Решение № 3779 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 939/2013 г.

Решение № 3779 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 939/2013 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Образувано е по касационна жалба на Любомир Тодоров Любенов от гр. Стара Загора срещу решение № 5824 от 01.11.2012 г., постановено по адм. дело № 7593/2012 г. по описа на Административен съд - София - град (АССГ). Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че при постановяването му не са взети предвид всички факти от значение за правилното решаване на спора. Счита, че съдът неправилно е приел липса на осъществена спрямо него дискриминация от министъра на образованието, младежта и науката. Моли за отмяна на съдебното решение в цялост и за постановяване на ново такова по съществото на спора, както и за присъждане на разноските по делото. Ответникът - министърът на образованието, младежта и науката, чрез процесуалния му представител юрк. Христова, оспорва касационната жалба и моли за оставянето й без уважение. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация (КЗД/Комисията), не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, при проверка на предпоставките за допустимост на жалбата, констатира следното. С обжалваното пред касационната инстанция решение АССГ е отменил решение № 183/16.07.2012 г., постановено от КЗД по преписка № 219/2010 г., в частта по т. 2, в която е установено, че министърът на образованието, младежта и науката е осъществил дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. вр. с § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. по признак "лично положение" по отношение на жалбоподателя при награждаване на служители, навършващи юбилейна 50-годишнина през процесния период и в частта по т. 9, с която на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗДискр. на министъра на образованието, младежта и науката е наложена глоба в размер на 250 лева. Със същото решение съдът е постановил отмяна на процесното решение на КЗД в частта по т. 6, в която жалбата на Любомир Любенов за извършена спрямо него дискриминация при прилагане на чл. 13, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация е оставена без разглеждане и е върнал преписката на Комисията за разглеждане по същество и произнасяне по жалбата му в тази й част. С атакуваното решение Административният съд е отхвърлил жалбата на Любенов против решение № 183/16.07.2012 г., постановено от КЗД по преписка № 219/2010 г. в останалите му части. С оглед изхода на спора при разглеждане на делото от първата инстанция, настоящият състав намира, че касационната жалба на Любомир Любенов против решението на АССГ в частта, с което е отменена т. 6 от решението на КЗД и преписката е върната на административния орган за произнасяне по същество по жалбата му, е процесуално недопустима, т. к. в тази му част решението на съда е благоприятно за оспорващия. Видно от материалите по делото, Комисията не се е произнесла по жалбата на Любенов в частта, в която жалбоподателят е искал установяване на осъществена спрямо него дискриминация при прилагане на чл. 13, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация с мотив, че разглеждането й от КЗД е недопустимо. Като е отменил решението на КЗД в тази му част и е върнал преписката на органа за разглеждане на жалбата и произнасяне по съществото й, съдът е постановил правен резултат, който е в полза на Любенов. Неоснователно е твърдението на касатора, че съдът неправилно е върнал преписката на КЗД вместо самият той да се произнесе по съществото на жалбата му до КЗД в съответната част. Предметът на спора по делото в тази част (т. 6 от решението на КЗД) има процесуален характер и касае компетентността и правомощията на Комисията досежно конкретно релевираното пред нея оплакване за дискриминация при атестирането на началника на РИО-Стара Загора. Обхватът на съдебната проверка е обусловен от този предмет. Доколкото КЗД изобщо не е разгледала жалбата на Любенов в тази й част и не е формирала волеизявление по съществото й, недопустимо е съдът в рамките на извършвания от него контрол за законосъобразност на акта да реши спора по същество вместо органа, като се произнесе за първи път по въведения от жалбоподателя предмет. По изложените съображения, настоящият състав намира, че за касатора не е налице правен интерес от обжалване на съдебното решение в посочената част и същият не разполага с процесуално право да го обжалва съгласно императивната норма на чл. 210, ал. 1 АПК, поради което касационната жалба в тази й част е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото - съответно да се прекрати в тази част. В останалата й част касационната жалба е процесуално допустима. Като я разгледа по същество на посочените в нея основания и извърши служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира същата за неоснователна. От фактическа страна е установено, че производството пред КЗД е образувано по жалба на Любомир Любенов с твърдения за извършена спрямо него от министъра на образованието, младежта и науката дискриминация по признаци "лично положение", "обществено положение" и "политическа принадлежност", като неравното му третиране се изразява в следното: неполучаване на възнаграждение за изпълнение на възложените му задачи по осъществяване на мониторинг по Национална програма (НП) "С грижа за всеки ученик", за разлика от останалите участвали в програмата държавни служители на РИО-Стара Загора, които са получили такова; неполучаване на парична награда в размер на една брутна заплата, каквато се изплаща на всички държавни служители, навършващи кръгла годишнина, въпреки че жалбоподателят е навършил 50 години на 06.03.2010 г. и е докладвал на министъра за наличието на икономии в бюджета на ведомството; неравностойно разпределяне на икономиите от фонд "Работна заплата" на РИО-Стара Загора, като му е определено по-ниско възнаграждение в сравнение с останалите служители от инспектората; изплащане на възнаграждение в размер на 800 лв. за участие като председател на комисия по външно оценяване в VII клас вместо дължимото в този случай възнаграждение в размер на 2 800 лв.; налагане на дисциплинарно наказание в резултат на извършени по заповед на ресорния министър проверки в РИО-Стара Загора; до датата на наложеното му дисциплинарно наказание - уволнение, не е получил формуляр от междинната среща за атестация съгласно чл. 13, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация; изпращане на съобщение за уволнението му до всички РИО в страната, докато при освобождаване от същата длъжност на негови колеги, такова съобщение не е изпращано. С решение № 183/16.07.2012 г. Комисията е приела жалбата на Любенов за неоснователна поради липса на осъществена спрямо него дискриминация под формата на неравно третиране или тормоз по някой от защитените от закона признаци, освен при ненаграждаването за 50-годишния му юбилей, в който случай КЗД е приела, че е налице по-неблагоприятно третиране по признак "лично положение" в нарушение на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. и за така установената дискриминация е наложила административно наказание "глоба" на ответната страна - министърът на образованието, младежта и науката. С атакуваното решение АССГ е отменил решението на КЗД в частта му по т. 2 и т. 9, в които е установено, че министърът на образованието, младежта и науката е извършил дискриминация спрямо жалбоподателя, за което на министъра е наложена глоба и е отхвърлил жалбата на Любомир Любенов срещу решението на Комисията в останалите му части, с които е прието за установено, че министърът на образованието, младежта и науката не е осъществил дискриминация спрямо жалбоподателя и жалбата до КЗД с допълненията към нея е оставена без уважение. За да постанови този резултат решаващият съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Счел е, че установените по делото фактически обстоятелства водят на извод за липса на дискриминационно третиране на Любенов, извършено от министъра на образованието, младежта и науката в качеството му на орган по назначаването и работодател, поради което решението на КЗД, в частта, с която е установено нарушение на ЗЗДискр. (т. 2) и министърът е съответно санкциониран (т. 9) е незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалноправните разпоредби и целта на закона. За да отмени т. 2 и т. 9 от решението на КЗД, съдът е приел, че в конкретния случай отсъства неблагоприятно третиране по смисъла на ЗЗДискр., т. к. независимо от наличието на икономии във фонд "Работна заплата" на ведомството, неизплащането на парична награда за юбилейната 50-годишнина на Любенов не е дискриминационен акт, предизвикан от някой от признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Според съда награждаването и получаването на допълнителни възнаграждения от началниците на РИО става по преценка на работодателя и е поставено в зависимост не само от наличие на бюджетни средства и навършване на кръгла годишнина, но и от неговата преценка за качеството на изпълнение на служебните задължения от страна на конкретния служител. Посочил е, че не всяко решение на органа по назначаването във връзка с изплащане на възнаграждения на служителите, независимо дали се касае за основно или допълнително, в т. ч. предвидени награди, което е негативно за тях, е акт на дискриминация. Счел е, че няма доказателства жалбоподателят да не е получил парична награда за юбилейната си годишнина поради някакво лично качество от категорията на изброените в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., поради което Комисията неправилно е приела, че спрямо него е осъществена дискриминация по признак "лично положение" и незаконосъобразно е санкционирала министъра на образованието, младежта и науката за това. По останалите конкретни оплаквания на жалбоподателя съдът е навел извод за законосъобразност на изводите на административния орган за липса на осъществен състав на дискриминация от страна на ответника и е отхвърлил жалбата на Любенов срещу решението на КЗД в останалата му част като неоснователна. Приел е, че в настоящия случай няма данни министърът да е третирал различно или по-неблагоприятно жалбоподателя в сравнение с останалите служители в РИО, конкретно с останалите началници на РИО в страната, въз основа на признак по чл. 4 ЗЗДискр. Установено е, че в изпълнение на одобрена от Министерския съвет НП "С грижа за всеки ученик" на жалбоподателя в качеството му на началник на РИО-Стара Загора е възложено осъществяване на мониторинг по изпълнението й. Същият е сключил 12 бр. граждански договора с лица от експертния състав на ръководената от него РИО, на които са изплатени възнаграждения във връзка с изпълнението на програмата. Аналогични задължения по цитираната НП са възложени и на останалите началници на РИО в страната, като не са налице сключени граждански договори между тях и МОМН. Съдът се е позовал на т. 43 от длъжностната характеристика на началник РИО, на когото е вменено задължението самостоятелно или в екип да изпълнява допълнително възложени му от министъра задачи, както и аналогични отговорности, касаещи финансовите ресурси на РИО. Приел е, че след като допълнително възнаграждение не се дължи на началниците на РИО, предвид контролната функция, която същите изпълняват, то не е налице твърдяното неравностойно третиране на жалбоподателя в тази насока. Според решаващия съд сочената в жалбата проверка на дейността на РИО-Стара Загора за периода 01.02.2008 г. - 31.01.2010 г., възложена от министъра, в резултат на която с негова заповед № РД-09-1027/15.05.2010 г. на жалбоподателя е наложено наказание "понижение в ранг - от V старши ранг на I младши ранг за срок от една година" за неизпълнение на служебните задължения, не представлява извършена спрямо него дискриминация по чл. 4, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗЗДискр. по признаци "лично положение" и "обществено положение". Посочено е, че като орган по назначаването, министърът на образованието, младежта и науката има правомощия да осъществява контрол върху дейността на подчинените си служители, включително разполага с възможността да назначава проверки на дейността на РИО. От доказателствата по делото е установено, че през процесния период са осъществени подобни проверки на територията на цялата страна на началниците на 12 РИО, поради което липсва тормоз или различно и по-неблагоприятно третиране на началника на РИО-Стара Загора, изразяващо се във възлагане от министъра на множество проверки в ръководения от Любенов РИО. Съдът е навел извод, че при разпределението на икономиите от фонд "Работна заплата" на РИО-Стара Загора не е осъществена дискриминация по признак "лично положение" по отношение на жалбоподателя. Констатирано е, че на Любенов е определено допълнително възнаграждение в размер на 200 лв. със заповед № РД-09-630/21.05.2010 г. на министъра на образованието, младежта и науката и в размер на 385 лв. - със заповед № РД-09-1517/21.10.2010 г. От данните по делото е установено, че допълнителното му възнаграждение е в рамките на определения със заповеди на министъра диапазон от средства и в размер, съответстващ на размера на получените възнаграждения от други началници на РИО (Бургас, Варна, Велико Търново и др.), които също са получили 200 лв. допълнително възнаграждение, а началникът на РИО-Шумен е получил 150 лв. По делото е обоснован извод за липса на дискриминация спрямо Любомир Любенов под формата на тормоз по смисъла на чл. 5 във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. поради факта, че след уволнението му е изпратено съобщение за това до всички РИО в страната. В приложена справка от дирекция "Човешки ресурси" към МОМН се установява, че е наложена практика периодично да се изготвя информация относно назначените, преназначените и освободените от длъжност служители, като подобна по съдържание информация е налице и е предоставяна и по отношение на други лица за други периоди, поради което не се касае за инцидентен случай, разкриващ негативно отношение към жалбоподателя и създаване за него на обидна, враждебна или застрашителна среда. Прието е също, че Любенов не е дискриминиран при получаването на възнаграждения за дейността по НП "Въвеждане на система за национално стандартизирано оценяване", чиято основна цел е задължителното оценяване на знанията на учениците в края на всеки образователен етап чрез провеждане на национални стандартизирани изпити. В изпълнение на тази програма са сключени граждански договори със служители от структурите на РИО на територията на страната, включително и със служители от процесната РИО. От приложените договори е установено, че изплатеното на служителите възнаграждение варира между 130 лв. и 450 лв., поради което изплатеното на жалбоподателя за изпълнение на посочената НП възнаграждение в размер на 800 лв. е адекватно на положения труд, а предвид по-високия размер в сравнение с останалите, очевидно е съобразено и с качеството му на председател на комисия по външно оценяване в VII клас. За законосъобразно е прието и заключението на Комисията за липса на елементите от фактическия състав на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. при разглеждане на предложенията за награждаване с грамота "Неофит Рилски" на просветни дейци по повод Деня на българската просвета и култура и славянската писменост - 24 май. С тези мотиви съдът е приел, че административният орган е приложил правилно материалния закон, като е постановил, че по отношение на Любенов не е налице дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2, във връзка с ал. 1 ЗЗДискр. под формата на неблагоприятно третиране по защитени признаци "лично положение", "обществено положение" и "политическа принадлежност" и е оставил жалбата на същия срещу министъра на образованието, младежта и науката без уважение по т. 1, 3, 4, 5, 7 и 8. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно и съобразно доказателствата фактическата обстановка по спора, която се възприема изцяло от касационната инстанция. При постановяване на съдебното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По делото са налице достатъчно и годни доказателства по смисъла на чл. 171, ал. 1 АПК, обуславящи постановения от съда правен резултат. Съдът се е произнесъл след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за предмета на делото. Преценил е събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е формирал правните си изводи въз основа на целия доказателствен материал, видно от който оплакванията на касатора за неравно третиране, не се потвърждават. Съобразно разпоредбите на чл. 153 и чл. 159 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, съдът е събрал доказателства, които са относими към установяване на релевантните за спора факти. Нито пред КЗД, нито във фазата на съдебното дирене в първоинстанционното производство са представени доказателства, които да сочат на различни от установените от решаващия съд фактически обстоятелства. Оплакването, че съдът не е съобразил всички доказателства, не намира опора в материалите по делото. Не е налице игнориране или изопачаване на доказателствен материал. Съдът е обсъдил обективно и изчерпателно фактите от значение за предмета на спора, както и доводите на страните. Решението е постановено след извършена цялостна служебна проверка на административния акт в изпълнение на изискването на чл. 168, ал. 1 АПК и в изискуемата съгласно чл. 172а АПК форма. Поради това касационната инстанция счита, че АССГ е спазил процесуалния закон при разглеждане на делото. Обжалваното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. В съответствие с фактическите обстоятелства и релевантната правна уредба съдът е направил обоснован извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт в частта му по т. 2 и т. 9 и за законосъобразност на акта в останалата част, като мотивите му се споделят изцяло от касационния състав. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1 също се смята за дискриминация по силата на чл. 5 ЗЗДискр. Тормозът се определя от закона като всяко нежелано поведение на основата на защитените признаци, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда (§ 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр.). При всички случаи, за да е съставомерно деянието, неравното третиране или тормозът следва да са обусловени от защитен от закона признак. В този смисъл, освен различно третиране е необходимо да се докаже, че това третиране е извършено по някой от признаците, посочени в чл. 4 ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона. Освен общата забрана на дискриминацията, законът предвижда и специална защита от дискриминация при упражняване правото на труд - Глава втора, Раздел първи на ЗЗДискр. В тази връзка, нормите на чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1, чл. 15, ал. 1 и чл. 20 ЗЗДискр. задължават работодателя: да осигурява еднакви условия на труд без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1; да осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд; да предоставя равни възможности без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 за професионално обучение и повишаване на професионалната квалификация и преквалификация, както и за професионално израстване и израстване в длъжност или ранг, като прилага еднакви критерии при оценка на дейността им; да прилага еднакви критерии при налагане на дисциплинарни наказания без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1. Видно от нормата на чл. 18 ЗЗДискр., работодателят е длъжен да предприеме ефективни мерки за предотвратяване на всички форми на дискриминация на работното място. В контекста на приложимата правна уредба настоящият състав намира за правилна преценката на първоинстанционния съд за липса на упражнена спрямо Любомир Любенов в качеството му на началник на РИО-Стара Загора дискриминация от страна на органа по назначаването - министърът на образованието, младежта и науката. Установените фактически обстоятелства не дават основание да се приеме, че касаторът е третиран по-неблагоприятно въз основа на някой от защитените от закона признаци при упражняване правото му на труд, нито че е тормозен от работодателя. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че действията на министъра на образованието, младежта и науката нямат дискриминационен характер по смисъла на закона. Съдът подробно е разгледал и се е произнесъл по всички конкретни оплаквания на оспорващия за осъществени спрямо него действия на неравно третиране и тормоз, като е стигнал до законосъобразен извод, че такива не са доказани. Обоснована и съответна на закона е преценката на административния съд, че непредоставянето на началника на РИО-Стара Загора на парична награда при навършването на 50-годишна възраст не съставлява неблагоприятно третиране, основано на защитен от закона признак. Позоваването на касатора на награждаването на други началници на РИО по случай 50-годишен юбилей, не обуславя извод за дискриминационна проява спрямо Любенов по признак "лично положение". Съдът правилно е посочил, че награждаването на служителите от работодателя не зависи само от наличието на бюджетни средства, но и от оценка на качеството на изпълнение на служебните им задължения, т. е. кумулативна предпоставка за изплащане на допълнително възнаграждение, в т. ч. на парична награда, е постигането на високи резултати в работата, каквито в случая министърът е преценил, че не са налице по отношение на началника на РИО-Стара Загора, без тази преценка да почива на дискриминационен признак. При липса на нарушение на ЗЗДискр. отпада и основанието за налагане на административно наказание на министъра на образованието, младежта и науката. Поради това, като е отменил решението на КЗД в т. 2 и т. 9, постановено в обратния смисъл, съдът е приложил правилно материалния закон. Законосъобразно е прието в обжалваното съдебно решение, че Любомир Любенов не е дискриминиран във връзка с изпълнението на НП "С грижа за всеки ученик". Получаваните от служителите в РИО възнаграждения по програмата са въз основа на сключени с началника на РИО граждански договори, каквито не са сключвани между министъра и началниците на РИО. При липса на основание за получаване на такова възнаграждение от началниците на РИО твърденията за неравностойно третиране на Любенов са неоснователни. На касатора са възложени координационни и контролни функции по програмата като ръководител на процесната РИО, каквито имат и останалите началници на РИО в страната. За изпълнение на функциите по мониторинг във връзка с реализирането на НП е извършена проверка в РИО-Стара Загора, завършила с налагане на дисциплинарно наказание на касатора - понижаване в ранг за срок от една година, за констатирано неизпълнение на служебните му задължения по НП. Неоснователно и противно на доказателствата е оплакването, че така наложеното наказание има дискриминационен характер, т. к. е за неизпълнение на дейности по програмата, които касационният жалбоподател счита, че са извън функционалните му задължения. Данните по делото сочат, че отсъства признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. при санкционирането на Любенов в конкретния случай, както правилно е приел решаващият съд. Правилен е изводът на съда за липса на дискриминация спрямо началника на РИО-Стара Загора при разпределянето на икономиите от фонд "Работна заплата". С оглед установения във вътрешни правила механизъм за разпределяне на допълнителните възнаграждения и доказателствата за изплатените на началниците на РИО такива, е видно, че определеното от министъра допълнително възнаграждение на Любенов за първото и за второто тримесечие на 2010 г. е изцяло в рамките на определения от работодателя диапазон, като не се установява различно и по-неблагоприятно третиране на касатора в сравнение с останалите лица, заемащи същата длъжност. Съответна на доказателствата и на закона е преценката на съда, че няма нарушение на чл. 4 ЗЗДискр. при определянето на възнаграждението на Любенов за участието му в НП "Въвеждане на система за национално стандартизирано оценяване". Според данните по делото изплатеното му такова в размер на 800 лв. е съобразно положения труд и е по-високо от това на служителите в РИО, вариращо между 130 и 450 лв., поради което оплакването за дискриминация в разглеждания случай е неоснователно. Правилно съдът е приел, че извършването на проверки, възложени от работодателя, на дейността на процесния РИО за релевантния период не съставлява неравно третиране или тормоз спрямо началника на РИО-Стара Загора. Видно от материалите по делото, по заповеди на министъра на образованието, младежта и науката, издадени в изпълнение на контролните му функции по отношение на регионалните структури на ръководеното от него ведомство, редица проверки за същия период са извършвани и в други РИО - тематични, планови, по жалби и сигнали. Възлагането на проверки на дейността на РИО в страната е правомощие на министъра и част от функциите му, като в случая не се установява злоупотреба с това правомощие при проверките в РИО-Стара Загора от гледна точка на забраната за дискриминация. Няма основание за ангажиране на отговорността на работодателя за нарушение на чл. 5 ЗЗДискр. във връзка с изпращането на съобщения до РИО в страната за освобождаването на Любомир Любенов от длъжност. Както правилно е приел съдът въз основа на приложените по делото доказателства, изготвянето и предоставянето на справка за освободени и назначени служители, в т. ч. заемащи длъжността началник на РИО, е установена практика в МОМН. Касае се за служебна информация, която е вътрешна за системата на Министерството и РИО. Съобщаването й в рамките на структурите на ведомството няма връзка със защитен от закона признак, нито води до накърняване на достойнството на касатора или до създаването за него на обидна, враждебна или застрашителна среда. Законосъобразни са изводите на КЗД, потвърдени от първоинстанционния съд, за липса на дискриминация спрямо Любенов, изразяваща се в неприемане на негово предложение до министъра за награждаване с грамота на просветни дейци от процесната РИО по повод честването на празника на българската просвета и култура и славянска писменост. Присъждането на почетно отличие на номинираните лица безспорно е израз на оперативната самостоятелност на министъра на образованието, младежта и науката и се осъществява по негова преценка и свободно усмотрение. В случая конкретно извършената от министъра преценка, обективирана в акт за удостояване с почетна награда на просветни дейци, не сочи на нарушение на забраната за дискриминация. По делото е установено, че направеното от началника на РИО-Стара Загора предложение за номинации е след указания краен срок за това, от една страна, а от друга - в заповедта на министъра за удостояване с грамота "Неофит Рилски" за цялостна дейност в системата на народната просвета е включен номиниран кандидат от обхвата на РИО-Стара Загора. Поради това действията на министъра по награждаване на просветни дейци по повод 24 май не водят на извод за дискриминиране на Любенов като ръководител на РИО-Стара Загора. Доказателствата по делото в тяхната съвкупност водят на извод за липса на действия, основани на признака "лично положение", "обществено положение" и "политическа принадлежност". Не е налице причинно-следствена връзка между поведението на работодателя и сочените от оспорващия обстоятелства. При това положение, като е приел, че отсъства нарушение на чл. 4, ал. 1 и ал. 2, във връзка с § 1, т. 7 от ДР и на чл. 5, във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., съдът е приложил правилно материалния закон. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не се претендират и не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,