Решение № 14014 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10494/2015 г.

Решение № 14014 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10494/2015 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на С. С. Д., с ЕТ "Д.-С. С.", ЕИК *********, подадена чрез адв. Д. срещу решение № 298 от 20.07.2015 г., постановено по адм. дело № 147/2015 г. по описа на Административния съд - В. Т. (АСВТ), с което е отхвърлена жалбата на С. С. Д., действаща като ЕТ "Деси - С. С." против Ревизионен акт (РА) № Р-11- 1400847-091-01 от 21.11.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с Решение № 60 от 4.02.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. В. Търново, поправено с Решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 60А от 20.02.2015 г., в частта му с която на Дичевска е установен за внасяне данък по чл. 48 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2007 г. в размер на 493 170.24 лв. и лихви върху тази сума в размер на 360 979.71 лв. и ревизираното лице е осъдено да заплати на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП, сумата от 11 071 лв., представляваща разноски за съдебното производство. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че установените с РА задължения за 2007 г. не са погасени по давност, тъй като към датата на издаване на Заповедта за възлагане на ревизията (ЗВР), не е изтекла пет годишната давност. Съдът неправилно не е кредитирал Съдебно-оценителската експертиза (СОЕ), в частта, в която е определен размера на пазарната цена на земеделските земи дадени в замяна. Претендира обжалваното съдебно решение да бъде изцяло или евентуално частично отменено и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП, взема становище за неоснователност по касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 11 071 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение АСВТ е отхвърлил жалбата на С. С. Д., действаща като ЕТ "Деси - С. С." против РА № Р-11-1400847-091-01 от 21.11.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с Решение № 60 от 04.02.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново, поправено с Решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 60А от 20.02.2015 г., в частта му, с която й е установен за внасяне данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 493 170.24 лв. и лихви върху тази сума в размер на 360 979.71 лв. Предмет на спора пред първоинстанционният съд е бил процесния РА, с предметен обхват данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г., с който на ревизираното лице са установени горепосочените задължения. За да отхвърли жалбата на задълженото лице, съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган в съответната форма, при спазване на процесуалните разпоредби по издаването му и при правилно приложение на материалния закон. По делото не е било спорно, че ревизията е повторна и е във връзка с решение № 156 от 7.04.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново, с което частично е отменен по реда на чл. 155, ал. 4 ДОПК РА № 11-1302032 от 18.11.2013 г. и преписката е върната на компетентния орган за извършване на нова ревизия. По делото не е било спорно, че на 30.01.2007 г. съпругът на ревизираното лице е придобил от Държавния поземлен фонд земеделска земя общо 5 934,689 дка, находяща се в землището на с. Р., община В. Т. чрез договор за замяна на недвижими имоти, сключен с Министъра на земеделието и горите. Като насрещна престация по договора С. Д. прехвърлил в полза на държавата собствеността върху 9 295,914 дка земеделска земя, разположена в землището на различни общини. Не е било спорно и че С. С. Д. и С. И. Д. са били в режим на СИО. Спорът по делото е бил по отношение на пазарната цена на земеделската земя, която е получена съответно дадена по договора от 31.01.2007 г. към датата на замяната. По делото са допуснати СОЕ и Съдебно-икономическа експертиза (СИЕ). Вещото лице по СОЕ е дало заключение, че пазарната цена към датата на замяната - 31.01.2007 г. на получените земеделски земи с обща площ от 5 934,689 дка, находящи се в землището на с. Р., община В. Т., е в размер на 1 020 406.79 лв., а цената на придобиване на отстъпените от С. Д. (съпруг на ревизираното лице) земеделски земи с обща площ от 9 295,914 дка в полза на държавата по Договор за замяна на недвижими имоти № ВТ-02-004-2007 г. е 742 363.86 лв. Вещото лице по СИЕ е дало заключение, че с оглед стойностите, получени при СОЕ, реализираният от С. Д. доход във връзка с извършената замяна на земеделска земя при режим на СИО е в размер на 139 021.46 лв., от който след приспадане на нормативно признатите разходи, е определена обща годишна данъчна основа 125 119.31 лв. След приспадане на дължимите вноски за ЗОВ за самоосигуряващо се лице дължимият данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. е в размер на 29 162.47 лв., а лихвите върху тази сума са в размер на 21 345.99 лв. Съдът е приел, че направеното възражение от ревизираното лице за погасено по давност вземане за данъци за 2007 г. е неоснователно, тъй като към момента на издаване на първата ЗВР не е изтекла 5-годишната, както и абсолютната 10-годишна давност. По същество на спора първоинстанционният съд не е кредитирал заключенията на вещите лица по СОЕ и СИЕ, защото е посочил, че пазарната цена по СОЕ не е определена, съобразно Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. на министъра на финансите, а заключението по СИЕ е дадено въз основа на посочените данни в СОЕ. АСВТ е обсъдил всички представени по делото доказателства и въз основа на тях е приел, че изводите на приходните органи са правилни, а направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на закона, поради което е отхвърлил жалбата на ревизираното лице против процесния РА. Решението е правилно. Съдът не е допуснал процесуални нарушения, установил е относимите за спора факти и обстоятелства, правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса. АСВТ правилно е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и без да са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му. Неоснователен е доводът на касатора, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че установените с РА задължения за 2007 г. не са погасени по давност. Съгласно чл. 171 ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Давностният срок за установените с процесния РА задължения за 2007 г. започва да тече от 1.01.2009 г. и ако не е спиран или прекъсван, изтича на 1.01.2014 г. По делото не е било спорно, че със ЗВР № 1400847 от 11.04.2014 г. е поставено началото на ревизионното производство, но същата е по реда на чл. 155, ал. 4 ДОПК. В случая се касае за повторна ревизия, която е започнала с връчването на ЗВР № 1300775 от 29.03.2013 г. По делото е установено, че давността е спряна за една година по аргумент от чл. 172, ал. 1, т. 1 ДОПК и преди да изтече годината е прекъсната с издаването на РА № 11-1302032 от 18.11.2013 г. (арг. от чл. 172, ал. 2 от ДОПК). Съдът правилно е приел, че давността не е прекъсната с първия РА, тъй като той е отменен. На основание чл. 172, ал. 1, т. 1 ДОПК давността е продължила да тече за периода 19.11.2013 г. до 2.12.2013 г., когато е подадена жалбата по административен ред до произнасянето по нея с Решение № 156 от 7.04.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново, като за този период са изтекли още 13 дни. От 8.04.2014 г. давността е възобновена и е продължила да тече до 20.05.2014 г., когато е връчена ЗВР № 1400847 от 11.04.2014 г., с която е възложена повторна ревизия. Изтекли са още 1 месец и 11 дни. С връчване на посочената ЗВР давността отново е спряна по чл. 172, ал. 1, т. 1 ДОПК до издаване на процесния РА или до изтичането на една година, а след това и прекъсната с издаването на обжалвания в настоящото производство РА, а новата давност е спряна - поради обжалването му. Настоящият състав намира, че административният съд правилно е приел, че за установените с процесния РА задължения не е изтекла, нито 5- годишната, нито абсолютната 10-годишна давност. Правилни са и констатациите на съда, че не е нарушена забраната на чл. 109, ал. 1 ДОПК. От представените доказателства се установява, че по отношение на процесните 9 295,914 дка земеделска земя, които в последствие са отстъпени на държавата по договора за замяна, са придобити на основание договори за покупко-продажба, сключени между С. Д., в качеството му на купувач и различни ФЛ, в качеството им на продавачи, е налице хипотезата чл. ЗЗ, ал. 6, т. 1 ЗДДФЛ и цената на придобиване на недвижимо имущество е документално доказаната цена на придобиването му, т.е. заплатената на прехвърлителя сума, посочена в съответния нотариален акт. В тази част съдът е кредитирал заключението на вещото лице по СОЕ, от което се установява, че цена на придобиване на земеделските земи с обща площ от 9 295,914 дка е 742 363.86 лв., която напълно съответства на тази, установена от ревизиращите органи. Както експертът, така и ревизорите са определили придобивната цена на имотите именно въз основа на данните от събраните документи в хода на ревизията - нотариалните актове за покупко-продажба. Определената придобивна цена на имотите е документално обоснована, каквото е изискването на чл. 33, ал. 6, т. 1 ЗДДФЛ и съдът правилно е приел, че същата е в размер на 742 363.86 лв. Първоинстанционният съд правилно не е кредитирал заключенията на вещите лица по СОЕ и СИЕ в останалата част. От заключението по СОЕ е видно, че вещото лице не е използвало нито един от регламентираните в Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. на министъра на финансите, методи. Правилно е посочено от АСВТ, че базата за сравнение, използвана от вещото лице е единствено Справочник на "САПИ" ЕООД за състояние и тенденции в развитието на пазара на земята в България и личните наблюдения на вещото лице. От данните поместени в справочника обаче не може да се установи какви цени са взети предвид - пазарни или по данъчна оценка на имотите и дали има сделки сключени между частни лица и държавата, какъвто е настоящия случай. В експертизата не са посочени конкретни сделки при идеална съпоставимост на процесната, поради което същата не следва да се кредитира в тази част. Приетата по делото СИЕ е изцяло базирана на резултатите от СОЕ, поради което първоинстанционният съд правилно не я е кредитирал. Съдът правилно е кредитирал заключението на експертизата, назначена по време на административното производство. С нея е определена пазарна цена на получените от Дичевски земи, която органите по приходите правилно са приели за пазарна цена по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗДДФЛ, във връзка с § 1, т. 8 от ДР на ДОПК. В експертизата е използван метод за оценка на земите от приходните органи, а именно по метода на оценка на земеделски земи по Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи по чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ, на база категория на земята, отразяваща характеристиките на имотите. От съществено значение в случая е фактът, че страна по сделката за замяна е държавата, която дава земеделските зами, чиято пазарна оценка е спорна. На основание чл. 24, ал. 1, изр. второ от ЗСПЗЗ министърът на земеделието и храните извършва замяна на земеделски земи от държавния поземлен фонд по парична равностойност, определена съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от закона. Определените пазарни цени на дадените от държавата земеделски земи, следва да съответстват на паричната равностойност, която държавата би получила за тези имоти, ако продажната им цена беше уговорена в пари. Въз основа на съдържанието на договора за замяна, държавата, в лицето на Министъра на земеделието и горите е приела, че дава в замяна държавни активи с парична равностойност в размер на 5 316 775 лв., поради което съдът правилно е приел, че в ущърб на бюджета би било да се приеме, че отписаните от патримониума на държавата активи следва да се оценят при придобиващите ги лица на стойност, по-ниска от стойността, с която е намален актива на държавата. При постановяване на спорното решение, първоинстанционният съд правилно е преценил и обстоятелството, че заменените от ревизиращото лице и съпруга й земеделски земи - общо 542 имота се намират в 37 общини на България, а получените земеделски земи - 18 имота са в землището на едно населено място. Поради изложеното доходите от прехвърляне на имущество са в размер на 2 057 726.01 лв. Същите са изчислена като разлика между половината от продажната цена на дадените в замяна земи и една втора от тяхната цена на придобиване намалена с 10% разходи и дължими осигурителни вноски. С процесният РА правилно са установени задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 493 170.24 лв. и лихви в размер на 360 979.71 лв. Предвид изложеното настоящият касационен състав намира наведените касационни оплаквания за неоснователни. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 11 071 лв. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение