Решение № 6508 от 17.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12777/2017 г.

Решение № 6508 от 17.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12777/2017 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС. Образувано е по касационна жалба на "Делеви"ДЗЗД, с адрес: гр. В. Преслав, ул. Ц. Ц., .№..., представлявано от Р. Н. Т., срещу решение № 1562/28.09.2017 г., постановено по адм. д. № 1815/2017 г. от Административен съд- В.. С атакуваното решение е оставена без уважение жалбата на "Делеви"ДЗЗД, срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № 149-ОП/06.06.2017 г. на Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-В.. Касаторът поддържа наличие на основания по чл. 209, т. 3 от АПК, за отмяна на съдебния акт - неправилност, необоснованост и противоречие с материалния закон. Според изложеното в касационната жалба, при произнасянето си първоинстанционният съд, не е отчел допуснатите от административния орган нарушения. При издаването на ПАМ - не е посочено правно основание, не са изложени мотиви относно налагането на принудителната административна мярка, както и относно продължителността на срока, за който е затворен обекта и не на последно място, не е съобразена липсата на законовите предпоставки за издаването на заповедта. Като не е отчел пороците на административния акт и е приел, че е издаден в съответствие с изискванията на закона, АС-В. е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. В полза на касатора се претендира присъждане на разноски. О.-Д. на ТД на НАП - В., в писмен отговор по касационната жалба оспорва същата и я намира за не основателна. Моли, съдебното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Върховна административна прокуратура, чрез своя представител намира касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Предлага, решението на АС-В. да бъде оставено в сила, тъй като не страда от наведените в касационната жалба пороци. Налице са били предпоставките за налагане на ПАМ, като при налагането й е съобразена целта на закона. Върховен административен съд, Осмо отделение, като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства и извърши проверка на съдебния акт на основание чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на проверка пред АС-В. е била заповед № 149-ОП/06.06.2017 г. на Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-В., за налагане на принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект - магазин за търговия на дребно с плодове и зеленчуци, находящ се в гр. В., ул. "М.", ..№..., както и забрана на достъп до него за срок от седем дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл. 187 от ЗДДС. Според решаващият състав на първоинстанционният съд оспорената заповед е издадена от компетентен орган, оправомощен да налага принудителни административни мерки, като същата отговаря на изискванията за форма на административния акт по чл. 59 от АПК, издадена е в съответствие с материалния закон, както и с неговата цел. Съдът е установил, че при извършена от контролни органи на 25.06.2017 г. проверка в търговския обект-магазин за търговия на дребно с плодове и зеленчуци, находящ се в гр. В., ул. М., ..№.... При проверката е осъществена контролна покупка на стойност 1.50 лв., за която не е издадена касова бележка от монтирания и въведен в експлоатация ЕКАФП. Нарушението е извършено от Р. Т., която освен представляващ на "Делеви"ДЗЗД към момента на проверката е била и продавач в обекта. Констатираното нарушение осъществява състава на чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите. За нарушението на дружеството стопанисващо търговския обект е наложена принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, тъй като не е спазен реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Прието е, че са осъществени предпоставките на закона, които обосновават наложената принудителна административна мярка. Неиздаването на надлежен документ за получено плащане при осъществената продажба е предвидена в закона предпоставка за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС, независимо от предвидените глоби и имуществени санкции. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Административен съд-В.. правилно е приел, че в оспорената заповед са изложени фактически и правни основания, обуславящи издаването й. Неспазването на нормативното изискване за издаване на надлежен документ за получено плащане при осъществена продажба - фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба, визирано в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, е установено по безспорен начин от контролните органи. За осъществената проверка е бил съставен протокол, който обективира резултатите от нея. В разпоредбата чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е предвидено, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага за лице, което не спазва реда или начина за ежедневно отчитане на оборотите от продажби, когато това е задължително. Този ред е уреден в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС, мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице. Това означава, че заповедта представлява индивидуален административен акт, който следва да отговаря на всички законови изисквания за неговото съдържание. В случая, с неиздаването на надлежен документ за получено плащане при осъществена продажба - фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба е изпълнена хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за налагане на принудителна административна мярка "запечатване на обект", като съобразно чл. 186, ал. 3 във вр. с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС органът действа в условията на обвързана компетентност. Неоснователно се поддържа от касатора, че не са били налице предпоставките за налагане на ПАМ. Фактът, че е осъществена продажба, за която не е издаден касов бон е достатъчно основание да бъде приложена мярката. По фактите между страните не се спори. Твърденията, които се поддържат пред касационната инстанция са тези, които са заявявани и пред първостепенния съд-липса на мотиви, липса на предпоставки за налагане на ПАМ и липса на обоснованост относно продължителността на срока на мярката. Административен съд-В. правилно е преценил, че административният орган е мотивирал необходимостта от налагане на ПАМ, както и нейният срок. Споделя се и направеният извод от решаващият състав, че при установената фактическа обстановка органът действа в условията на обвързана компетентност и е задължен да издаде заповед за налагане на принудителна административна мярка. Противно на твърдението на касатора, настоящата инстанция счита, че мотивите на заповедта относно определения срок, за който е наложена мярката не са бланкетни. В заповедта е посочено, въз основа на кои предпоставки е определен седмодневен срок за "забрана достъпа до обекта"- местоположението на търговския обект, големия поток от хора, който преминава в района, значимост на охраняваното обществено отношение, превенция срещу извършване на ново нарушение. Те касаят именно продължителността на срока на ПАМ, който се определя от органа при съобразяване на принципа на съразмерност. Тези доводи, са относими към тежестта на нарушението, съответно към предотвратяването му и превенцията. Извършването на нарушение е достатъчно, за да бъде наложена ПАМ, органът не е длъжен да посочва други и различни факти и обстоятелства, които да обосновават издаването на заповед по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Фактическият състав на налагане на ПАМ, не съдържа резултат от извършеното нарушение, поради което и са неотносими посочените в касационната жалба аргументи, че реално не са причинени вреди на фиска. Що се отнася за негативните последици от налагането на ПАМ върху касатора, то те са резултат от собственото му поведение, свързано с неиздаването на фискален бон за извършена покупка. Поради изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение е правилно постановено и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение