Решение № 17461 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4894/2019 г.

Решение № 17461 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4894/2019 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на процесуалните представители на С. Х. от [населено място] срещу решение № 1816 от 18.03.2019 г., постановено по адм. д. № 3796/2018 г. по описа на Административен съд – С.-град, Т. отделение, 7 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се сторените по делото разноски. Ответникът – Директорът на Териториално поделение на НОИ С.–град, чрез юрисконсулт Вълева, в отговор от 15.10.2019 г., оспорва касационна жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд – С. - град е отхвърлил жалбата на С. Х. от [населено място] срещу решение № 2153-21-200 от 6.06.2016 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ С.-град, с което е потвърдено разпореждане № [ЕГН]/20 от 18.03.2016 г. на длъжностното лице по "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ С.-град. П. извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че решението е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в рамките на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с жалба. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд след като съобрази събраните по делото доказателства, наведените от касатора оплаквания и след служебна проверка на решението при условията на чл. 218 АПК, приема за установено следното: При повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд от командира на военно формирование 44510 са изискани и представени документи, относими към спорните правоотношения. Следва да бъде отбелязано, че те са приети като доказателства по делото в съдебното заседание, състояло се 18.02.2019 г. и не са оспорени от процесуалния представител на жалбоподателя. В тази връзка, съдът е този който извършва анализ на доказателствата, които преценява в тяхната съвкупност и с оглед на действащата нормативна уредба. В тази връзка се съобразява, че делото е върнато за ново разглеждане при условията на чл. 222 АПК. От удостоверения изх. № 748 от 30.12.1996 г. и изх. № 518 от 18.08.2001 г., издадени от ВВВУ "Г. Б." - Долна Митрополия се установява, че от 1.09.1996 г. до 28.02.1998 г. С. Х. е на длъжност "курсант на наборна военна служба", от 1.03.1998 г. до 24.04.1999 г. заема длъжността "курсант на кадрова военна служба", а от 18.08.2001 г. до 1.10.2001 г. е на длъжност "офицер". В удостоверението от поделение 24900 (лист 68) е посочено, че касаторът е на длъжност "кадрови военнослужещ" от 2.10.2001 г. до 1.07.2012 г. Във формуляра за приемане, преминаване и освобождаване от кадрова военна служба, обучение и квалификации (лист 71), в т. 10. 2 е записано, че с акт за назначаване на началника на ВВВУ "Г. Б." № 0748 от 30.08.1996 г. лицето е с наименование на длъжността "курсант-летец-пилот за ВВС", а с министерска заповед № КВ-670 от 14.08.2001 г. е назначен на длъжност "щурман на самолет в щурманско звено на транспортно-десантна ескадрила в 16 транспортно-авиационна база - под. 24900 - Враждебна". В предписание изх. № 3574 от 16.08.2001 г. (лист 70) е посочено, че със заповед на министъра на отбраната № КВ-670 от 14.08.2001 г. Хаджиев се зачислява във "Випуск-2001", повишава се в първо офицерско звание "лейтенант" и се взема в разпореждане по щат № А-918 на работа и доволствие във ВВВУ "Г. Б.", като със същата заповед се назначава на посочената по-горе длъжност в под. 24900 - Враждебна, считано от 1.10.2001 г., като от 18.08.2001 г. до 30.09.2001 г. ползва платен отпуск. От доказателствата се установява също така, че на 20.08.1996 г. Хаджиев сключва договор за кадрова военна служба изведен с изх. № 1111 от 4.10.1996 г., който включва 5 години обучение и 10 години за изпълнение на кадровата военна служба след завършване на образованието. Обучението във ВВВУ "Г. Б." е по специалността "летец-пилот". Със заповед № 0748 от 30.08.1996 г. на началника на ВВВУ "Г. Б." жалбоподателят е приет и зачислен в първи курс на учебната 1996/1997 г. като курсант по специалността "летец-пилот за ВВС". Със заповед № 01185 от 19.12.1997 г. на началника на ВВВУ "Г. Б." са определени тризначни цифрови индекси на летателния състав на Училището, като Хаджиев попада в списъка на летци-пилоти ІІ курс. Н. този списък се предхожда от списък на 36 летци-пилоти с военни звания от генерал-майор до капитан. Определянето на тризначен цифров индекс на курсант от ІІ курс по специалността "летец-пилот за ВВС" е във връзка и за целите на обучението му. Обстоятелството, че със заповед № 934 от 13.10.1997 г. е разпоредено на 14.10.1997 г. да се проведат учебно-тренировъчни парашутни скокове, не налага друг извод освен, че те са с обучителен характер. Заповед № 969 от 19.10.1998 г. на началника на ВВВУ "Г. Б." се отнася до определяне на допълнително парично възнаграждение на курсанти-летци от ІІ и ІІІ курс, като към този момент жалбоподателят се е числял в 312 класно отделение. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че сумите са преди 05.07.1999 г., когато влиза в сила Закона за деноминацията на лева. В заповед № 890 от 7.10.1999 г. на началника на ВВВУ "Г. Б." Хаджиев попада в раздел ІІІ и е повишен на длъжност "летец-пилот на наборна военна служба", към който момент лицето е курсант-летец от ІV курс. С. заповедта е разпоредено на посочените курсанти-летци, считано от 1.10.1999 г. да се изплаща месечно възнаграждение за длъжността "летец-пилот на наборна военна служба" в размер на 17. 70 лв., която именно предвид размера й, не може да се възприеме като заплата. Изводите на съда, че от 1.10.1999 г. претендиращият пенсия по чл. 69, ал. 4 КСО е повишен в длъжност "летец-пилот на кадрова военна служба" и от тази дата изпълнява изискванията на цитираната правна норма са неправилни, тъй като заповедта няма подобно съдържание. Тези изводи на съда са в противоречие с представените от командира на военно формирование 44510 и посочени по-горе в мотивите писмени доказателства. Те противоречат и на крайния му извод, че жалбоподателят няма изискващите се от нормата на чл. 69, ал. 4 КСО 15 години на длъжности от летателния състав. Обстоятелството, че с т. 3 от заповед № 0 Х-346 от 7.06.2010 г. на министъра на отбраната, във връзка с влязло в сила решение по адм. д. № 9664/2009 г. по описа на ВАС, е разпоредено курсантската/школническата служба за периода 28.02.1996 г. - 23.04.1999 г. да се зачита за кадрова военна служба има отношение към стажа по чл. 69, ал. 1 КСО, а не пряко към този по чл. 69, ал. 4 КСО. Едно лице може да бъде кадрови военнослужещ, без да е на длъжности от летателния състав. От заповед № 66 от 5.02.2001 г. на началника на ВВВУ "Г. Б." се установява, че Хаджиев е включен в списъка на курсантите, провеждащи летателен стаж в поделение 24870. От щат Ф-5028 на ВВВУ "Г. Б.", утвърден на 3.08.1994 г. от Началника на Генералния щаб, в сила до 30.04.1998 г. и последващия щат Ф-5040 от 30.04.1998 г., е видно, че курсантите в цитираното висше училище, за които е посочено че са с променлив състав, са се числяли към курсантски батальон, раздел Б. "Учебни подразделения", като численият състав включва и съответни офицери, сержанти на свръхсрочна служба, войници и др. За разлика от последните, курсантите не фигурират в цитираните щатове като брой, шифър за образователен ценз и шифър за длъжност. В т. 86 от Наставление за провеждане на полетите в авиацията на БНА (НПП-79), одобрено от министъра на народната отбрана с негова заповед № 66 от 18.07.1979 г. е посочено, че към летателния състав на авиацията на БНА се отнасят военнослужещите, които имат летателна специалност (летци и щурмани от всички длъжности и специалности) и други военнослужещи, преминали специална подготовка и изпълняващи своите функционални задължения в полет по пилотиране, самолетоводене, бойно използване, експлоатация на самолета, на неговите системи и оборудване. Но в абзац втори на т. 88 от Наставлението обаче изрично е казано, че за командир на екипажа се назначава летец-пилот. В абзац четвърти от същия текст е посочено, че в авиационните училища при самостоятелни полети на курсантите на многоместни самолети, съставът на екипажа (командирът на екипажа) за всяка летателна задача се определя от курса по учебно-летателна подготовка и по плановата таблица на полетите. Следователно тези полети са в рамките на курса по учебно-летателната подготовка. Според абзац втори на т. 90 проверяващият (инструкторът), който проверява или обучава летеца (курсанта) в полет е командир за екипажа. От представените от военно формирование 44510 с техен рег. № 3991 от 4.12.2018 г. страници от летателната книжка на Хаджиев, за процесния период се установяват предимно записи като "обучаем", "инструктор", "проверяващ" и инцидентно "сам". Предвид графата, в която се съдържат записите "тип на самолета" не става ясно дали полетите със запис "сам" под вида на самолета означават самостоятелно извършени полети или са съкращение на самолет. Но дори и да се приеме, че става дума за самостоятелно извършени полети, то те са във връзка с обучението на лицето по специалността "пилот от ВВС", предвид посочените по-горе текстове от Наставлението. Съгласно Инструкция за допълнителните възнаграждения на летателния и авиационния инженерно-технически състав от Българската армия, утвърдена на 7.08.1995 г. от министъра на отбраната на Република България и обявена с негова заповед № 0 Х-273 от 7.08.1995 г., за летателен състав се считат тези, които заемат летателни длъжности с летателна военно-отчетна специалност, предвидени по щатовете на поделенията, утвърдени от министъра на отбраната и Началника на ГЩ на БА - пилоти, пилоти-оператори, щурман-летци, бордни инженери и техници по десантно оборудване, бордни телеграфисти (радисти), бордни оператори, бордни стрелци, бордни фотографи, парашутисти, обучаващи се и притежаващи летателна правоспособност, придобита във военни училища и школи (курсове) у нас и в чужбина, които изпълняват лично (участват) полети, а парашутистите извършват парашутни скокове. Пилотските длъжности са отразени в т. 1 и т. 2 от раздел І и по време на обучението си във ВВВУ "Г. Б." Хаджиев не е заемал нито една от тези длъжности. В същата точка на Инструкцията изрично е посочено, че курсантите-летци получават допълнително възнаграждение само за времето, когато изпълняват годишната си летателна програма в размер на 50% от полагаемото за типа самолет, на който летят. Това допълнително възнаграждение не е заплата. Програмата за учебно-летателната подготовка на курсантите –летци-пилоти на учебен реактивен самолет (лист 94-96) изрично сочи учебния характер на полетите. Всичко изложено налага извод, че до издаването на заповед на министъра на отбраната № КВ-670 от 14.08.2001 г. Хаджиев не е заемал длъжност, изискваща се от цитираните вътрешноведомствени актове за летец-пилот от ВВС, не е изпълнявал такива функционални задължения в съответния им обем. Жалбоподателят не доказва и правоспособност за летец-пилот за срока на обучението си във ВВВУ "Г. Б.. В цитираното висше учебно заведение той е бил със статут на обучаващ се и след завършването му вече е бил годен да бъде назначен на длъжности от летателния състав на Българската армия, което се потвърждава и от заповед на министъра на отбраната № КВ-670 от 14.08.2001 г. При това положение, за срока на обучението си, лицето не попада в приложното поле на чл. 69, ал. 4 КСО. Учебните полети на курсантите не могат да се сравнят с тежестта на труда и отговорността, която са носили летците-пилоти от Българската армия и липсва правно основание за поставяне на знак за равенство при отчитане на осигурителния стаж. Това е така, тъй като е налице различие във функционалните им задължения. В тази връзка е и нормата на чл. 18, ал. 2 от ПКВС от 1999 г., чийто текст изрично пояснява, че в срока на обучение, гражданинът сключил договор за кадрова военна служба, е със статут на обучаващ се и се подготвя за изпълнение на кадровата военна служба. Неправилни са съжденията на съда относно изключване на приложението на тази норма. Това е така, тъй като не е съобразено, че същата е в съответствие с разпоредбите на чл. 81 и чл. 37 ППЗП, както и че тълкуването се извършва за целите на пенсионното осигуряване. В тази връзка противоречието следва да се търси с нормите на Закона за пенсиите и Правилника за прилагането му, каквото противоречие няма. В този смисъл е решение № 1207 от 17.03.1999 г. по адм. д. № 5605/1998 г. на петчленен състав на ВАС, постановено по оспорване на текста на чл. 81 ППЗП. Освен това в разпоредбата на чл. 120, ал. 4 ЗОВС от 1995 г. е посочено, че обучението във военните училища на лицата, ненавършили пълнолетие, се извършва след сключване на договор за обучение, който се подписва от тях със съгласието на техните родители или попечители. При навършване на пълнолетие се сключва договор за кадрова военна служба с обучаващите се. Следователно законът изрично подчертава обучителния характер на службата във военните училища. В тази връзка не следва да бъде съобразено удостоверение рег. № 4528 от 3.12.2015 г., тъй като противоречи на посочените доказателства. По отношение на съдържанието му се преценява, че това удостоверение не е документ по определен образец. В него не е отразен източникът на информация, поради което не отговаря на изискванията на чл. 40, ал. 1, 2 и 3 НПОС. В представените от командира на военно формирование 44510 документи изрично е посочено, че са част от Книжка за пенсионни документи. Те са издадени от ВВВУ "Г. Б." и В. Ф. 24900, въз основа на раздавателни ведомости, служат за класиране и пенсиониране, като за верността на данните длъжностните лица носят наказателна отговорност. Несъобразяването на съда със заключението на икономическата експертиза, която в случая съдържа правни изводи не е процесуално нарушение, съгласно чл. 202 ГПК. Решение № 4362 от 3.04.2018 г. по адм. дело № 843/2017 г. по описа на Върховния административен съд, VІ отделение изисква от първоинстанционния съд да извърши анализ на определени доказателства и да назначи експертиза, което е сторено. При решение, постановено по реда на чл. 222 АПК, касационната инстанция не се произнася по съществото на спора и не дава указания по приложението на материалния закон, предвид приетото съществено нарушение на съдопроизводствените правила. С постановеното решение по реда на чл. 226 АПК, първоинстанционният съд се е съобразил с указанията на Върховния административен съд. Предвид съдържанието на жалбата до Директора на ТП на НОИ С.-град, както и тази с която е сезиран първоначално съдът, предметът на спора се е свеждал до това: отговарял ли е Хаджиев на изискването на чл. 69, ал. 4 КСО за прослужени 15 години на длъжности от летателния състав. Като е отговорил отрицателно и е отхвърлил подадената жалба, съдът е постановил правилно по своя резултат решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза касатора разноски не се присъждат, тъй като не е налице хипотезата на чл. 143, ал. 1 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,