Решение № 9950 от 2.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 378/2013 г.

Решение № 9950 от 2.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 378/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "РЕАЛ МЕТАЛ" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н "Владислав Варненчик", м-ст "Караулницата" /съдебен адрес: гр. Варна, ул. "Пловдив" № 15, ет. 3, ап. 3/, подадена чрез процесуалния му представител адв. Ковачева, срещу решение № 2802/19.11.2012 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. № 3034/2012 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 031200834/17.04.2012 г., издаден от Евелина Стефанова Иванова - старши инспектор по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 363/10.07.2012 г. на и. д. директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът неправилно е приложил нормата на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС и неправилно е приел, че процесният автомобил е лек по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС. Съгласно Европейски сертификат за съответствие и свидетелството за регистрация на същия в КАТ, автомобилът е категория N1, т.е. предназначен за превоз на товари. Неправилен е изводът на съда, че за да е налице изключението по § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, е необходимо да е установено, че автомобилът е използван за превоз на стоки срещу заплащане. Според касатора, не е налице и основанието по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, на което се е позовал органът по приходите, тъй като автомобилът се използва от дружеството за целите на неговата икономическа дейност. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е бил РА № 031200834/17.04.2012 г., издаден от Евелина Стефанова Иванова - старши инспектор по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 363/10.07.2012 г. на и. д. директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при ЦУ на НАП. Със същия е отказано право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното дружество "РЕАЛ МЕТАЛ" ЕООД в общ размер 12 243.34 лв. по две фактури с предмет "аванс" и "лизинг автомобил", издадени на основание договор за финансов лизинг, по силата който е придобит автомобил марка "AUDI A 5". Ревизиращите органи са приели, че автомобилът е лек, а не товарен по смисъла на ЗДДС и са отказали правото на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. Първоинстанционният съд е обсъдил събраните в хода на ревизионното производство писмени доказателства и доводите на страните и въз основа на установените факти е направил извод за материална законосъобразност на акта. Приел е следното: Безспорно е установено по делото, че процесният автомобил има по-малко от 5 места за сядане без мястото на водача, както и че няма трайно вградено допълнително оборудване. Автомобилът е снабден със сертификат за съответствие на ЕО, издаден от производителя, в който е посочено, че е категория N1. Същата информация се съдържа и в свидетелството за регистрация в КАТ, в което е посочено, че автомобилът е товарен, категория N1. Определението за понятието лек автомобил за целите на ЗДДС се съдържа в § 1, т. 18 от ДР на този закон, поради това не следва да се прилагат норми от Закона за движение по пътищата - § 6, т. 12 от ДР, както и такива, свързани с определяне на категорията за целите на регистрацията. Неправилно е ползвана от данъчните органи Комбинираната номенклатура по аналогия на закона, основана на чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, доколкото празнота в правото не е налице при наличието на изрична правна норма. Спорен по делото е изразът "предназначен за превоз на товари", употребен в § 1, т. 18 от ЗДДС. Понятието "превоз на товари" е дефинирано в § 1, т. 2 от ДР на Закона за автомобилните превози като дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, извършващо превоз на стоки срещу заплащане. По делото не се установява процесният автомобил да е бил предназначен за превоз на стоки срещу заплащане. От изложеното следва извод, че автомобилът е лек и за него не следва да бъде признато на дружеството право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. Тъй като това е посоченото правно основание, безпредметно е да се обсъждат доводите на данъчните органи, че същият не е използван във връзка с осъществяваната от дружеството стопанска дейност. Настоящата касационна инстанция намира за неправилен изводът на първоинстанционния съд, че в конкретната хипотеза законосъобразно е отказано с РА право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. Процесният автомобил, според европейския сертификат за съответствие и регистрационния талон, както и според техническите му характеристики, дадени от производителя, е товарен автомобил категория N1. Според чл. 149, ал. 3, б. "а" от Закона за движение по пътищата превозните средства от категория N1 са предназначени за превоз на товари. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на Наредба № 75 от 7.10.2003 г. за ЕО одобряване типа на нови моторни превозни средства от категориите М2,М3, № и техните ремаркета от категория О по отношение масите и размерите "Моторно превозно средство от категория N" е: а) "товарен автомобил" от категории N1, N2 или N3, което е проектирано и конструирано изключително или главно за превоз на товари; то може също да тегли ремарке. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит, когато е придобит лек автомобил. Според дефиницията на § 1, т. 18 от ЗДДС за целите на този закон "лек автомобил" е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, тъй като броят на местата за сядане на процесния автомобил без мястото на водача не превишава 5, независимо от начина по който е регистриран в КАТ, автомобилът е лек по смисъла на определението, съдържащо се в изречение първо на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС. ЗДДС е специален закон и в него е дадено определение на лек автомобил за целите на прилагането именно на този закон. Правилно е прието обаче от първоинстанционния съд, че във второто изречение на дефиницията, съдържаща се в посочения законов текст, са посочени изключенията от правилото и при това те са предвидени алтернативно. Според техническите характеристики на процесното МПС то е предназначено за превоз на товари и безспорно попада в първото изключение, т.е. не е лек автомобил. Неправилно съдът е приел, че за определянето на автомобила като такъв, "предназначен за превоз на товари" по смисъла на ЗДДС, доколкото в този закон не се съдържа определение на това понятие, е необходимо да е доказано, че е използван от данъчно задълженото лице за превоз на стоки срещу заплащане, съобразно дефиницията на "превоз на товари" в Закона за автомобилните превози, доколкото в нормата на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС е посочено "предназначен", а не "използван". Правилно е приел съдът, че позоваването от страна на органите по приходите на обстоятелството, че автомобилът не отговаря на критериите на Комбинираната номенклатура на ЕС, за да бъде тарифиран в позиция 8704 "товаропътнически превозни средства", а отговаря на критериите за лек автомобил и се отнася в позиция 8703, с оглед изложеното по-горе, че за целите на облагането с ДДС, регламентирано в специален закон, понятието за "лек автомобил" по смисъла на този закон е дадено в самия него. Както правилно е посочено в мотивите на обжалваното съдебно решение, в Ревизионния доклад /РД/ са изложени констатираните при ревизията факти, че от страна на ревизираното дружество не са представени доказателства, установяващи, че автомобилът е използван за превоз на товари /пътни листи/. Съгласно представените отчетни регистри /дневници за покупки и продажби/ и оригинални първични счетоводни документи, декларирани са разходи за гориво във връзка с извършвана товарна дейност. При извършения оглед е установен изминат пробег 31 820 км. За ползването му е платен данък върху разходите по чл. 204, т. 3 от ЗКПО, но не е ползван данъчен кредит при покупката на същото. Счетоводно автомобилът е заведен по сметка 205 "Транспортни средства". Макар в РД и в РА да не е посочено правното основание на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС за отказ на правото на данъчен кредит, то фигурира в решението на директора на Дирекция "ОУИ", с което РА е потвърден. В мотивите на решението подробно е обсъдено това правно основание и са изложени фактическите констатации във връзка с него - липсват доказателства, установяващи използването на автомобила за осъществяваната от лицето икономическа дейност, регламентирана в чл. 3, ал. 2 от ЗДДС - пътни листове, заповеди за командировка на шофьорите, отчети и предоставени аванси. Направен е извод, че правото на данъчен кредит следва да бъде отказано и на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Според настоящия съдебен състав, неизлагането на мотиви в първоинстанционното решение във връзка с отказа на правото на данъчен кредит на второто правно основание е съществено процесуално нарушение, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, посочено в касационната жалба, налагащо отмяна на решението на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК. При повторното разглеждане съдът ще следва да се произнесе и по заявените от страните искания за присъждане на разноски. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение