Решение № 6537 от 19.6.2023 г. на ВАС, VI о.

Касационно производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от В. Иванов с адрес в гр. Бургас, чрез процесуален представител адвокат Ж. Бойчев срещу Решение 1048 от 28.09.2022г. на Административен съд Бургас по адм. дело 925/2022г. С него се отхвърля жалба срещу Решение 1012-02-180#1 от 5.05.2022г. на Директора на ТП на НОИ Бургас срещу Разпореждане 2113-02-4074#6/28.02.2022г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Бургас, с което на основание чл. 69б, ал. 2 КСО е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Иванов. С разпореждането при съобразяване на установения осигурителен стаж и нормите на Договора между Република България и Руската Федерация за социална сигурност не е признат стаж за положен труд в Република Казахстан, поради което е прието, че не са налице предпоставките за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б КСО. Поддържат се доводи в касационната жалба, че решението е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон-отменителни основания по чл. 209 от АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Директорът на ТП на НОИ Бургас не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба и доводите в нея, обжалваното съдебно решение, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение на Директора на ТП на ТП на НОИ Бургас. Възраженията са били за незаконосъобразност на решението с искане за отмяната му. По същество се свеждат до зачитане на осигурителен стаж в Република Казахстан, за което се прилагат доказателства, но не зачетен от административния орган тъй като по време на полагането му е действала Спогодба между НРБ и СССР за социално обезпечаване, денонсирана, считано от 1.01.2004г. и в която в чл. 20 е посочено, че правата възникнали при действието й не се губят при денонсирането й. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Приел, че приложим материален закон в случая е Договор между Република България и Руската Федерация за социална сигурност от 27.09.2009г. / в сила от 20.03. 2010г./ в който са уредени принципите за сумиране на осигурителни периоди и Протокол за изменение на Договора между Република България и Руската Федерация за социална сигурност, в сила от 20.06.2020г. При установен от фактическа страна само потвърден стаж от Руската Федерация съгласно клаузите на Договора съдът е извел правен извод, че не са налице предпоставките за отпускане на пенсия по чл. 69б, ал. 2 КСО, идентични с изводите на административния орган в обжалваното решение на директора на ТП на НОИ Бургас. Решението е правилно. В случая е приложима специална материална уредба на международни договори за социална сигурност, както правилно са приели Директорът на ТП на НОИ Бургас и административния съд. Особеното в случая е тълкуването на разпоредбите на тези договори действали във времето, които са различни при полагане на труда и при упражняването на правото на пенсия. Правилно е приел съдът, че относими са нормите, действащи към момента на упражняване на правото, а това е момента на подаване на заявление за отпускане на пенсия. Поради това не е налице упражнено такова право преди този момент, поради което е неприложима материалната уредба, относима към друг момент, макар и да счита касатора, че е по благоприятна за него. Законовата и специална уредба се преценява съгласно законодателството на държавата в която е упражнено правото на пенсия, с приложение и на специалните изисквания на закона към този момент. В случая не е налице валидно потвърден стаж в Република Казахстан, преценяван към момента на подаване на заявлението и същият не може да се счита за валидно потвърден по отменената спогодба. При установеното от фактическа и правна страна съдът, съдът е извел обосновани изводи в съответствие с материалния закон, като мотивите му се споделят напълно от настоящата инстанция. Предвид изложеното решението следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК. Воден от горното Върховен административен съд шесто отделение