Решение № 2344 от 24.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4946/2016 г.

Решение № 2344 от 24.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4946/2016 г., V о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по реда чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Й. А. Л. от гр. С., чрез процесуалния му представител адвокат Стойчев, срещу заповед рег. № 8121К-856 от 14.03.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", и е прекратено служебното му правоотношение. Пълномощникът на жалбоподателя навежда доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена в противоречие с административнопроизводствените правила, на материалния закон и целта му, поради което иска отмяната й. Ответникът - министърът на вътрешните работи, не е взел отношение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: Към момента на издаването на оспорената заповед, жалбоподателят Й. А. Л., е изпълнявал длъжността ВПД началник на сектор "Международно сътрудничество и международни проекти", при Главна дирекция "Национална полиция" - МВР. В обжалваната заповед са изложени мотиви, че на 18.11.2015 г., около 12:40 часа, в гр. С., ж. к. "Младост-4", бул. "А. М.", на излизане от магазин "Хит", главен инспектор Лазов е задържан от охраната на магазина с бутилка водка "Екстра житна" 200 мл на стойност 2.99 лв., която държал отделно от другите покупки и не я е заплатил на касата. Легитимирал се е като служител на МВР. Казано е също така, че за случая има публикация на интернет сайта "Фрогнюз". Наред с това, деянието е станало достояние на част от персонала на посочения магазин и обществеността. В процесната заповед изрично са посочени обобщена справка рег. № 3286р-1596 от 13.01.2016 г., становище рег. № 3286р-1727 от 14.01.2016 г. и становище на ДЧР-МВР рег. № 8121р-3928 от 18.02.2016 г., от които първият и третият документ са били връчени на жалбоподателя, а вторият е със становище за прекратяване на дисциплинарното производство. С. Т. решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд, цитираните справка и становища, представляват неразделна част от мотивите към административния акт. Посочените в тях факти и обстоятелства кореспондират със сведенията на Е. Х. Г. - дежурен наблюдател, Л. М. М. - охрана и А. Ю. П. - дежурен управител, всички те служители на "Х. Х." ЕООД, намиращ се на бул. "А. М." №..., които са преки свидетели на инцидента. Налице е протокол от 14.12.2015 г. на комисията по дисциплинарното производство, извършила преглед на видеозаписа от магазина от 11.11.2015 г. и от 18.11.2015 г. По административната преписка се съдържат също така сведения на Б. О. С., В. Д. Д. и на И. Л. К., и тримата служители от VII РУ на МВР, които са сезирани по сигнала на магазина. От психиатричната консултация от 14.12.2015 г. се установява, че по време на деянието Лазов, е бил в състояние на тежък стрес и разстройство в адаптацията, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, но е бил улеснен във връзка със състоянието на повишена тревожност. Извършеното деяние е импулсивно, без борба на мотиви и противомотиви, като са налице анамнестични данни за подобни прояви в миналото. В цитираната консултация изрично е посочено, че лицето е годно правилно да възприема фактите, имащи значение за провежданото дисциплинарно производство и да дава достоверни сведения. Така цитираните доказателства, събрани в хода на дисциплинарното производство изцяло потвърждават фактическите основания за налагане на дисциплинарно наказание, посочени в заповедта. По делото жалбоподателят не е посочил и не поискал събирането на други доказателства. В тази връзка не се споделят оплакванията за непълнота на проверката, липса на конкретизация на извършеното нарушение, недоказаност на последното, както и за неправилна преценка на доказателствата по дисциплинарната преписка. В оспорената заповед са отразени също така писмените обяснения от 8.12.2015 г., 16.12.2015 г., 13.01.2016 г. и 26.02.2016 г., които главен инспектор Лазов е давал в хода на дисциплинарното производство и същите са приложени по административната преписка. Тези доказателства сочат, че правото на защита на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, не е било нарушено. Обясненията на жалбоподателя са били съобразени и обсъдени в цитираните по-горе в тези мотиви обобщена справка рег. № 3286р-1596 от 13.01.2016 г., становище рег. № 3286р-1727 от 14.01.2016 г. по описа на ГДНП-МВР и становище на ДЧР-МВР рег. № 8121р-3928 от 18.02.2016 г. Следователно разпоредбата на чл. 206, ал. 4 ЗМВР, изискваща наказващият орган да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител, е била спазена. Що се касае до обстоятелството, дали деянието се дължи на болестно състояние, в тази връзка е съобразена психиатричната консултация от 14.12.2015 г., която е изготвена по искане на Лазов. От тази консултация се установява, че е преценено и становището на лекуващия психиатър д-р Славчев, поради което твърденията на жалбоподателя, които са в обратен смисъл, не кореспондират със съдържанието на цитираното писмено доказателство. Извършването на кражба от магазин, макар на стока с цена 2.99 лв. и легитимирането със служебна карта, сочат на нарушения на т. 15, 19 и 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Лазов, не е съобразил законността на действията, които е възнамерявал да предприеме, не е запазил престижа на институцията, която представлява и като служител на МВР, с поведението си не е дал личен пример по съблюдаването на закона. Извършеното от него деяние е станало достояние до служители на "Х. Х." ЕООД, както и на обществеността, довело е до намаляване на доверието към полицейските служители и уронване на престижа на службата. Ето защо, квалифицирането на деянието от административния орган като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР е предвидено дисциплинарно наказание "уволнение", е правилно. Така извършеното тежко дисциплинарно нарушение, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и уронило престижа на службата, не може да бъде преодоляно от положителните служебни характеристични данни на главен инспектор Лазов преди това. Не е налице нарушение на чл. 206, ал. 2 ЗМВР. Съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, представляват тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Дисциплинарното производство е приключило със становище рег. № 8121р-3928 от 18.02.2016 г. Дисциплинарно отговорното лице е било поканено да се запознае със становището на ДЧР-МВР и да даде допълнителни обяснения, като поканата му е била връчена лично на 25.02.2016 г. Процесната заповед е издадена на 14.03.2016 г. Спазени са изискванията на чл. 206, ал. 1 ЗМВР и сроковете по чл. 195, ал. 2 ЗМВР във връзка с чл. 196 ЗМВР. Дисциплинарното наказание е издадено от компетентния орган по чл. 204, т. 1 ЗМВР, при спазване на установената форма и съдържание. Административният орган правилно не се е съобразил със заявлението на Лазов от 19.11.2015 г. за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР, предвид нормата на чл. 226, ал. 7 ЗМВР. Обстоятелството, че с постановление от 11.01.2016 г. по пр. преписка № 52554/2015 г. по описа на Районна прокуратура - гр. С. е постановен отказ да се образува досъдебно производство, няма отношение към дисциплинарната отговорност. Изложените в тези мотиви съображения, налагат изводи за липса на нарушения на административнопроизводствените правила, на материалния закон и целта му, допуснати при издаване на процесната заповед, което обуславя отхвърляне на жалбата. При този изход на спора, разноски в полза на жалбоподателя не се присъждат. По изложените съображения и на основание 172, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,