Решение № 2998 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13403/2019 г.

Решение № 2998 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13403/2019 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалният кодекс/АПК/. Образувано по касационна жалба от О. Р. срещу Решение № 251/19.06.2019 г. постановено по адм. д. № 161/2019 г. по описа на Административен съд-С. З., с което е изменено Решение от 10.12.2018 г. на Комисията по чл. 210 ЗУТ при О. Р., в частта в която е определена пазарна оценка за правото на прокарване в ПИ № 57323.170.1 в землището на с. П. градец. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушаване на материалния закон и необоснованост-касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяната му и постановяване на ново, с което жалбата на "Предия" ЕООД срещу Решението на Комисията по чл. 210 ЗУТ да се отхвърли, като се присъдят съдебни разноски за двете инстанции. В съдебно заседание касатора не се явява и не се представлява. Ответниците редовно и своевременно призовани не се представляват. От същите са постъпили писмени становища, с които оспорват основателността на касационната жалба Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на Второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, участник в съдебното производство и срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е основателна. С обжалваното решение Административен съд С. З. е изменил решението на Комисията по чл. 210 ЗУТ при О. Р. от 10.12.2018 г. в частта в която е определен размерът на цената на сервитутното право върху 136 кв. м. от ПИ 57323.170.1 в землището на с. П. градец, във връзка с изграждане на фундамент на ЖР стълб за прокарване на въздушни високоволтови ел. въздушни линии по трасе "Овчарица", собственост на "ЕСО"ЕАД, като е завишил същата от 150 лв. на 224. 40 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното решение на Комисията по чл. 210 ЗУТ е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на процедурата по приемането му, но определената оценка на сервитутното право не е пазарна и не е съобразена с критериите по чл. 65, ал. 1, т. 4 ЗЕ. Позовал се е на заключението на съдебно-техническата експертиза, според което оценката е изготвена по метода на пазарните аналози, въз основа на проучване на пазара на земеделски земи в района и справка за продадени общински земи през периода 2017-2018 г. и след като е отчетено че след извършване на строително-монтажните работи за предвиденото съоръжение тази площ от земеделска земя ще бъде отнета и ще стане неизползваема за земеделска нужда, както ще бъде нарушен изцяло плодоносния слой/почва/. Решението е валидно, допустимо, но неправилно като постановено в нарушение на закона. Обоснован е извода на административния съд, че оценката на Комисията по отношение на сервитута на засегнатата част от имота на жалбоподателя е изготвена в нарушение на чл. 65, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, който определя че един от основните критерии за определяне размера на дължимото се от титуляра на сервитута обезщетение е справедлива пазарна оценка на имота или на части от него, която попада в сервитута. Оценката изготвена от административния орган е определена на база цената на земеделската земя, редуцирана с коефициент за площ, без да се отчита категорията на земята заета от сервитута. Пазарната оценка на правото на прокарване за сервитутни площи от 100 кв. м. до 200 кв. м. е определана в размер на 1. 1 лв. за 1 кв. м., при усреднена пазарна стойност на земеделската земя от 1000 лв. /дка определена въз основа на офертни цени за земеделските земи на територията на О. Р.. При тази констатация правилно административния съд е назначил съдебно –оценъчна експертиза. Въпреки това окончателния извод на съда за изменение на решението съгласно заключението на тази експертиза е незаконосъобразен и необоснован. Съгласно чл. 65, ал. 1 ЗЕ размерът на обезщетението за сервитута се определя при прилагане на следните критерии: площта на имота, включена в границите на сервитута, видовете ограничения на ползването, срок на ограниченията и справедлива пазарна оценка на имота или частта от него попадаща в границите на сервитута.. За определяне на справедлива пазарна цена следва да се приложи метода на сравнимите продажби, който предполага издирване на извършени покупко-продажби на недвижими имоти, които в достатъчна степен съвпадат по отношение на влияещите върху стойността им характеристики с тези на подлежащия на оценка имот. В случая при изготвянето на назначената съдебно-техническа експертиза не е приложен правилно сочения метод. Видно от заключението, както и от обяснението на в. л. в с. з. пазарната стойност е определена на база извършени сделки с общинска земя през периода 2017 г. -2018 г., въз основа на справка в Агенциите за недвижими имоти, както и изплатени обезщетения за прокарване по два Протокола на О. Р. -№ 11/2017 г. и № 1/2018 г. В обясненията в с. з. от 11.06.2019 г. в. л. е посочило че не е направило справка за реално извършените сделки в Агенцията по вписванията мотивирайки се с обстоятелството че цените по тях не са реални, тъй като са близо до данъчните им оценки. При тези данни съдът неправилно е определил пазарната цена на процесното сервитутно право. Назначената съдебна експертиза не е извършила съпоставка с цени на реално извършени сделки със сходни имоти, независимо от цената на която са осъществени. Размерът на цената при сделките се определя от страните по всяка сделка, а вещото лице има за задача да изследва реално извършените продажби. Дали продажните цени по сделките са реални, договорени между страните не може да се преценява в това производство. Ако се приеме, че може да се прави подбор на изследваните продажби, това би опорочило обективността на експертното решение и от тук правилността на съдебния акт. Следователно посочените сума за пазарна стойност на сервитутната площ не би могла да се приеме за такава, каквото е изискването на чл. 65, ал. 1, т. 4 от ЗЕ. С оглед на изложеното, решението на Административен съд-С. З., предмет на касационния контрол като постановено в нарушение на материалния закон следва да се отмени, а делото –върнато на друг състав за ново разглеждане. При новото разглеждане административния съд следва да съобрази изложеното по-горе и при необходимост да назначи нова съдебно-оценъчна експертиза, която да извърши проверка и даде заключение за пазарната стойност на сервитута, като използва за аналози реално извършени сделки с имоти със сходни характеристики за период от една година назад и се приложат корекционни коефициенти отчитащи срока за който е учреден сервитута и коефициент, отчитащ вида на сервитута, в зависимост от ограниченията които същия налага на собственика на земята за ползването й съобразно Наредба № 169/2004 год. за сервитутите на енергийните обекти. С оглед изхода на спора и и на осн. чл. 226, ал. 3 АПК по въпроса за разноските следва да се произнесе първоинстанционния съд По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Второ отделение