Решение № 4582 от 7.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15853/2008 г.

Решение № 4582 от 7.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15853/2008 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс и е образувано по две касационни жалби: 1. Първата е подадена от "Аутотехника" ООД, чрез управителя и процесуалния представител срещу решение № 27 от 26.3.2008 г., постановено по адм. дело № 1671 по описа за 2004 година на Софийски градски съд, АО в частта, с която е отхвърлена жалбата му за за лихвите върху неправилно начислен ДДС до издаване на ДРА № 420 от 23.1.2004 г., потвърден с решение № 704 от 20.4.2004 г. на директора на РДД (сега дирекция "ОУИ") гр. София при ЦУ на НАП. Твърди неправилност на решението поради противоречие с материалния закон - касационно основание по чл. 209 т. 3 от АПК и иска отмяната му като се отмени ДРА в тази му част. Ответникът по тази касационна жалба - директор на Д"ОУИ"-гр. София при ЦУ на НАП не взема становище по нея. 2. Втората е подадена от директор Д"ОУИ"-гр. София при цУ на НАП срещу решение № 27 от 26.3.2008 г., постановено по адм. дело № 1671 по описа за 2004 година на Софийски градски съд, АО в частта, с която е отменен ДРА № 420 от 23.1.2004 г., потвърден с решение № 704 от 20.4.2004 г. на директора на РДД (сега дирекция "ОУИ") гр. София при ЦУ на НАП за определени данъчни задължения по ЗДДС . Твърди, че решението е неправилно и развива мотиви за това. Не сочи конкретни касационни основания. Иска да бъде отменено, да се потвърди ДРА ида се присъди юристконсултско възнаграждение. Ответникът по тази касационна жалба - "Аутотехника" ООД не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за основателност на жалбата на "Аутотехника" ООД и неоснователност на жалбата на директора на Д"ОУИ"-гр. София при ЦУ на НАП. Върховен административен съд, първо "А" отделение, при преценка с оглед разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими като подадени в срок и от надлежни страни, разгледани по същество - първата - на дружеството е основателна, втората - на директора на Д"ОУИ"-гр. София е неоснователна. 1. Доводите в касационната жалба на дружеството относно неправилната преценка на цялата претенция в жалбата пред първата инстанция са основателни. Пред градския съд жалбата срещу атакувания ДРА е била в три пункта - лихви върху суми, представляващи преки данъци поради несвоевременното им внасяне в общ размер на 1500 лв., които лицето е жалило само по размер и за които съда действително има произнасяне - сумата е определена на 656, 60 лв. и останалата част жалбата е срещу ДРА в частта за допълнително начислен ДДС в размер на 52142, 32 лв. за периоди от 2001, 2002 и 2003 г. и на трето място лихвата, като акцесорно задължение върху тази сума, както е видно от данните за всеки един от процесните периоди. Съдът неправилно е посочил и в допълнителното си решение, че се е произнесъл по цялото искане изрично и за тези лихви като е приел, че е уважил жалбата. Произнасяне за отмяна на акта има за частичното отменяне на акта за лихвите върху просрочени данъчни задължения. За процесните следва да се приеме, че е налице отхвърляне на жалбата, с оглед последната част в първия диспозитив. По същество искането за отмяна на ДРА и в частта за лихвите върху сумата допълнителен ДДС е основателно. Вземането за лихви е акцесорно и когато има определяне на такива - сумата 52142, 32 лв. със съответните лихви по ДРА, то тази акцесорна сума следва главната. Следователно когато е отменено главното задължения, с оглед особеността на това вземане - чл. 144 от ДПК (отм.) и при предвидени лихви в ДРА, както и при липса на ограничение в друг закон, то следва ДРА да бъде отменен и за тези лихви. Решението следва да се отмени и да се постанови друго по същество. 2. Доводите в касационната жалба на директора на Д"ОУИ"-гр. София при ЦУ на НАП относно неправилно приложение на материалния закон са неоснователни. Съдът е постановил решението при правилно възприета фактическа обстановка и адекватни на правната норма изводи. Обосновано и решението и правилно е прието, че гаранционните ремонти, на продадени от дружеството леки автомобили, са определени като част от доставката на лекия автомобил. В нея (доставката) се включва и гаранционния ремонт. С отстраняване на появилите се недостатъци по автомобилите не се извършва отделна доставка, а това действие е включено в продажната цена на всеки от тях. Не следва да се приеме, че прихващането на част от цената поради ремонт е самостоятелно основание за доставка. Това прихващане представлява намаляване на цената с оглед липсата на качество на продадената стока, включена в договора. Цената на стоката включва гаранционното обслужване. Липсата на отделна доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.)- действащ за процесния период -2001- 2003 година не дава основание да се доначисли и допълнително данък, както са направили данъчните органи. Поради което съдът правилно е отменил допълнителното начисляване на ДДС върху тези суми за 2004 година и решението в тази част следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение