Решение № 468 от 15.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 887/2015 г.

Решение № 468 от 15.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 887/2015 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Драгомир Танев Манолов, понастоящем в Затвора - гр. София, против решение № 7143 от 25.11.2014 г., постановено по адм. д. № 4212/2014 г. по описа на Административен съд - София-град, в частта му, с която съдът е отхвърлил жалбата му против изричния отказ на Началника на Затворническо общежитие - Кремиковци да му предостави достъп до интернет от обществен компютър на територията на управляваното от него заведение. Касаторът твърди неправилност, необоснованост и недоказаност на съдебното решение, поради което иска отмяната му. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател се явява лично. Моли касационната му жалба да бъде уважена, а обжалваното решение - отменено като неправилно на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна, Началникът на Затворническо общежитие "Кремиковци", редовно призован, се явява лично в съдебно заседание. Същият оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - София-град е отменил по жалба на Драгомир Танев Манолов отказ на Началника на ЗО Кремиковци, обективиран в резолюция от 7.11.2013 г. върху молба на касационния жалбоподател от 3.11.2013 г., в частта, в която му е отказан достъп до обществен компютър в ЗО Кремиковци, като и е върнал преписката в тази част на административния орган за ново разглеждане, и е отхвърлил жалбата жалбата на Манолов против горепосоченият отказ, в частта му, в която на жалбоподателя е отказан достъп до интернет от обществен компютър на територията на ЗО Кремиковци. Съдебното решение е обжалвано с касационна жалба само в отхвърлителната му част, а в останалата му част като необжалвано е влязло в сила. За да отхвърли жалбата срещу отказа на Началника на ЗО Кремиковци, обективиран в резолюция от 7.11.2013 г. върху молба на касационния жалбоподател от 3.11.2013 г., в частта, с която на Манолов е отказан достъп до интернет от обществен компютър на територията на затвора в ЗО Кремиковци, АССГ, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства по делото, е приел, че към датата на подаване на молбата от Манолов в ЗО Кремиковци не е имало компютри, съответно е имало невъзможност да се използва интернет. Прието е, че от септември 2013 г. Манолов е записан в дистанционна форма на обучение в Международно висше бизнес училище гр. Ботевград, но към октомври 2014 г. същият е с прекъснати, а не прекратени студентски права, както поради неполагане на дължимите изпити, така и поради незаплащане на следващата се семестриална вноска съгласно приложен по делото договор с училището. Въз основа на горното и поради факта, че по делото, към датата на устните състезания пред АССГ, Манолов не е представил доказателства, че има валидни студентски права и че е заплатил следващата се семестриална такса - т.е. обстоятелства, позволяващи му да продължи да се обучава в Международното висше бизнес училище гр. Ботевград, съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата в частта й по оспорването на изричния отказ против искането на касационния жалбоподател да ползва интернет. Обжалваното съдебно решение е правилно. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд. Обосновано и след анализ на събраните доказателства, съдът е стигнал до правилния извод за неоснователност на жалбата на Драгомир Танев Манолов против изричния отказ на Началника на ОЗ Кремиковци жалбоподателят да ползва интернет. Административният съд е изяснил релевантните за жалбата факти, обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, становищата и приложимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ фактически и правно се е обосновал, като мотивираният извод за неоснователността на жалбата е в съответствие с фактически установеното. Както административният съд правилно е посочил, възможността лишените от свобода да получат образование, дадено обучение или квалификация, е уредена в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и в Правилника за прилагане на ЗИНЗС. Съгласно чл. 159, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС, в местата за лишаване от свобода се осъществяват образователни, обучителни и квалификационни дейности, в които всички лишени от свобода имат равен достъп, като участието на лишените от свобода в образователни, обучителни и квалификационни дейности се отчита при определяне степента на поправяне и превъзпитание. В чл. 133, ал. 1 и ал. 2 от ППЗИНЗС е посочено, че лишените от свобода имат право да участват в общообразователно, професионално и социално обучение и ограмотителни курсове, като с участие в образователни дейности те могат да получат или да повишат съответната образователна степен. По друг начин стои въпросът за получаването на висше образование. В чл. 74, ал. 2, т. 3 от Закона за висшето образование (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) е посочено, че студент, докторант или специализант се отстранява от висшето училище за определен срок при осъждане на лишаване от свобода за извършено умишлено престъпление от общ характер. Следователно законодателят не е предвидил възможност лишените от свобода да осъществяват образователна дейност във висши учебни заведения, нито обезпечаване на условия и средства за такова обучение, независимо от това дали същото е организирано дистанционно или не. Отделно от всичко посочено до тук, от материалите по делото е видно, че освен представената от 9.10.2014 г. справка за записване на Драгомир Манолов като студент в Международно висше бизнес училище гр. Ботевград, ищецът не е депозирал последващи доказателства за положени изпити, завършени семестри или учебни години. Напротив, по делото са налични доказателства за това, че касационният жалбоподател е с прекъснати студентски права поради невзети изпити и неплатена семестриална такса. От горното следва, че записването на Манолов като студент не е достатъчно основание да се твърди, че той е упражнил правата си на такъв, за което да му е отказан достъп до образование. Отделно от изложеното следва да се отбележи, че предоставянето на допълнителна възможност Манолов да ползва интернет достъп от обществен компютър на територията на затвора за време, различно от разрешеното за всички лишени от свобода, би поставило в неравностойно положение останалите лишени от свобода (чл. 159, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС). Само по себе си наказанието "лишаване от свобода" е принудително изолиране на осъдения в специални места, при което се ограничава възможността му да се придвижва свободно в пространството и да определя сам своя режим на живот, ограничават се социалните му контакти, както и възможността да упражнява някои от правата си, когато последните са несъвместими с характера на това наказание. В местата, където осъденият е изолиран принудително, съществува задължителен режим на труд, почивка и други занимания, включително обучение, който се определя не от лишените от свобода, а от администрацията на тези места, въз основа на закона. Именно в тази връзка и с оглед разписаната в чл. 74, ал. 2, т. 3 от Закона за висшето образование (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) забрана, установена за определена категория лишени от свобода, следва извода, че в случая не е налице нарушаване на правото на лишения от свобода на образование съгласно ЕКПЧ и Хартата за основните права на ЕС, както неоснователно твърди касаторът. В заключение следва да се допълни, че към настоящото дело е приложено писмо от 16.01.2015 г. на Началника на ОЗ Кремиковци, в което е посочено, че въз основа на решението на АССГ е изготвен план за индивидуални посещения на компютърната зала и съответно ползването на компютър от лишения от свобода Драгомир Танев Манолов. Посочено е, че изричните указания на съда са били на Манолов да се предостави достъп до компютър, ако са подновени студентските му права, но до момента на подаване на писмото до съда лишеният от свобода не е представил документ за възстановени студентски права. По горните съображения, както и при осъществената от касационната инстанция служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба се явява неоснователна, а съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение