Решение № 5209 от 25.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6711/2023 г.

Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса(НЗОК) с адрес на призоваване гр.София, ул."Кричим"1 срещу Решение 483 от 20.03.2023 г., постановено по адм. дело 423/2022 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което НЗОК е осъдена да заплати на Многопрофилна болница за активно лечение ПулсАД с адрес на управление в гр.Благоевград, ул. Славянска62 различни суми за оказана болнична медицинска помощ по изпълнение на договор сключен между страните 010633 от 26.02.2020г. , ведно с мораторни лихви за забава, както и законната лихва върху посочените в диспозитива на съдебното решение главници, присъдена с допълнително решението по делото 724 от 20.04.2023г.. Излагат се доводи за недопустимост на съдебното решение, респ. и за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Прави се искане за обезсилване на съдебния акт, респ. за отмяната му, и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на болничното заведение. Претендира разноски. Ответникът Многопрофилна болница за активно лечение ПулсАД оспорва така депозираната касационна жалба, респ. настоява за оставяне в сила на съдебното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество и за основателна. По основанията по чл.209 т.2 АПК, касаещи недопустимост на постановения съдебен акт. Касационната инстанция намира така изложените в касационната жалба доводи в тази насока за основателни. Не е спорно, че адм. дело 423/2022г. по описа на Административен съд Благоевград е образувано по входирана от МБАЛ ПулсАД жалба, с която е оспорено писмо изх. 29-02-404 от 21.04.2022г. на Директор РЗОК Благоевград. С оглед тази жалба делото е разпределено с Протокол за избор на съдия-докладчик от 13.05.2022г. в съответната група на разпределение 0903 и при посочени статистически шифър и група на натовареност с избран, при използване на централизираната система за случайно разпределение на делата на основание чл.157 ал.2 АПК, съдия докладчик. С разпореждане от 18.05.2022г. така избраният съдия-докладчик и във връзка с проверката, която той извършва по чл.158 АПК(за редовност на жалбата), изискал от административния орган доказателства за съобщаването на оспореното с жалбата негово писмо, като след получаването им с друго разпореждане от 01.06.2022г. насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните за 14.07.2022г. (като жалбоподател бил конституиран: МБАЛ ПулсАД, а като ответник: Директор на РЗОК Благоевград). При тези страни и предмет на разглеждане жалбата била докладвана в първото проведено по делото съдебно заседание, в което съдът приключил съдебното дирене и дал ход на устните състезания. С Определение от 01.08.2022г. обаче съдът отменил протоколното си определение, с което бил приключил разглеждане на спора и оставил без движение жалбата, като приел, че същата е нередовна. В мотивите на определението си посочил, че предметът, който бил въведен за разглеждане пред него не представлявал акт, годен да бъде оспорен пред съд, но депозираната жалба следва да бъде ценена според същината си искане да се разреши правен спор по чл.19ж ал.1 АПК спор по повод изпълнението на един административен договор. С оглед предписаното в чл.9 ал.4 АПК приел, че следва да окаже процесуално съдействие на оспорващото дружество като му укаже, че следва да представи поправена жалба/искова молба. Именно и с оглед на това МБАЛ ПулсАД депозирала на 15.08.2022г. по делото искова молба, с която вече не претендирала отмяна на оспореното първоначално писмо на Директор РЗОК Благоевград, а търсела осъждането на юридическото лице НЗОК да и заплати суми за главница в размер на общо 2 215,40 лева, респ. и закъснителни лихви от 24,61 лева. При така очертаните нови предмет и страни по спора, той би разрешен със съдебното решение, предмет на касационна проверка по това дело. Настоящият съдебен състав на ВАС намира, че в случая съдът е надхвърлил очертаната от Кодекса рамка с чл.9 ал.4 АПК, тъй като посочената новела има предвид оказване на съдействие за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса предмет на производството. В случая предмет на първоначалната жалба е било писмо изх.29-02-404 от 21.04.2022г. на Директор РЗОК Благоевград, т.е. предметът на спора е ясен, а освен това оказването на съдействие и напътването на страната следва да касаят именно този предмет. Административният съдия е надхвърлил тази законова рамка, като е указал на едната страна, че следва да промени предмета на спора и от оспорване на акт, който очевидно не представлява годен за оспорване по реда на АПК, да премине към исков процес, който при това следва да се развие и при участието на друга страна(досегашният ответник Директор РЗОК Благоевград е заменен с юридическото лице НЗОК със седалище в гр.София). Всъщност жалбата не е била нередовна, а недопустима, което е обосновавало оставянето и без разглеждане, респ. прекратяване на съдебното производство с този предмет и страни. Вместо това и чрез дадените указания предметът на делото и характера на съдебното производство, вкл. и ответникът са били изцяло променени. Последващо този нов предмет(искова молба), което е по същество отделен правен спор, е бил разгледан от същия съдия, без да е извършен избор на съдия-докладчик в съществуващите в този период в Административен съд Благоевград: група на разпределение 0950- дела от административен характер искове по АПК и др., статистически шифър 920 АПК искови и съответна група на натовареност. По делото е наличен единствено Протокол за избор на съдия-докладчик(л.271) за първоначалния предмет на спора. Настоящият състав приема, че при така осъществените промяна на предмета на спора и страните по него и с оглед съмнения за избягване на принципа на случайното разпределение на делата, е следвало да се извърши и нов избор на съдия докладчик. Изложеното по-горе обосновава и изводите на касационната инстанция, че доводите за недопустимост на съдебното решение се явяват основателни, след като първостепенният съд е излязъл извън очертаните в АПК рамки и предели на възможността си да указва на страна по делото процесуално съдействие, довело до напрактика неговото десезиране с първоначалния предмет на делото, по който то е било и образувано, респ. е бил определен съдия-докладчикът, който впоследствие е разрешил спор с друг предмет и между други страни, без той да му е бил разпределен по съответния за това ред. На основание чл.221 ал.3 АПК обжалваното съдебно решение от 20.03.2023г., допълнено с решение от 20.04.2023г., следва да се обезсилят, а съдебното производство се прекрати. Няма пречка болничното заведение, ако прецени, да предяви правата си по съответния за това ред. По разноските. С оглед изхода разноски се дължат на НЗОК, които се констатираха да са в размер на общо 400 лева за двете инстанции(по 100 лева за осъществената защита от юрисконсулт за всяка инстанция на основание чл.143 ал.3 във връзка с чл.144 от АПК, чл.78 ал.8 от ГПК, чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за правната помощ и 200 лева плетена ДТ за касационно обжалване). По изложените съображения и на основание чл.221 ал.3 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение