Решение № 5495 от 14.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2072/2015 г.

Решение № 5495 от 14.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2072/2015 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 22 от Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД). Образувано по касационната жалба на "Сиско АС" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. "Симеоновско шосе" № 120Д, ет. 2, представлявано от управителя Янчо Николов Гроздев, против решение № 7759 от 13.12.2014 г., постановено по адм. дело № 9303/2014 г. на Административен съд - София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед рег. № 11937з-477 от 4.09.2014 г. на директора на Главна дирекция "Охранителна полиция" при МВР, за отнемане на издадения лиценз за извършване на частна охранителна дейност № 772 от 2.03.2006 г. Релевира се оплакване за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК. Жалбоподателят твърди, че при издаване на оспорената заповед не са отчетени обективните фактори, обусловили влошеното финансово състояние на дружеството. Иска се отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора, като се отмени заповедта за отнемане на лиценза. Ответникът - директор на Главна дирекция "Охранителна полиция" при МВР, не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения: По делото няма спор за факти. Жалбоподателят "Сиско - АС" ЕООД притежава лиценз за извършване на частна охранителна дейност, издаден на основание чл. 5, ал. 1 ЗЧОД - "охрана на имуществото на физически или юридически лица" за територията на цялата страна. Постановявайки заповедта за отнемане на лиценза, административният орган е посочил, че дружеството има парични задължения към държавата, установени с влязъл в сила акт на компетентния орган. Конкретно изброени в мотивите на заповедта са общо 20 (двадесет), издадени и влезли в сила наказателни постановления (НП) на директора на дирекция "Инспекция по труда" - Софийска област, за наложени санкции по повод вменени на "Сиско - АС" ЕООД в качеството му на работодател, административни нарушения по смисъла на чл. 415, ал. 1 и чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда (КТ). Решението е правилно. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел за доказано цитираното в административния акт фактическо основание (парични задължения към държавата, които не са разсрочени и отсрочени от компетентния орган) и неговата правна квалификация по чл. 21, ал. 1, т. 1, б. "а", вр. с чл. 14 ЗЧОД. Съгласно редакцията на посочената разпоредба лиценз не се издава, а издаденият се отнема, когато търговецът или юридическото лице има парични задължения към държавата, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, или задължения към осигурителни фондове, освен ако компетентният орган е допуснал разсрочване или отсрочване на задълженията. В спорното правоотношение, предмет на обжалвания съдебен акт, е осъществен състава на възприетата в разпоредителната част на заповедта нормативна разпоредба. Наличието на относим към хипотезата й релевантен факт е безспорно установено от административния орган. Представени са доказателства за наложени на жалбоподателя имуществени санкции по влезли в законна сила 20 НП за допуснати административни нарушения по КТ. От служебна бележка изх. № 10-44-2893/28.05.2014 г. на НАП, Териториална дирекция гр. София, офис Център, е видно още, че "Сиско АС" ООД има задължения в особено голям размер към бюджета (включително задължения по ДДС и осигуровки ДОО, ЗО и УПФ), като за събирането им е образувано производство по принудително изпълнение. Това обстоятелство сочи на системно неспазване на разпоредбите на ЗЧОД, макар съдът правилно да е коментирал като относими към спора, на възприетото при издаване на акта фактическо основание, единствено задълженията, произтичащи от описаните в заповедта НП. Правнорелевантните факти при проверка законосъобразността на административния акт са тези, посочени от органа като основание за издаването му, които съдът не може да допълва или изменя, независимо от наличието и на други съставомерни нарушения при осъществяване на лицензираната търговска дейност. Твърденията за съществуващи обективни причини за ликвидните проблеми на дружеството и междуфирмена задлъжнялост, както и приложената декларация на управителя за наличие на изискуеми вземания, надхвърлящи размера на установените задължения, не променят извода за законосъобразността на заповедта, доколкото релевантен за преценката на органа е единствено фактът на установени задължения към държавата, които компетентен орган не е разсрочил или отсрочил. Причините за съществуването им са без правно значение, т.к. не са включени във фактическия състав на приложимата законова разпоредба. Предвид спецификите на системата на административното лицензиране, законодателното решение е императивно и при обективиране на визираната в хипотезата на указаната норма материалноправна предпоставка, административният орган в условията на обвързана компетентност, задължително издава заповед за отнемане на лиценза, като по този начин се прекратява действието на издадения в полза на адресата разрешителен административен акт. При данните по делото, решаващият съд обосновано е приел за осъществен фактическия състав, при който може да се отнеме издадения лиценз на визираното в акта фактическо и правно основание. В съдебния акт са изложени подробни мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя и доколкото наведените с касационната жалба възражения са поддържани и пред първата инстанция, те не следва да се обсъждат повторно. При липса на релевираното с касационната жалбата отменително основание, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. В същия смисъл е и практиката на ВАС - решения по адм. дело № 2143/2011 г., адм. дело № 4206/2011 г. и др. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение