Решение № 5178 от 12.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15302/2010 г.

Решение № 5178 от 12.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15302/2010 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Петранка Илиева Николова против решение по адм. д. № 371/2008 г. на АС - Добрич, с което са отхвърлени като неоснователни искове предявени против ТП на НОИ Добрич за присъждане на обезщетения с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Иска отмяна на решението с доводи за неправилност и уважаване не претенциите. Ответната страна директорът на териториално поделение на НОИ Добрич не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като осъществи служебна проверка по чл. 218 от АПК относно допустимостта на съдебното решение, намира, че същото следва да бъде обезсилено по следните съображения: С обжалваното съдебно решение съдът по същество се е произнесъл по искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявени с искова молба от 21.05.2008 г. срещу директора на Териториално поделение на НОИ - Добрич, въз основа на отменен предварително като незаконосъобразен административен акт - решение № 8 от 29.02.2008 г. на Директора на ТП на НОИ - Добрич (л. 51 от делото). Ищцата търси вреди и пропуснати ползи поради петмесечно закъснение за отпуснато парично обезщетение за безработица и др. наведени основания. В "заявлението" от 1.07.2008 г. и 28.06.2009 г., представляващи уточнение на исковата молба и предявяване на нови претенции, ищцата само е навеждала нови спорни обстоятелства и е правила нови претенции, но не е извършено заменяне на страна по чл. 228 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК с НОИ - София. В исковото производство е конституиран и призоваван директора на ТП на НОИ Добрич. С решение № 174/30.09.2010 г. по адм. д. № 371/2008 г. по описа на АС - Добрич са отхвърлени обективно съединените искове на ищцата против ТП на НОИ Добрич. Решението е недопустимо. Съгласно чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая исковете са насочени срещу директора на ТП на НОИ, а съдът се произнася по искове срещу териториално поделение на НОИ. Нито директора на териториалното поделение, нито самото поделение на НОИ са пасивно легитимирани по така заведените искове. Националният осигурителен институт е юридическо лице, предвид чл. 33, ал. 2 от КСО, а институтът създава свои териториални поделения - Районни управления "Социално осигуряване", предвид Правилника за организацията и дейността на НОИ. Съгласно чл. 37, ал. 2 от КСО управителят осъществява процесуално представителство на НОИ. Териториалните поделения се откриват и закриват със заповед на управителя на институт, имат свои банкови сметки, а ръководителите им действат като разпоредители втора степен с бюджета на съответното поделение - чл. 2, ал. 5 от Правилника. Териториалните поделения обаче не са юридически лица. Съдът е разгледал искове насочени срещу ненадлежна страна, която и не е правосубектна, тъй като няма качеството на юридическо лице. Особеното за производството по чл. 203 - чл. 207 от АПК е, че законодателят изрично посочва искът срещу кого трябва да се насочи, като в този случай изискванията за пасивната материалноправна легитимация съвпадат с тези за пасивната процесуална легитимация, т. е. срещу кого трябва да се насочи претенцията и от когото може да се търси обезщетение. Процесуалните предпоставки за исковото производство са свързани с възникването на право на иск и надлежното му упражняване. Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните абсолютни процесуални предпоставките за възникване на правото на иск, а липсата й има за последица недопустимост на иска и задължение на съда да върне исковата молба по чл. 130 от ГПК, приложим субсидиарно по чл. 144 от АПК, или да прекрати образуваното съдебното производство. Съдът не е задължен да напътства ищеца срещу кого да насочи иска си и кой трябва да е ответник, но предявяването на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу ненадлежна страна и разглеждането на същия по същество има за последица, че съдът е постановил недопустим съдебен акт. Недопустимо е да се търси обезщетение от административния орган, какъвто е директора на ТП на НОИ Добрич, както е недопустимо произнасяне по отношение на териториално поделение, срещу което няма предявен иск и освен това и не представлява юридическо лице по чл. 205 от АПК. За допустимостта на съдебното решение касационната инстанция следи служебно и при липсата на доводи в тази насока. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, III отделение,