Решение № 13420 от 7.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 131/2017 г.

Решение № 13420 от 7.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 131/2017 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. Д. на Дирекция "ОДОП"- В. Т. моли да бъде отменено решение № 350/16.11.2016 г., постановено по адм. дело № 393/2016 г. на Административен съд - В. Т., с което е обявен за нищожен ревизионен акт № Р - 04001515006356-091-001/09.03.2016 г. на ТД на НАП - В. Т. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на процесуалния закон и необоснованост. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав за разглеждане спора по същество като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответницата по касационната жалба С. М. по съображения в писмени бележки моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е обявил за нищожен РА № Р - 04001515006356-091-001/09.03.2016 г. на ТД на НАП - В. Т. като издаден от некомпетентен орган. Ревизионното производство е започнало със заповед за възлагане на ревизия № Р-04001515006356-020-001/04.08.2015 г., издадена от Й. Д. - началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП-В. Т., връчена на 14.08.2015 г., като ревизията е възложена на П. И. и В. К. - главни инспектори по приходите в ТД на НАП-В. Т. На 18.09.2015 г. ревизираното лице е подало молба за отвод на ревизиращия екип. С решения за отвод № Р-04001515006356-099-001 и № Р-04001515006356-099-002, двете от 28.09.2015 г. на Й. Д. В. Кирева и П. И. на основание чл. 76 от ДОПК са отведени от участие в ревизията, възложена с цитираната ЗВР от 4.08.2015 г. На същата дата с решение № Р-04001515006356-098-001/28.09.2015 г. Й. Д. е иззела разглеждането и решаването на ревизията Р-04001515006356 от П. И. и В. К. и са възложени правомощията по извършване на ревизията на С. Г. - ръководител на ревизията, К. К. и П. П.. На същата дата Й. Д. е издадена заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-04001515006356-020-002/28.09.2015 г., с която на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 113, ал. 3 от ДОПК възложената ревизия на С. М. е определено да се извърши от С. Г., К. К. и П. П., всички главни инспектори по приходите в ТД на НАП-В. Т. с ръководител на ревизията - С. Г.. С последната заповед за изменение на ЗВР от 13.11.2015 г. е удължен срокът за извършване на ревизията до 16.12.2015 г. Със заповед № 532/25.08.2014 г. на Директора на ТД на НАП - В. Т. са определени органите по приходите, компетентни по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК да издават заповеди за възлагане на ревизии като за дирекция "Контрол" под № 7 е овластена Й. Д. - началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП-В. Т. да издава заповеди за възлагане на ревизии. При тази фактическа обстановка съдът е приел, че изземването на преписката по чл. 7, ал. 3 от ДОПК в случай на отвод следва да се извърши от по-горестоящ орган. Приел е, че изискването не е спазено, тъй като участието на възлагащият ревизията орган в ревизионното производство по чл. 119, ал. 2 от ДОПК дисквалифицира правното му положение като горестоящ орган, след като ще решава въпросът, който изземва. Според съда, за делегиране на правомощия на директора на ТД на НАП по чл. 7, ал. 3 от ДОПК следва да има изрична заповед от директора на ТД на НАП. Съдът е приел, че ръководителят на ревизията, подписал РА въз основа на заповедта за изменение на първата ЗВР, издадена на основание постановените от некомпетентен орган в нарушение на чл. 7, ал. 3 от ДОПК решения за изземване на преписката, е некомпетентен орган и издаденият с негово участие РА е нищожен. Изводът за нарушение на чл. 7, ал. 3 от ДОПК поради промяна в качеството горестоящ орган на Й. Д. поради овластяването й по чл. 119, ал. 2 от ДОПК да издаде РА заедно с ръководителя на екипа ревизори, определен от нея е необоснован и направен в нарушение на процесуалните правила. При издаване на заповедите за изземване е допуснато нарушение на чл. 7, ал. 3 от ЗНАП, според който правомощията по чл. 7, ал. 3 от ДОПК се упражняват от изпълнителния директор и териториалния директор на НАП, които могат да оправомощават със заповед своите заместници или да определят други служители от агенцията да упражняват техни правомощия. По чл. 113, ал. 3 от ДОПК изменение на заповедите за възлагане на ревизии се извършва от органа, възложил ревизията. Съгласно чл. 76, ал. 2, изр. 3 от ДОПК отвеждането се осъществява от органа, възложил производството. Цитираната разпоредба овластява Й. Д., като орган, възложил ревизията да издаде цитираните по-горе решения за отвод. Предвиденото в чл. 119, ал. 2 от ДОПК участие на органа, възложил ревизията в издаването на ревизионния акт след нейното приключване няма отношение към длъжностното качество на Й. Д. - началник сектор "Ревизии" в ТД на НАП-В. Т. и необосновано съдът е приел, че Д. е изгубила качеството си на горестоящ орган, но тя не е горестоящ орган по смисъла на чл. 7, ал. 3 от ДОПК предвид цитирания чл. 7, ал. 3 от ЗНАП. Издадените заповеди и решения за отвод от Й. Д. във връзка с определяне на ревизиращия екип и възлагане на ревизията на вторият ревизионен екип са издадени в кръга на правомощията й, предоставени й с цитираната по-горе заповед № 532/25.08.2014 г. на директора на ТД на НАП - В. Т., поради което РА издаден от Д. и ръководителя на ревизията е издаден от редовно овластени органи по приходите и не е нищожен. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК разноските по делото следва да бъдат определени от административния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,