Решение № 2742 от 27.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11719/2008 г.

Решение № 2742 от 27.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11719/2008 г., III о., докладчик съдията Емануил Митев Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), във връзка с чл. 145, ал. 1 от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Мохамед Абдулазис Шакруни, гражданин на Мароко, срещу решение № 509/4.09.2008 година на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административно производствените правила и в противоречие с приложим материален закон. Твърди се, че решението е незаконосъобразно доколкото не е мотивирано. Ответната страна- председателят на ДАБ при МС, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид данните по делото и наведените от страните доводи, намира, че жалбата е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение на председателя на ДАБ при МС на Мохамед Шакруни е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4, във връзка с чл. 8 и 9 от ЗУБ. Административният орган е приел, че в случая не са налице материалноправните предпоставка за уважаване на молбата - липсата на риск от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като- смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. Обжалваният административен акт е законосъобразен. Издаден е от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Установено е, Мохамед Шакруни легално е напуснал родината си, а е задържан на 14.12.2007. г., при опита му да влезе нелегално в Р България. Самоличността и личните му данни са установени въз основа на декларация по чл. 30, т. 3 от ЗУБ. Търсещият статут на бежанец мотивира молбата си с факта, че в страната на произход обстановката е нестабилна ; препятства се възможността му да упражнява бизнеса си. Към административната преписка са приложени: справка относно Мароко - вх. № 2054/9.07.2008 г., изготвена от Дирекция "Международна дейност"; становище - рег. № УП-3047/14.07.2008 г., на експерт в отдел "Производство и настаняване". В обжалваното решение, в съответствие със ЗУБ, са изложени и съображения за сигурността на държавата, в която по силата на отказа следва да се върне кандидата. Правилен е изводът, че Мароко е сигурна страна по произход и демократична държава, гарантираща на цялата й територия правата и свободите на своите граждани. Законосъобразен е отказът за предоставяне на статут на бежанец по критериите на чл. 8 от ЗУБ, защото кандидатът не твърди да изпитва основателен страх от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. Законосъобразен е и отказът за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, от ЗУБ. Търсещият закрила не твърди, че следва да остане извън държавата си по произход, тъй като в Армения ще бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като:смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице - поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Правилно е прието, че единственият сочен при интервюто мотив - е невъзможността да погасява банков кредит, поради намеса в бизнеса - "магазин за музикални инструменти и ремонтът им", чрез неговото, на магазина, разрушаване от страна на местен шейх. Административният орган не е допуснал съществено нарушение на административно производствените правила, защото не е нарушил чл. 35 и чл. 36, ал. 3 от АПК - изяснени са всички факти, относими към предмета на делото; преценени са и обсъдени твърдяните от кандидата мотиви за търсене на убежище - социални и икономически, причини поради които обаче закрила по специалния закон не се дължи. С оглед изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - трето отделение,