Решение № 265 от 1.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1144/2011 г.

Решение № 265 от 1.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1144/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдения П. Й. М. за проверка по реда на възобновяването на присъда № 363 от 29.11.2010 г. постановена по НОХ дело № 1070/2010 г. на Пазарджишкия районен съд. В искането и в съдебно заседание се поддържат всички основания за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК, като основното съображение на осъдения е за неправилно приложение на материалния закон. В условията на алтернативност се иска присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав или да бъде изменена, като бъде приложен по-леко наказуем материален закон и наказанието бъде намалено. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че е основателно само оплакването за явна несправедливост на наказанието, което налага възобновяване на делото и изменяване на присъдата. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на влязлата в сила присъда, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 363 от 29.11.2010 г. постановена по НОХ дело № 1070/2010 г. Пазарджишкият районен съд е признал подсъдимия П. Й. М. за виновен в това, че на 13.05.2010 г. в землището на с. Дeбращица, след предварителен сговор с А. И. Т. и без редовно писмено позволително събрал и извозил с два броя каруци 3 куб. м. широколистни дърва за огрев от вида "зимен дъб" и "благун" на стойност 162 лв., като деянието е извършил в условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 235, ал. 4 пр. 3. във вр. с чл. 235, ал. 3, т. 1, чл. 235, ал. 1, чл. 29, ал. 1 б. "б" и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го е осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор. С присъдата съдът е признал за виновен и осъдил и подсъдимия А. И. Т.. С въззивно решение № 16 от 27.01.2011 г. постановено по ВНОХ дело № 5/2011 г. Пазарджишкият окръжен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. Решението не подлежи на обжалване по касационен ред и присъдата е влязла в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено в срок, от легитимна страна и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е частично основателно. По оплакването за постановяване на влязлата в сила присъда при наличието на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК: Оплакването на осъдения за неправилно приложение на материалния закон се мотивира с нарушения в оценъчната дейност по проверката на доказателствените източници и неоснователен отказ деянието да бъде квалифицирано като по-леко наказуемо престъпление. В този смисъл са изложените съображения, че първоинстанционният съд без основание е кредитирал показанията на св. Й. В., Ц. Т. и А. Н. и от тях е направил неверни фактически констатации за наличието на предварителен сговор, не е анализирал данните, отразени в свидетелството му за съдимост и незаконосъобразно е квалифицирал деянието като извършено в условията на опасен рецидив, не е изяснил стойността на предмета на престъплението и е отказал да квалифицира деянието като по-леко наказуемо престъпление, а въззивната инстанция е възприела това неправилен подход. С тези съображения по същество се релевира неизпълнение задълженията на съдилищата по чл. 13 и чл. 14 НПК. Такива нарушения по делото не са допуснати. Двете съдебни инстанции без основание са упрекнати, че са нарушили правилата за формиране на вътрешното си убеждение при решаване на въпросите, включени в предмета на доказване, относно квалификацията на деянието, като са направили необективен анализ на доказателствата. Пазарджишкият районен съд, който е разгледал делото като първа инстанция, в условията на непосредственост и като е създал равни условия за състезателност на страните в процеса, е събрал относимите доказателства за изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК. Всички доказателствени материали е оценил поотделно и в логическата им връзка, констатирал е противоречието между обясненията на подсъдимия П. М. и показанията на разпитаните свидетели и в мотивите на присъдата по реда на чл. 305, ал. 3 изр. 2 НПК е посочил кои доказателствени материали кредитира и какви са правните му съображения за осъждането на подсъдимите. При цялостната служебна проверка на обжалваната от подсъдимия М. осъдителна присъда, извършена въз основа на събраните в първата инстанция доказателства, въззивният състав не е констатирал недостатъчност на доказателствата, нарушения на процесуалния ред за събирането им и допуснати логически грешки или извращаване на съдържащата се в тях информация, поради което не е имал основание да направи различна преценка за достоверността им и да приеме тезата му за несъставомерност на деянието като престъпление по приетата квалификация. На стр. 3 от мотивите на решението е посочил доказателствените източници, въз основа на които е възприел фактическите констатации, че двамата подсъдими са сговорили предварително да съберат и извозят от държавния горски фонд дърва за огрев, в изпълнение на това решение с две каруци отишли в землището на с. Дeбращица, че натоварили дърва от дървесните видове "зимен дъб" и "благун", че действията им били наблюдавани от св. Ц. Т. и А. Н., които уведомили св. Й. В., който отговарял за този горски район и органите на полицията, че били предприети заградителни мероприятия, като подсъдимият Т. бил задържан, а под. М. избягал, изоставяйки каруцата, с която бил. Гласните доказателствени средства въз основа на които са приети за установени тези фактически обстоятелства не са противоречиви, както се поддържа от осъдения и съдилищата не са имали основание да направят различни изводи за тяхната достоверност. Под страх от наказателна отговорност всеки от свидетелите, и то не само посочените в искането, е установил фактите, които лично е възприел. Не са пренебрегнати като източник на доказателства и обясненията на подсъдимия М., че дърветата намерили в окосена от него ливада, която не била част от горския фонд. Те са обсъдени и мотивирано са отхвърлени като израз на защитна позиция. Не е лишена от доказателствена основа и фактическата констатация за стойността на предмета на престъплението. В досъдебното производство е назначена лесотехническа експертиза, като за изготвяне заключението на вещото лице инж. Г. Д. са предоставени събраните доказателствени материали. Лично е извършил оглед и измерване на задържаните дърва и е дал заключение за тяхната стойност, което е потвърдил в съдебно заседание. Липсват данни за съмнение в неговата правилност и страните са го възприели без възражение. Неоснователен е и довода за превратна оценка на данните съдържащи се в свидетелството му за съдимост, които имат значение за точната правна квалификация. В него /л. 45 от досъдебното производство/ са отразени три влязли в сила присъди, с които е осъден за умишлени престъпления от общ характер, извършени при усложнена форма на множество престъпления. Между тях са присъдите по НОХ дело № 169/2004 г. и по НОХ дело № 1562/2007 г., с които е осъден на по една година и шест месеца лишаване от свобода, от които второто ефективно. Деянието, за което е осъден с присъдата по НОХ дело № 1562/2004 г. е извършено след влизане в сила на присъдата по НОХ дело 169/2004 г. и в изпитателния срок, за който е отложено изтърпяването на първото наказание, поради което по реда на чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение. В свидетелството за съдимост е отразено, че наказанията по посочените по-горе присъди е изтърпял на 2.04.2008 г., инкриминираното деяние е извършил преди да изтече срока по чл. 30 НК, поради което законосъобразно е квалифицирано като опасен рецидив по чл. 20, ал. 1 б. "б" НК. Неоснователен е и довода за допуснато нарушение на закона с отказа деянието да бъде квалифицирано като маловажен случай на престъпление по чл. 235, ал. 6 НК. Той е поддържан като оплакване пред въззивната инстанция, която го е обсъдила и мотивирано го е отхвърлила. При наличието на общност на умисъла за извозване на цялото количество дърва, неоснователно се поддържа, че всеки от подсъдимите следва да отговаря за половината от причинения престъпен резултат, който сам по себе си е нисък. Деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичната за този вид престъпни посегателства върху държавния горски фонд, нанасящи сериозни щети на цялата природа. Стойността на престъпното посегателство не е толкова ниска, че да налага квалификация маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 НК. По оплакването за постановяване на присъдата при наличието на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 НК. Извън довода за допуснати нарушения при оценката на доказателствата, на който беше отговорено във връзка с приложението на материалния закон, оплакването се мотивира с липсата на отговор на възраженията му против обвинението. Такова нарушение, довело до ограничаване процесуалните права на осъдения, по делото не е допуснато. Досъдебното производство и производството пред двете съдебни инстанции са проведени по предвидения в процесуалния закон ред, без да са допуснати съществени нарушения от категорията на посочените в чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК. Разследващият орган и съдилищата са му разяснени правата, които има и са му осигурили възможност за реалното им упражняване. Изпълнили са в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото при изясняване на решаващите факти относно извършеното деяние Първоинстанционният съд е обсъдил доводите му и в мотивите на присъдата е изложил убедителни съображения, поради които ги е отхвърлил. Въззивната инстанция, в съответствие с правомощията си по чл. 313 и чл. 314, ал. 1 НПК изцяло е проверила правилността на обжалваната от него присъда, обсъдила е оплакванията му и в мотивите на решението, изготвени в съответствие с изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК е посочила основанията, поради които не приема доводите, изложени в тяхна подкрепа. По оплакването за допуснато съществено нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Съображението, което се поддържа и от представителя на обвинението, че определеното за изтърпяване по размер наказание е несъответно на стойността на предмета на престъплението, е основателно. При решаване на въпроса по чл. 301, ал. 1, т. 3 НПК както наказание на наложи на подсъдимия М., първоинстанционният съд по начало правилно е преценил обстоятелствата от значение за определяне обема на наказателната принуда, като е приел, че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, при които и най-лекото наказание от три години лишаване от свобода е несъразмерно тежко и затова го е определил под този минимум, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Той обаче не е преценена в достатъчна степен относителната тежест на тези обстоятелства и без доказателства е прието за отегчаващо обстоятелство негативни характеристични данни. Въззивната инстанция изцяло е възприела съображенията му и това е довело до налагане на явно несправедливо завишено наказание. Не е отдадено достатъчно наказателно-правно значение като обстоятелство, което смекчава наказателното положение на приетата невисока стойност на предмета на престъплението. Извън данните, съдържащи се в свидетелството му за съдимост, липсват други доказателства, които да го характеризират негативно в обществото, както е прието от съдилищата. Реално е изтърпявал един път наказание лишаване от свобода. Освен двете осъждания, въз основа на които е приета квалификацията опасен рецидив, е налице още едно осъждане за престъпно посегателство против собствеността, което очевидно не е било тежко, защото му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода без ефективно изтърпяване. Тези данни, преценени в съвкупност с тежкото му семейно и материално положение и възстановяването на причинената щета, които правилно са приети като смекчаващи обстоятелства, дават основание да се приеме, че целите по чл. 36 НК могат да бъдат постигнати с наказание от десет месеца лишаване от свобода. Като е определено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. То е съществено по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК и е основание за възобновяване на делото. Основанието за възобновяване е в полза на осъдения и касационният състав има правомощие да коригира нарушението чрез изменяване на влязлата в сила присъда и намаляване на наказанието. По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд