в общи стаи с друго лице, но в отсъствие на съпругата му, сочи на това, че те живеят разделно и напрактика никога не са установявали съвместно съжителство. Издаването на разрешение за продължително пребиваване на основание чл. 9а от ЗВПНРБГЕСЧТС дава право на член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който не е гражданин на Европейския съюз и не е упражнил правото си на свободно движение да поиска издаване на разрешение за пребиваване за гражданин на трети страни. В случая изтъкнатата причина е съществуващия брак, за който обаче са налице сериозни съмнения, че е привиден. Видно от доказателствата по делото не съществува почти никаква връзка между двамата съпрузи, нито емоционална, нито психическа, чрез демонстрацията на която да би могло да се приеме, че сключването на брака не преследва странични , незаконосъобразни цели, а представлява стремеж на двама души да живеят заедно и да споделят общ житейски път. След като е целял друг вид облагодетелстване, което е несъвместимо с принципите и изискванията на закона, създадената правна връзка е привидна. От изложеното следва да се приеме, че е налице желание за заобикаляне изискванията на законовите нормите, регламентиращи свободното движение на гражданите на ЕС и на членовете на техните семейства и получаване на разрешение за пребиваване. На следващо място липсват доказателства, представени от страна на касатора, че сключеният в Република Турция брак е бил надлежно регистриран в регистрите по гражданско състояние на Р. Румъния, т.е. признат от националните органи на гражданина на Европейския съюз. Подобно изискване изхожда и е обосновано от необходимостта за проверка за многобрачие, насилствено принуждаване за сключването му или несъответствие на брака с други императивни норми на националното законодателство, както и на норми на ЕС с примат над националното право. В тази връзка, съгласно разпоредбата на Глава III, чл.44, ал.4 от Закон No. 119 от 16 октомври 1996 г.относно документите за гражданско състояние, (Legea nr. 119/1996 privind actele de stare civilă) в редакцията му от 29 април 2022г. всеки румънският гражданин е длъжен в срок от 6 месеца от регистрирането в чужбина на промени в гражданското си състояние или в името си, да поиска лично или чрез пълномощник със специално пълномощно вписването на тези промени в румънските регистри за гражданско състояние. Касае се за задължение, което в конкретния случай не се удостоверява да е изпълнено. За пълнота на изложението следва да бъде уточнено, че не се касае за изискване за установяване на самия касатор в страната по произход на съпругата му, т.е. за уседналост в посочената държава, а единствено за отразяване на правнорелевантния факт на сключване на брака, т.е. не се изисква принудително упражняване правото на свободно движение като предпоставка, предхождаща регистрацията и издаването на търсения документ. Tова изискване, както и самата проверка на верността на обстоятелствата, обуславящи издаване на заявеното разрешение за продължително пребиваване е в съответствие и в изпълнение на Директива 2004/38/ЕО на Европейския Парламент и на съвета от 29 април 2004г. (Директивата) и по-конкретно на разпоредбата на чл.3, §2, б.б, според която приемащата държавачленка извършва подробен преглед на личните обстоятелства и аргументира всеки отказ на разрешение за влизане или пребиваване на тези лица. Цел на процедурата за извършване на подробен преглед е откриване и избягване злоупотребата с така предоставеното основно право на движение и установяване в друга държава членка на лица неотговарящи на условията и ползващи измами с цел придобиване право на пребиваване на територията на ЕС. В тази връзка националната ни уредба транспонира изцяло разпоредбата на чл.35 от цитираната Директива, според която Държавитечленки могат да приемат необходимите мерки за отказване, прекратяване или отнемане на някое от правата, предоставени с Директивата, в случаи на злоупотреба с права или измама, като фиктивните бракове например. Съгласно самата директива, всички такива мерки са съразмерни. Т.е. постановеният отказ е в изпълнение на общностното право с примат над националното. В настоящия случай е спазено и изискването проведената процедура да бъде обект на процедурните гаранции, предвидени в членове 30 и 31 на Директивата. В конкретния случай националното ни законодателство изцяло е транспонирало предвидените гаранции по съобщаване на отказа, предоставяне на възможност за оспорването му по съдебен ред, както и такива за доброволното изпълнение на акта. Наред с това, следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че оспореният адм. акт не влияе пряко на възможността на двамата съпрузи да упражняват правото на съвместно съжителство в държавите си по произход. Когато се касае за упражняването му в друга държава членка обаче примат има правото на ЕС. Така постановеният акт не нарушава разпоредбата на чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Не може да има позоваване на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека по повод личните отношения на касатора и съпругата му, тъй като същите се установяват да са формални, неистински и преправени, т.е. не са изпълнени с влаганото от Конвенцията съдържание в понятието семеен живот към момента на заявяване на исканата регистрация. По-късни промени , настъпили във фактическите отношения между двамата следва да бъдат преценявани при последващо заявление. По тези доводи обжалваното решение е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационните жалби пороци. Затова то следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на разноски като основателно следва да бъде уважено. Разноските са своевременно поискани в размер на 240 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Същият размер съответства на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,