Решение № 439 от 4.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 458/2009 г.

Решение № 439 от 4.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 458/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Фиданка Пенева Касационното производство е образувано по жалба на адвокат Г от Старозагорски АК, като упълномощен з. на подсъдимия А срещу нова присъда от 24.06.2009 г., постановена от Старозагорски окръжен съд по в нохд № 276/2009 г., по описа на същия съд.

В жалбата са въведени две касационни основания:

• по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, за допуснато нарушение на закона, с твърдение, че въззивният съд неправилно е приел, че спрямо подсъдимия има повдигнато обвинение за причинени имуществени вреди, поради което неправилно отменил приложената от първата инстанция диференцирана процедура по чл. 78а ал. 1 НК "Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание";

• по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, за явна несправедливост на наказанието, по отношение сроковете за мерките по наказанието "пробация" и за лишаването от право да се управлява МПС. Твърди се, че съдът не е съобразил всички смекчаващи отговорността обстоятелства, включително и това, че с това наказание е лишен от препитания, тъй като управлението на МПС е свързано пряко с професията му.

Направено е изрично искане за отмяна на новата присъда по първото основание и по подразбиране, поради липса на изрично токова, за изменение на същата по второто основание.

Пред третата инстанция, подсъдимият и неговият упълномощен з., редовно призовани, не се явяват.

Частният обвинител Р. П. Н., редовно призован, не се явява, както и неговият п. - адвокат Р от АК - Стара Загора. Последната е изпратила до Вкс писмено възражение срещу касационната жалба, в която изразява становище за оставяне в сила на новата присъда.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на новата присъда в сила.

Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

С присъда № 49/23.02.2009 г. по н о х д № 51/2009 г., състав на Казанлъшкия районен съд е признал подсъдимия - жалбоподател А. Г. за виновен в това, че на 8.09.2008 г. на първокласен път I-5, на разклона за с. Х., при управление на л. а. "Мерцедес" е нарушил правилата за движение - чл. 20, ал. 1 и 2, изр. Второ, чл. 25, ал. 1 и чл. 37 ЗДвП и по непредпазливост е причинил на Р. П. средна телесна повреда и за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б" пр. 2 НК, на основание чл. 78а НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание - глоба, в размер на 1 000 лева.

По жалба на частния обвинител, въззивният съд отменил тази присъда и вместо нея постановил, че признава подсъдимия за виновен в посоченото престъпление и на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК, му наложил наказание "пробация", за срок от една година с мерките по чл. 42а ал. 2, т. 1 и 2 НК, като на основание чл. 42б ал. 1 и 2 НК, определил минимално предвидената периодичност за първата мярка-два пъти седмично.

Освен това, на основание чл. 343г НК лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от една година.

Касационната жалба е неоснователна.

Настоящата инстанция принципно не приема тезата на защитата развита в жалбата, че на подсъдимия не е било известно обстоятелството за причинена значителна имуществена вреда на процесното МПС, както и размера й. Видно от съдържанието на обвинителния акт, връчен на подсъдимия по надлежния процесуален реда, на стр. 2, с позоваване на съдебно-оценителна експертиза, прокурорът е посочил стойността на щетата на мотоциклет "Сузуки", в размер на 1 581 лева, с уточнението, че не са възстановени на пострадалия /частен обвинител в съдебната фаза на процеса/.

Неоснователно е възражението в жалбата, че на подсъдимия не му е повдигано обвинение по чл. 343, ал. 1, б. "а" НК и не му е известно какво задължение следва да погаси, за да се ползва от диференцираната процедура по чл. 78а НК. Първо, законосъобразно е съждението в проверяваното решение, че от съдържанието на разпоредбата на чл. 343, ал. 1, б. "б" НК е видно, че в тази хипотеза деецът отговаря независимо дали са настъпили последиците по б. "а" на същия текст, т. е. за причинени "значителни имуществени вреди". Именно поради поглъщането на хипотезата по б. "а", от тази по б. "б" по чл. 343, ал. 1 НК, в диспозицията на обвинението, както в обвинителния акт, така и в присъдата не е изписана сумата като размер на причинените вреди, както и текстът по чл. 343, ал. 1, б. "а" НК. Достатъчно е, причинената значителна щета е отразена в обстоятелствената част на обвинителния акт и е обсъдена в мотивите към проверяваното решение. Подсъдимият е знаел какво обезщетение следва да заплати на пострадалото лице, по отношение на имуществените последици от деянието му, за да се ползва от привилегията да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административна санкция.

Поради изложеното настоящият състав намира атакуваното решение, с което законосъобразно е коригирана присъдата на първостепенния съд за правилно, а възраженията на подсъдимия за неоснователни.

Неоснователно е и неговото възражението за явна несправедливост на наказанието. Както вече се посочи, наказанието на подсъдимия е определено, като е приложен чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК и предвиденото за деянието наказание лишаване от свобода е заменено с друг вид по-леко наказание. При това положение, твърдението на защитата, че наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като очевидно не съответства на извършеното е неубедително и не почива на данните по делото, съобразени от въззивния съд.

Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение