Решение № 2899 от 27.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14313/2013 г.
ВАСVI отделение27.02.2014 г.докладчик т Милка Панчева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 5414 от 7.08.2013 г., постановено по адм. дело № 5206/2013 г. по описа на Административен съд София - град В ЧАСТТА за присъдените разноски от 750 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Държавна агенция за закрила на детето гр. София да заплати на Дома за деца, лишени от родителска грижа "Рада Киркович" гр. Пловдив направени разноски за първата съдебна инстанция в размер на 450 лева / четиристотин и петдесет лева/. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5414 от 7.08.2013 г., постановено по адм. дело № 5206/2013 г. по описа на Административен съд София - град в останалата част. ОСЪЖДА Държавна агенция за закрила на детето гр. София да заплати на Дома за деца, лишени от родителска грижа "Рада Киркович" гр. Пловдив направени разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 350 лева / триста и петдесет лева/. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 2899 от 27.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14313/2013 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Държавна агенция за закрила на детето гр. София срещу решение № 5414 от 7.08.2013 г., постановено по адм. дело № 5206/2013 г. по описа на Административен съд София - град. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение и се иска отмяната му.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от юрк. Сиракова, която поддържа касационната жаба и моли да бъде уважена.
Ответната страна - директорът на ДДЛРГ "Рада Киркович" гр. Пловдив, се представлява от адв. Ангелов, който оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение административният съд е отменил задължително предписание № РД-14-93 от 7.05.2013 г., издадено от председателя на Държавна агенция за закрила на детето. За да постанови този правен резултат административният съд е приел, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, издаден в нарушение на чл. 17а, ал. 1, т. 15 от ЗЗДетето.
Така постановеното решение е правилно.
Предмет на оспорване пред първата съдебна инстанция е задължително предписание № РД-14-93 от 7.05.2013 г., издадено от председателя на Държавната агенция за закрила на детето, с което на директора на Дом за деца лишени от родителски грижи (ДДЛРГ) "Рада Киркович" гр. Пловдив е наредено в определен срок да бъдат отстранени нарушенията, констатирани при извършената проверка от представители на административния орган. Предписанието е в две точки:
- Да се получи изричното съгласие на децата относно извършваното видеонаблюдение в сградата, което да бъде документирано с подписите им.
- Да бъде изготвена вътрешна политика за закрила на децата от насилие, включваща извършване на превантивна индивидуална и групова работа с тях. Осигуряване на супервизия и допълнително обучение на персонала за прилагане на позитивни методи за въздействие с децата и превенция на насилието.
Предписание № РД-14-93 от 7.05.2013 г. е издадено в изпълнение на заповед № РД-11-142 от 9.04.2013 г. на председателя на Държавна агенция за закрила на детето, с която на комисия от двама експерти от Главна дирекция "Контрол по правата на детето" е възложено извършването на планова проверка в Дом за деца, лишени от родителски грижи "Рада Киркович" гр. Пловдив на 11.04. и 12.04.2013 г. относно спазване правата на детето, регламентирани в чл. 3, т. 1 от Конвенцията на ООН за правата на детето, както и относно спазване правото на детето на закрила, регламентирано в чл. 11, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Закона за закрила на детето.
Резултатите от извършената планова проверка са обективирани в констативен протокол № 67 от 12.04.2013 г. Изготвен е и доклад № 00-06-407 от 7.05.2013 г. от определените в цитираната заповед служители. Същият е издаден въз основа на фактите, установени с констативен протокол № 67 от 12.04.2013 г. В доклада за извършената проверка са направени изводи въз основа на проведените разговори от експертите в комисията с деца, настанени и напуснали дома; разговори със служители и проверка на необходимите документи. Комисията е констатирала неглижиране на децата, незачитане на личната им свобода и самостоятелност, физическо и психическо насилие на част от тях в Дома за деца, лишени от родителски грижи "Рада Киркович" гр. Пловдив. Посочено е, че показателен пример за незачитане личността на детето и правото му на мнение, са действията по аудиозаписване и видеозаснемане без изричното съгласие на децата. Констатирани са данни за прекрачване на границата във взаимоотношенията възпитател - потребител по посока сексуална злоупотреба.
Съгласно чл. 17 а, ал. 1, т. 15 от ЗЗДет. председателят на Държавната агенция за закрила на детето извършва наблюдение и контрол на специализираните институции за отглеждане на деца относно спазването на правата на детето и при установяване на нарушения дава задължителни предписания за отстраняването им лично или чрез оправомощено от него лице. Задължителното предписание по посочената правна норма представлява индивидуален административен акт, с който се разпорежда адресатът му да извърши точно определено действие или действия с цел да се отстрани допуснато конкретно нарушение на закона.
Административен съд София-град е приложил принципа на служебното начало по чл. 168, ал. 1 АПК и е проверил законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Изложил е подробни аргументи за издаване на акта от компетентен орган, съобразно правомощията му по 17 а, ал. 1, т. 15 от ЗЗДет. По делото е приложена заповед № РД-02-52 от 9.04.2013 г., с която председателят на ДАЗД е възложил изпълнението на правомощията си на зам. - председателя Даринка Янкова за периода от 12.04.2013 г. до 13.05.2013 г. включително, при отсъствието му поради ползване на платен годишен отпуск, което обуславя компетентността на органа, издал акта.
Административният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като правилно е приел, че при издаване на атакуваното предписание административният орган е стигнал до изводи, които не кореспондират с приетите констатации в съставения констативен протокол № 67 от 12.04.2013 г., относно данни за физическо и психическо насилие над децата от страна на възпитателя Валери Тодоров, както и констатациите на Комисията относно липсата на супервизии и допълнителни обучения на персонала по проблемите на насилието. Задължителните предписания по чл. 17 а, ал. 1, т. 15 от ЗЗДет. имат възстановителен характер за конкретно извършено нарушение, поради което е недопустимо формулирането им по общ начин. Процесният административен акт не съдържа конкретни предписания по същество. Административният съд правилно е приложил цитираната норма, като е приел, че задължителните предписания трябва да съдържат предписания какво точно и как да се извърши, за да се поправят вреди, настъпили от допуснато нарушение. Дадените в настоящия случай предписания са общи и не отговарят на фактите и обстоятелствата, които са били установени в констативен протокол № 67 от 12.04.2013 г.
Предписанието на административния орган - да се получи изричното съгласие на децата относно извършваното видеонаблюдение в сградата на Дома за деца, лишени от родителски грижи "Рада Киркович" гр. Пловдив, което да бъде документирано с подписите им, правилно административният съд е приел за противоречащо на закона, тъй като в конкретния случай се касае за малолетни деца до 14 - годишна възраст, и като такива те не могат сами да формират воля. Техните волеизявления и действия нямат правно значение, поради което тяхното съгласие, документирано с подписите им относно извършването на видеонаблюдение в сградата, не би породило правно действие. Изложените аргументи в тази насока напълно се споделят от настоящата инстанция.
С касационната жалба касаторът е представил писмо от дирекция "Социално подпомагане" гр. Пловдив, в което е посочен броя на децата, настанени към 7.05.2013 г. в Дом за деца, лишени от родителски грижи "Рада Киркович" гр. Пловдив, от което е видно, че освен деца до 14 годишна възраст, в Дома пребивават и такива между 14 и 18 години, като има и две деца над 18-годишна възраст. Установява се, че повечето деца в дома са на възраст между 14 и 18 г. Съгласно чл. 4 от Закона за лицата и семейството лицата от 14 години до навършване на 18-годишна възраст са непълнолетни. Те извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, поради което не могат самостоятелно да формират волеизявления и действията им нямат правно значение.
Няма спор относно важността на проблема за превенция от насилие, злоупотреби и дискриминационни отношения в дома. Именно поради това и с оглед конкретното постигане на реални резултати, предписанията следва да бъдат с по-точна и ясна насоченост, каквато липсва в процесния акт.
По изложените съображения настоящата инстанция счита, че правните изводи на административния съд са правилни, обосновани и в съответствие с материалния закон, поради което не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Възражението на касатора за прекомерност на присъдените разноски на ДДЛРГ "Рада Киркович", гр. Пловдив пред първата инстанция в размер на 750 лв. /седемстотин и петдесет лева/, е основателно.
Настоящият състав на ВАС преценява, че се касае за защита по административно дело по чл. 8 от Наредба № 1/09.07.2004 г. В случая поради неоценяемост на интереса, е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата. С § 2 от ДР на наредбата се въвежда забрана присъденото възнаграждение да бъде по - ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в тази наредба. Предвид цитираната нормативна уредба, трикратният размер възлиза на 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/, до който следва да бъде намалено присъденото адвокатско възнаграждение от 750 лв. за първата инстанция, в какъвто смисъл следва да бъде изменено обжалваното решение в частта за разноските.
С оглед изхода на процеса пред настоящата инстанция, на ответника - ДДЛРГ "Рада Киркович", гр. Пловдив, следва да се присъдят разноски в размер на 350 лв. /триста и петдесет лева/, представляващи договорено и внесено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна помощ от 17.10.2013 г. Видно от данните по делото разноските са своевременно поискани и реално направени от ответната страна, поради което молбата е основателна.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,