Решение № 8555 от 6.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13376/2017 г.

Решение № 8555 от 6.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13376/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), подадена чрез юрисконсулт Николова, в качеството й на процесуален представител против Решение № 5495/29.09.2017 г. по адм. дело № 12315/2016 г. на Административен съд - София - град, (АССГ), в частта, с която същата e осъдена да заплати на М. Илиев сумата от 540 лева. Счита решението в обжалваната част за необосновано и неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. В подкрепа на това излага аргументи, че неправилно първоинстанционният съд е приел за установено незаконосъобразно бездействие от страна на служители на ответника.

Моли да се отмени решението в обжалваната му част и изцяло да се отхвърлят предявените искове срещу ГДИН като неоснователни и недоказани.

Касационният жалбоподател ГДИН в писмено становище, подадено от процесуалния представител- юрисконсулт Николова, счита решението за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Моли за неговата отмяна в осъдителната част или алтернативно да се намали присъденото обезщетение до справедливия му размер.

По делото е постъпила и касационна жалба на М. Илиев, подадена чрез адв. Лилов, в качеството му на служебен защитник, против Решение № 5495/29.09.2017 г. по адм. дело № 12315/2016 г. на Административен съд - София - град в неговата отхвърлителна част. В жалбата се изразява несъгласие с размера на присъденото обезщетение, като го намира за несправедливо. Моли да се отмени решението в неговата отхвърлителна част и да се присъдят обезщетенията в пълния претендиран размер.

Представителят на Върховна административна прокуратура счита двете касационни жалби за неоснователни. Намира, че решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила, тъй като не са налице касационните основания по чл. 209 от АПК.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, което ги прави процесуално допустими.

С обжалвания съдебен акт е ОСЪДЕНА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София да заплати на М. Илиев, сумата от 540 лв., представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди за престоя му в Затвора София за периода 21.08.2016 г. – 29.12.2016 г., ведно със законната лихва върху исковата сума, считано от дата 9.01.2017 г. до окончателното й издължаване, като е ОТХВЪРЛЕН иска за горницата над тази сума до предявения с иска размер от 1500 лв.

На следващо място е ОТХВЪРЛЕН иска предявен от М. Илиев против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София за сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода от 21.08.2016 г. до 31.10.2016 г., вследствие на неосигурено му поддържащо лечение, вкл. и като зависим наркоман.

В частта относно разноските Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София е осъдена да заплати на М. Илиев разноски в размер на 8,84 лв. за депозит за вещо лице съразмерно на уважената част от исковите претенции, като М. Илиев е осъден, да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София разноски в размер на 270,54 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции.

Решаващият съд, за да постанови този резултат приема, че е налице противоправно поведение от страна на затворническата администрация, което е в пряка причинно следствена връзка с претърпените от ищеца негативни емоции– болки и страдания, породени от условията в Затвора в София за исковия период. Поставянето на ищеца в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3 ЗИНЗС само по себе си представлява третиране, способно да породи у него емоционално и морално страдание, стрес и безпокойство, каквито той твърди.

Намира искът за присъждане на обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди за сумата от 1500 лв., за доказан по основание - установени са елементите на фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, а именно - доказано незаконосъобразно бездействие и доказана настъпила пряка вреда за ищеца от него. Адм съд смята, че съобразно чл. 52 от ЗЗД по справедливост следва да определи обезщетение в размер на 540 лв., като за горницата над тази сума до предявения с иска размер от 1500 лв., следва да се отхвърли като недоказан.

По отношение на втория иск посочва, че на пациента редовно са подсигурявани медикаменти и същият е лекуван. Счита, че по отношение на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, ищецът не е доказал противоправното поведение на служителите на ответника, както и претърпените от него болки и страдания в резултат на неприемане на медикаменти, свързани с наркотичната му зависимост.

Касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ, а решението е ПРАВИЛНО.

Настоящият съдебен състав на ВАС счита за неоснователни твърденията на касационния жалбоподател ГДИН за неправилност и необоснованост на съдебното решение.

1. По отношение на иска по чл. 204, ал. 4 от АПК за лоши санитарно битови условия правилно и законосъобразно решаващият съд е счел, че със събраните доказателства по делото се установява по безспорен начин наличието на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГД "Изпълнение на наказанията", относно привеждане на затворническите помещения съобразно изискванията на КЗПЧОС, част от вътрешното право на страната. По делото е установено, че битовите условия в затвора са лоши и хигиенните условия са на ниско ниво. Налице са нарушения на изискванията чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС в редакцията, обн. в ДВ, бр. 25/2009 г. във връзка чл. 20, ал. 2 и ал. 3 от ППЗИНЗС относно количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление и проветряване.

1. 1. С това са причинени негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, морални и физически страдания вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН в нарушение изискванията на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. Тези негативни преживявания излизат, извън прага на строгост по чл. 3 от ЕКПЧОС и поради това правилно от АССГ е прието, че лицето следва да бъде възмездено с парично обезщетение. Неприемливите битови условия, дължащи се на бездействието на администрацията на ответника, обуславят основателността на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

1. 2. Неоснователни са оплакванията в жалбата ГДИН за необоснованост на решението в частта му по отношение на размера на обезщетението. Първоинстанционният съд е изложил обстойни и подробни мотиви именно при обсъждане на вредоносния резултат – вида и характера на засягането. АССГ е изложил точни ясни мотиви и правилно е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с § 1 от ЗР на ЗОДОВ. Това определя и като неоснователно алтернативното искане на касационния жалбоподател ГДИН за намаляване на размера на присъденото обезщетение до неговия минимален размер. Направените изводи на решаващия съд относно размерът на обезщетението съответстват на данните по делото, установяващи конкретните факти по непротиворечив начин. В анализа на съдебния акт са отчетени конкретните обстоятелства и настъпилите последици за лицето.

1. 3. В тази връзка неоснователно е и искането в касационната жалба на М. Илиев за увеличаване на присъденото обезщетение. Безспорно по делото се доказват липса на нарушение на изискванията чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС (Обн. - ДВ, бр. 25 от 2009 г., ) относно критерия за желателен стандарт за жизнена пространство. Помещенията, където е пребивавало лицето не са били пренаселени и на лишения от свобода се е полагала минимална жилищна площ. Същият е бил в килия, оборудвана със санитарен възел и е имал постоянен достъп до течаща вода.

Настоящата инстанция намира присъденото обезщетение за правилно и справедливо определено, тъй като е фиксиран паричен еквивалент, съответстващ на негативните преживявания и отражението им върху увреденото лице, като се имат предвид и размера на обезщетенията, които ЕСПЧ присъжда в своите решения по казуси, близки на процесния (решение от 18.01.2005 г. на ЕСПЧ по делото Кехайов срещу България; решение от 12.10.2006 г. на ЕСПЧ по делото Стайков срещу България; решение от 28.06.2007 г. на ЕСПЧ по делото Малечков срещу България и др.).

Фиксираната сума от 540 лева, дава разрешение в пълен обем на възникналата отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С нея се отчита наличието на правоотношение в пенитенциарна среда, интензитета на вредите, тяхната продължителност и кумулативния им ефект върху лицето.

1. По отношение на иска за липса на лечение правилно и обосновано решаващият съд приема, че не е налице незаконосъобразно бездействие на ответника да осигури медицинско обслужване и лечение и претенцията на М. Илиев, основана на това твърдение е неоснователна. От събраните по делото доказателства, включително медицинската експертиза се установява, че на лицето са извършени множество прегледи и изследвания и са му предписвани лекарства. През процесния период са извършени необходимите консултации с лекар специалист и са предоставени медикаменти, отговарящи не неговите потребности.

Относно оплакванията доколко е проведена правилно терапията, предвид породената "генерализирана тревожност" свързана с неговото лечение следва да се отбележи, че правилността или ефикасността на проведеното лечение не може да бъде предмет на разглеждане в настоящия съдебен процес. Няма данни предоставената медицинска помощ да не е основана на утвърдени медицински стандарти - чл. 80 от Закона за здравето (ЗЗдр), вр. чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), и да не отговаря на изискванията– чл. 81, ал. 2, т. 1 ЗЗдр.

Решението като правилно следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение