Решение № 1565 от 12.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4028/2014 г.

Решение № 1565 от 12.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4028/2014 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Станислав Рафаилов Рачев срещу решение № 161/4.02.2014 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. д. № 2793/2013 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ № 2605-499/12/17.06.2013 г. на началника на Митница Бургас, потвърдено от Борислав Борисов, действащ за директора на Агенция "Митници", с решение № 418/9.08.2013 г. В касационната жалба се сочат и трите отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи за неправилно приложение на чл. 206а, ал. 2 от ЗМ. Според касатора, с решението незаконосъобразно е потвърдено оспореното постановление, тъй като митническият орган не е мотивирал в какво се състои обезпечителната нужда. Освен това, първоинстанционният съд не обсъдил представените пред него доказателства за имотно състояние. В съдебно заседание представителят на касатора изтъква още, че давностният срок за събиране на обезпеченото публично вземане е изтекъл. Претендира се отмяна на решението на Административен съд - Бургас и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени постановлението на началника на Митница Бургас за налагане на обезпечителни мерки, евентуално при установяване на предпоставки по чл. 222, ал. 2 АПК делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - началникът на Митница Бургас не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, както и допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Бургас е било Постановление за налагане на обезпечителни мерки № 2605-499/12/17.06.2013 г. на началника на Митница Бургас, потвърдено от Борислав Борисов, действащ за директора на Агенция "Митници", с решение № 418/9.08.2013 г. С постановлението, на основание чл. 16, ал. 1, т. 8 и чл. 206а ЗМ, вр. чл. 206б и чл. 206в ЗМ, за обезпечаване на публичните вземания, определени с Решение № 2605-499/12/5.04.2013 г. на заместник началника на Митница Бургас в общ размер 4998,35 лв., представляващи мито, еко такса и ДДС, плюс лихва в размер на 79,38 лв., е наложена обезпечителна мярка запор върху всички видове банкови сметки и депозити /левови и валутни/, както и вложените вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление. Бургаският административен съд е отхвърлил жалбата като неоснователна. Приел е, че оспореният акт е законосъобразен, тъй като плащането не е обезпечено по реда на глава двадесет и четвърта, каквото е изискването на чл. 206а, ал. 1 от ЗМ. В решението не са обсъдени доводите на жалбоподателя за липса на обезпечителна нужда, респективно за липса на мотиви в обжалвания акт относно нейното наличие. Преценено е, че за обезпечените вземания е издадено Решение № 2605-499/12/5.04.2013 г. на заместник началника на Митница Бургас, което е обжалвано по съдебен ред и, видно от представеното пред касационната инстанция Решение № 905/26.05.2014 г. по адм. дело 1666/2013 г. на Адм. съд Бургас, е отменено на първа инстанция. Съдебното решение не е влязло в сила. При служебна проверка настоящият състав на Осмо отделение на ВАС констатира, че срещу решението е подадена касационна жалба пред Върховния административен съд, по която е образувано адм. дело 9126/2014 г., насрочено за 29.04.2015 г. При така установените факти, АС - Бургас е съобразил разпоредбата на чл. 206а от Закона за митниците, предвиждаща, че когато плащането на митните сборове и другите държавни вземания, събирани от митническите органи, не е обезпечено по реда на глава двадесет и четвърта, митническите органи могат да налагат обезпечителни мерки, сред които е и тази по ал. 1, т. 1 - запор на движими вещи и вземания на длъжника, включително по сметки в банки. Правилно е преценена компетентността на началника на митницата, в района на която е установен размерът на подлежащото на обезпечаване митническо задължение или друго публично държавно вземане, според чл. 206б, ал. 1 от ЗМ. Освен видът на вземането, положителна предпоставка за правото на обезпечение е обезпечителната нужда /чл. 206а, ал. 2 от ЗМ - когато събирането на вземането ще стане невъзможно или ще бъде затруднено/. Отрицателна предпоставка е наличието на обезпечение по гл. ХХIV. АС - Бургас е отчел само липсата на отрицателната предпоставка, но не е изложил мотиви относно наличието на обезпечителна нужда, нито е изследвал дали административният орган е изложил мотиви по този въпрос. Касационната инстанция счита, че всички доводи, свързани с правилността на установяването на вземането, не подлежат на обсъждане в настоящия процес. За разлика от гражданското съдопроизводство по обезпечаване на искове, в производството по обезпечаване на публични вземания вероятната основателност на основната претенция не е изискуемо условие за допускане или отмяна на обезпечителната мярка. Ето защо всякакви доводи, свързани с дължимостта на митническото задължение и другите държавни вземания са неотносими в настоящото производство. Именно такъв въпрос е изтичането на давностен срок за събиране на вземането. Давността е материално-правно понятие, което може да бъде изследвано единствено от съда, който разглежда спора за съществуването на държавното вземане по същество. В случая решение № 905/26.05.2014 г. по адм. дело 1666/2013 г. на АС - Пловдив не е окончателно, поради което няма основание да се счита, че съществуването на вземането е отречено със сила на пресъдено нещо, на основание изтекла давност. Основателни са обаче доводите на касатора за липса на преценка на обезпечителната нужда в конкретния случай. Обезпечаването на публични задължения се упражнява при условията на оперативна самостоятелност, поради което към него са относими общите принципи на гл. II от АПК, включително и принципа на съразмерност по чл. 6. Прилагането на общата уредба на АПК е допустимо при ограничителното препращане на чл. 206в от ЗМ към гл. ХХIV от ДОПК. Щом в дискреционната власт на администрацията е както преценката за допускането на обезпечението, така и вида на обезпечителните мерки, то решението й подлежи на контрол по критериите на чл. 6 от АПК. Освен това, компетентният орган дължи излагане на мотиви по въпроса защо счита, че плащането на публичните вземания ще бъде затруднено. В конкретния случай, както началникът на Митница Бургас, така и органът, издал решение № 418 от 9.08.2013 г. не са изложили конкретни съображения защо считат, че събирането на публичните вземания ще бъде затруднено. Вместо това в актовете им е посочена бланкетната констатация, че е налице такова затруднение. Обезпечителната нужда обаче е винаги конкретен въпрос, който се преценява във всяко производство по налагане на обезпечителни мерки. За целта административният орган следва да прецени имущественото състояние на длъжника, наличието на други негови публични и частни задължения, неговата платежоспособност, обстоятелството дали той е изряден платец на други публични задължения и други относими към конкретния случай факти и да ги съпостави с размера на публичните задължения, във връзка с които е предвидено обезпечението. В конкретния случая това не е сторено. Не е допустимо съдът да допълва мотивите на административния орган, като извърши преценка на обезпечителната нужда, след като тя не е преценена от компетентните за това органи. Действително, съдебната практика приема, че е допустимо и допълнително излагане на мотивите, включително от горестоящия административен орган, когато се произнася по жалба, подадена до него по административен ред. В случая обаче мотиви във връзка с наличието на обезпечителна нужда не са изложени нито от началника на митницата, нито от решаващия орган. Липсата на мотиви препятства защитата на страните в административното производство и е пречка за осъществяването на съдебен контрол. В конкретния случай съображенията на компетентния орган във връзка с обезпечителната нужда не могат да бъдат проверени, включително във връзка с необходимостта от преценка за спазване на принципа на съразмерност, залегнал в чл. 6 АПК - съдът не е в състояние да провери дали наложената обезпечителна мярка е необходима и пропорционална. Именно тази проверка е следвало да бъде извършена от първоинстанционния съд. Обстоятелството, че той не е съобразил обхвата на съдебната проверка и е приел безкритично констатацията на административния орган за наличие на обезпечителна нужда, води до незаконосъобразност на съдебното решение, поради неспазване на задължението на съда за цялостна и служебна проверка на оспорения акт на всички основания, посочени в чл. 146 АПК. Поради това решението на АС - Бургас следва да бъде отменено. Няма основание за връщане на делото за ново произнасяне, тъй като независимо от допуснатото нарушение, фактите по делото са изяснени и няма пречка касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора, съгласно чл. 222, ал. 1 АПК. Липсата на мотиви е самостоятелно основание за отмяна на оспорения административен акт и тази отмяна следва да бъде постановена от настоящия състав. На основание чл. 160, ал. 1 ДОПК вр. чл. 206в ЗМ, на касатора следва да бъдат присъдени разноски в общ размер 1015 лв. за двете инстанции, които разноски включват общо 15 лв. за държавни такси и общо 1000 лв. адвокатски хонорар, платен в брой, съгласно представените договори за правна защита и съдействие, които имат характера на разписка, съгласно т. 1 от ТР на ОСГКТ на ВКС № 6/2013 г. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение