Решение № 11586 от 15.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7626/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Министъра на вътрешните работи, подадена чрез процесуален представител срещу решение 874 от 17.05.2021 г., постановено по административно дело 1056/2020 г. от Административен съд Благоевград, с което е отменена негова заповед 8121К-10778/25.11.2020 г., с която е наложено дисциплинарно наказание уволнение на С. Калаузки. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата против заповедта бъде отхвърлена и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба С. Калаузки, чрез процесуален представител и в представен писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Излага подробни съображения за неоснователност на наведените в нея доводи. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е от компетентен съд след надлежно сезиране с жалба против индивидуален административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него, разгледано по същество е правилно. Предмет на проверка за законосъобразност пред АС Благоевград е била заповед 8121К-10778/25.11.2020 г., с която Министърът на вътрешните работи налага на ответника Калаузки дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 226, ал. 1, т., 8, чл. 194, ал. 2 т. 4 ЗМВР, поради неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (ЕК) и чл. 203, ал.1 т.13 ЗМВР и служебното му правоотношение в МВР като старши инспектор, ВПД началник на участък Кресна, към Районно управление (РУ) Сандански при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Благоевград е прекратено. С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати нарушения на изисквания за формата на акта, при допуснати нарушения на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в нарушение на материалния закон и неговата цел. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон. Правилен е изводът на АС Благоевград, че макар заповедта да е постановена в изискуемата писмена форма е постановена при липсата на съществени реквизити, изискуеми съгласно чл. 210, ал.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), тъй като в заповедта липсва описание на извършеното нарушение. Посочването на това за какво е образувано производството не води до обратен извод, тъй като от съдържанието на заповедта следва да може да се изведе еднозначен и безспорен извод за това в какво точно действие или бездействие на служителя се изразява извършеното нарушение. В случай, че се приеме, че органът счита, че е извършено деянието, за което е образувано дисциплинарното производство, а именно, че на 13.07.2020 г., около 17,35 часа в гр. Кресна на ПП1, Е-79 старши инспектор Калаузки е управлявал собствения си лек автомобил Хонда ЦРВ се рег. [рег.номер на МПС] , въпреки служебно прекратената му регистрация от 30.10.2019 г. и без да изпълни задължението като водач на МПС да носи документ за сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност, с което е нарушил чл. 143, ал.10 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), предвиждащ задължително прекратяване на регистрацията на пътнопревозните средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал.11 КЗ и се уведомява собственикът на превозното средство, то изводът, че в случая не е налице виновно извършено нарушение от страна на служителя също е правилен и обоснован, доколкото по делото не е установено служителят да е бил уведомен за този факт. Напротив в изготвените обобщена справка и становище дисциплинарно разследващия орган (ДРО) изрично е посочил, че Калаузки не е бил уведомен надлежно от съответните служители за извършената дерегистрация на автомобила му. При това направеният от този орган извод, че нарушението е извършено по непредпазливост кореспондира с така установения факт и приложимите норми, свързани с вината на извършителя и нейните форми. Направеният извод, че дерегистрацията на пътните превозни средства е автоматизиран процес, върху който служителите на МВР не могат да влияят буди недоумение предвид изричната разпоредба на чл. 140, ал. 2 ЗДвП и тези на Наредба I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства в МВР поставя под въпрос компетентността и обективността на членовете на този орган. Още повече, че от материалите по дисциплинарната преписка се установява, че застрахователят е направил опит да изпрати уведомление за това до Калаузки,но не е установено получаването му. Въпреки безспорно установения факт, че Калаузки не е би уведомен надлежно от служителите на МВР, осъществили дерегистрацията на автомобила му, съобразно задълженията им по цитирания текст на ЗДвП, както и направеният извод от ДРО, че е деянието е извършено по непредпазливост, дисциплинарнонаказващия орган (ДНО) в обжалваната пред АС Благоевград приема, че деянието е извършено при форма на вината - умисъл (косвен умисъл ?!), като е развито и определение за тази несъществуваща в българското позитивно право форма на вина, която обаче съответства на даденото в чл. 11, ал. 2 НК легално определение за пряк умисъл. При това наведените в касационната жалба доводи за неправилност на изводите на първоинстанционния съд в тази насока са неоснователни. Разпоредбата на чл. 206, ал.2 ЗМВР предвижда, че при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Изискването за посочване на формата на вината е в унисон с общото правило, че за да е налице извършено дисциплинарно нарушение следва да е установено виновно неизпълнение на служебни задължения. В случая обаче липсват доказателства, въз основа на които може да се приеме, че описаните в заповедта административни нарушения по ЗДвП и КЗ, последното включено единствено в изготвените актове от ДРО, но не и в процесната заповед, са извършени от страна на служителя при пряк умисъл, предвид установеното със свидетелски показания поведение на същия при констатирането им изненадата на същия за липсата на застраховка Гражданска отговорност и служебното дерегистриране на автомобила, а в още по-голяма степен от установено по безспорен начин в хода на дисциплинарното производство, че служителят не е бил уведомен от съответните органи за това. Допълнително в тази насока органът не е съобразил и установените факти, че останалите документи на автомобила са били изрядни, както и житейски оправданото обяснение на служителя, че при заплащане на дължимите такси, застраховки и др. задължения на собственика и вода на МПС не е съобразил, че е променена обичайната дата на заплащането им и съответно сключване на необходимите договори, предвид фалиране на компанията, с която първоначално, при закупуване на автомобила и сключвал застрахователните договори за него, което е житейски обяснимо. При преценка на обстоятелствата органът не е съобразил и факта, че описаните в заповедта нарушения, констатирани в края на работния ден на 13.07.2020 г. са отстранени незабавно от служителя при първа възможност в рамките на следващия ден 14.07.2020 г., което е допълнително, макар и косвено доказателство за липсата на умисъл в поведението на Калаузки. При това наведените доводи от същия пред ДНО за наличие на тенденциозност в поведението на дисциплинарно разследващия орган намират опора във факта, че при обсъждането на тези обстоятелства, констатирани и от РП Сандански, която също е била сезирана за случая е подходено едностранчиво и при превратно тълкуване на законовите норми. Обосновани и съответни на доказателствата са и изводите на първоинстанционния съд, че посочените в заповедта като нарушени разпоредби на ЕК не кореспондират, с деянията, описани в заповедта, при липсата на доказателства за наличие на виновно поведение от страна на служителя, а освен това липсват каквито и да било доказателства, че извършеното от служителя е накърнило доброто име на институцията, която представлява. Още повече, че от доказателствата по делото не се установяват действия на Калаузки, с които същият да е допринесъл случилото се да стане достояние на широката общественост. Цитираната разпоредба е нарушена и при съобразяване на тежестта на извършеното нарушение, настъпилите от него последици и най-вече при оценка на цялостното поведение на служителя по време на службата. Няма спор, че в случая служителят на МВР е извършил административни нарушения по ЗДвП и КЗ, но този факт не обосновава по никакъв начин извод за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, още повече, че нарушенията не са свързани пряко със служебните му задължения, а и предвид конкретната фактическа обстановка, при която са извършени, формата на вината, при която са извършени тези административни нарушения, както и поведението на служителя при и след установяването им. При безспорно установено обстоятелство, че служителят е узнал за дерегистрация на автомобила и причината за това не по установения от закона ред, а едва в момента на извършване на проверката, предприетите от него незабавно действия по отстраняване на предпоставките за това, налагането на най-тежкото предвидено в закона дисциплинарно наказание е необосновано. При направената оценка на цялостната дейност на служителя, въпреки че са налице единствено награди на същия органът е отчел заличени 2 броя наказания, които са единствени за времето на 24 годишната му служба в МВР, но от друга страна е установено, че служителят е награждаван 7 пъти, което обосновава извод, че в цялостната си дейност се е справял добре със задълженията си. По отношение на допуснатите нарушения на предвидените административнопроизводствени правила, освен посоченото по-горе нарушение по чл. 206, ал. 2 ЗМВР настоящият състав констатира (за пореден път), че в случая в хода на дисциплинарното производство е налице намеса и произнасяне от орган, комуто ЗМВР НЕ ПРЕДВИЖДА ПРАВОМОЩИЯ, а именно Директорът на дирекция Човешки ресурси при МВР. Обстоятелството, че с подзаконов акт - ПМС 207 от 18.07.2014 г., с който е приет Правилника за устройството и дейността на МВР(ПУДМВР) - чл. 96, ал.1, т. 5, действала към момента на провеждане на образуване и провеждане на дисциплинарното производство, а към момента на постановяване на заповедта чл. 96, ал.1, т. 7 ПУДМВР, е предвидена като една от функциите на дирекция Човешки ресурси - МВР осъществяване на методическа помощ и контрол върху образувани дисциплинарни производства от министъра по чл. 207, ал. 1 от ЗМВР, но при спазване на чл. 207, ал. 3, изречение второ и ал. 6 от ЗМВР на първо място не води до обратен извод, а освен това очевидно противоречи на законовата уредба, дадена ЗМВР, глава Осма Дисциплинарна отговорност, в която изрично и изчерпателно са посочени органите, които имат правомощия да образуват и провеждат дисциплинарно производство за извършени нарушения на служебната дисциплина от служители на МВР, както и да издават административни актове в хода на провеждането му и при неговото приключване. При тази изрична законова уредба всяко извършено действие от лице, извън изрично посочените в ЗМВР като компетентни да образуват, проведат и приключат това производство опорочава същото и води до незаконосъобразност на издадените заповеди поради нарушение на предвидените административнопроизводствени правила. Представената с касационната жалба докладна записка рег. 8121з-15219/08.09.2020 г., с която Директора на дирекция ЧР МВР предлага на ДНО да се произнесе по въпрос, по който чл. 207, ал. 4 и 5 ЗМВР предвиждат правомощия единствено и само на дисциплинарнонаказващия орган, води до извод за допуснати нарушения на законово уредената процедура на дисциплинарното производство. Неоснователен е и наведеният довод за необоснованост на решението. Съдът е изяснил релевантните за спора факти, като е формирал изводите си единствено въз основа на представените по делото доказателства. Извършеният анализ на последните е задълбочен, като доказателствата са обсъдени поотделно и в съвкупност, приетата за установена фактическа обстановка напълно кореспондира с доказателствата, а правните изводи са изложени аргументирано и подробно. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.1 АПК Министерство на вътрешните работи следва да бъде осъдено да заплати на ответника направените деловодни разноски в размер на 500 лв., представляващи хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение