Решение № 147 от 23.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 20/2010 г.

Решение № 147 от 23.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 20/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иван Недев Подсъдимият Марин Ангелов Д. обжалва по касационен ред въззивна присъда № 408/9. Х. 2009 г. по в.н.о.х.д. 356/2009 г. на ОС-Благоевград с доводи по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК. Съображенията са за необоснованост на присъдата, а нарушението на закона се обосновава с твърдението, че той няма действия по отнемане на чуждата вещ. По отношение на явната несправедливост на наказанието поддържа, че вещта е на стойност 55 лв. и се касае до маловажен случай. Прокурорът е на становище, че жалбата е неоснователна. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивната присъда в пределите по чл. 347 НПК ВКС в настоящия състав намира същата за правилна и законосъобразна, поради което и следва да остане в сила. Подсъдимият М. А. Д. е признат за виновен и осъден по чл. 195, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1, чл. 28, ал. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК на 1 (една) година лишаване от свобода за това, че на 12.III. 2006 г. в Петрич от пункт за изкупуване на цветни метали, собственост на "Ранг 2000" ЕООД - София, в съучастие с И. С. Д., като съизвършител, е отнел от Г. А. П. без негово съгласие и с намерение да присвои чужда движима вещ - мобилен телефон "Сименс" А70, на стойност 55 лв., като деянието е извършено повторно, в немаловажен случай; на основание чл. 25 във вр. с чл. 23 НК му е наложено да изтърпи най-тежкото наказание от тези по настоящето дело и по н.о.х.д. 2816/2006 г. и н.о.х.д. 1884/2006 г.- на РС-Петрич - 1 (една) година лишаване от свобода при строг първоначален режим за изтърпяване в затвор. Жалбата е неоснователна. При приетото за установено, че на инкриминираните дата и място подсъдимият и съучастника му И. С. Д., първият в условията на повторност, а вторият - опасен рецидив, прескочили оградата на пункт за изкупуване на цветни метали, собственост на "Ранг 2000" ЕООД и от фургон за пазачите отнели мобилен телефон "Сименс" А70 на стойност 55 лв. и пакет цигари, след което направили опит да напуснат местопрестъплението, но в района му полицейските органи задържали М. Д., у когото чрез позвъняване бил намерен телефона, правилно и в съответствие със смисъла на закона и практиката по приложението е направен правния извод, че М. Д. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъплението квалифицирана кражба по чл. 195, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1, чл. 28, ал. 1, чл. 20, ал. 2 НК. В случая и двамата съучастници влизат във фургона, единият прекъсва владението на държалия инкриминираната вещ, след което при опита им да напуснат местопрестъплението, другият установява трайното свое владение върху нея - очевидно и двамата, при общност на умисъла, осъществяват изпълнителното деяние на кражбата. С оглед на това и доводите на жалбоподателя за нарушение на материалния закон са неоснователни. Неоснователно се поддържа и че случаят е маловажен - среднощно нападение над чуждата собственост от двама рецидивисти не представлява деяние с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на кражба, а равностойността на отнетата вещ не налага извода за маловажност на случая, защото подсъдимите това са намерили и това са отнели. Не е налице и касационното основание явна несправедливост на наложеното на жалбоподателя наказание - липсва очевидното несъответствие между извършеното от подсъдимия престъпление и наложеното му за това наказание. То е в размер на минимума, а по делото не се установяват основания за проява на повече снизхождение към М. Д. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК съдът