Решение № 1164 от 3.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6741/2014 г.

Решение № 1164 от 3.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6741/2014 г., V о., докладчик съдията Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР, отм.). Образувано е по касационна жалба на Д. К. М. от гр. Б., против Решение № 560/07.04.2014 г., постановено по а. д. № 2974/2013 г. по описа на Административен съд Б. (АСБСс). Касационната жалба е подадена в срок и от страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение на АСБСс, е отхвърлена жалбата на М. против Заповед за задържане на лице с рег. № 383/05.12.2013 г., издадена от разузнавач при 01 Районно управление "Полиция" (РУП) при Областна дирекция на вътрешните работи, Б. (ОДМВР). Недоволен от решението, М. го обжалва. Счита същото за неправилно, като постановено при допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да се отмени решението на АСБс и се постанови друго такова, с което да уважи жалбата му срещу обжалваната заповед за задържане на лице. Претендира за направените от него разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Я. А. Я., на длъжност "разузнавач" при 01 РУП, ОДМВР не взима становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставено в сила обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе, приема за установено от фактическа страна следното: Безспорно е, че на 05.12.2014 г. сутринта, ответникът е задържал касатора в дома на св. Б. П. З., където последният живеел. В 08,50 ч. е съставена оспорената пред АСБс заповед за задържане на лице, като в нея е посочено като правно основание за задържането на М. чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР (отм.). Като фактическо основание за задържането е посочено, че лицето е "заподозрян в извършване престъпление по чл. 195 от НК - кражба от офис на телевизия "Скат" на бул. Д. ..№.... По делото липсват каквито и да са доказателства, че към датата на издаване на заповедта, са били налице "данни, че лицето е извършило престъпление", необходими според нормата на чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР (отм.). По делото е приложена Докладна записка от ответника по жалбата - Я. Я.. Тя е съставена на 11.12.2013 г. по повод жалбата на М. и сочи, че на съставителя са били известни данни за извършено от М. престъпление. Други доказателства по делото във връзка със съществуването на "данни" за извършено престъпление от касатора няма. С решението си АСБСс е отхвърлил жалбата на М. против заповедта за задържането му. Приел е, че в нея е посочено правното основание за издаването `и - чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Фактическото такова се съдържа в Докладната записка на Янев от 11.12.2013 г. В същото време не е обсъдил значението на факта, че заповедта за задържане на касатора е издадена на 05.12.2013 г., а докладната записка е от 11.12.2013 г. При така установеното от фактическа страна, касационната жалба се явява основателна. Основният довод, съдържащ се в касационната жалба, е за допуснато съществено нарушение на процесуалнопроизводствените правила. Неправилно АСБС бил приел, че докладната записка от 11.12.2013 г. следва да се приеме за част от административната преписка по издаването на обжалвания административен акт. Доводът е основателен. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК, "Съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му". Това съответствие е неразривно свързано с установяването на фактическите основания за издаването на акта. Към момента на издаване на оспорената заповед за задържане на лице, в преписката не е присъствала докладната записка от 11.12.2013 г. Липсвали са и каквито и да са други доказателства, установяващи наличието на данни, че задържаното лице М. е евентуален извършител на престъпление. Посочената липса не може да бъде запълнена с представянето на докладната записка, съставена 6 дни след издаването на акта. При посочената липса на доказателства, заповедта се явява издадена при липсващо фактическо основание, което от своя страна съставлява нарушение и на материалния закон. Не е изпълнено и изискването на чл. 170, ал. 1 от АПК, съгласно който административният орган трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В случая това не е направено, вкл. до приключване на съдебното производство пред ВАС. Предвид на гореизложеното, обжалваното решение на АСБс се явява неправилно като незаконосъобразно, поради което и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК, следва да бъде отменено, а спорът - решен по същество, като се отмени обжалваната Заповед за задържане на лице с рег. № 383/05.12.2013 г., издадена от разузнавач при 01 РУП при ОДМВР, Б.. По делото е направено искане от касатора чрез процесуалния му представител, за присъждане на направените от него разноски пред двете съдебни инстанции. С оглед фактическите и правни изводи на ВАС и целите на процесуалната икономия, същото се явява основателно и следва да бъде уважено. По делото са представени доказателства за направени разноски пред двете съдебни инстанции в размер общо на 215 лв.: 200 лв. адвокатски хонорар за първата инстанция и 15 лв. държавна такса за двете инстанции. Следва да бъде осъдено 01 РУП при ОДМВР, да заплати посочената сума на касатора. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,