Решение № 10205 от 2.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3627/2017 г.

Решение № 10205 от 2.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3627/2017 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Иван Раденков Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение № 2959 от 13.03.2017 г. по адм. дело № 11089/2016 г. на Върховния административен съд, седемчленен състав на втора колегия в производство по отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК, е отменено влязлото сила Решение № 5694/13.05.2016 г. по адм. дело № 670/2016 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав на втора колегия и делото е върнато за ново разглеждане от друг петчленен състав на Върховния административен съд. Касационният жалбоподател министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, поддържа касационните основания изложени в жалбата срещу Решение № 13207/7.12.2015 г. по адм. дело № 1307/2015 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение. Ответната страна - Е. В. В. чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав приема, че касационната жалба е неоснователна. Първоначално производството по адм. дело № 1307/2015 г. е било образувано по жалба на Е. В. В. от гр. С. Загора срещу заповед № 8121К-3000/16.12.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 2-4 и чл. 197, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 1 и т. 13, чл. 204, т. 1 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение в МВР на Е. В. В. - директор III степен на Областна дирекция на МВР С., считано от датата на връчване на заповедта. С Решение № 13207/7.12.2015 г. по делото тричленен състав на Върховния административен съд е отменил като незаконосъобразна процесната заповед. Това решение е било обжалвано с касационна жалба от министъра на вътрешните работи, като с Решение № 5694/13.05.2016 г., постановено по адм. дело № 670/2016 г. на петчленен състав на Върховния административен съд решението е отменено и жалбата на Е. В. В. против заповед № 8121К-3000/16.12.2014 г. на министъра на вътрешните работи е отхвърлена. В производство по отмяна по реда на чл. 239, т. 1 от АПК, седемчленен състав на Върховния административен съд, с Решение № 2959/13.03.2017 г., постановено по адм. дело № 11089/2016 г. е отменил влязлото в сила Решение № 5694/13.05.2016 г., постановено по адм. дело № 670/2016 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав на втора колегия. В мотивите съдът е посочил, че е налице ново писмено доказателство - постановление № 1219/14/15.01.2015 г., по преписка вх. № 1219/2014 г. по описа на Окръжна прокуратура С., с което е отказано да бъде образувано досъдебно производство за извършени престъпления по чл. 282 и чл. 283 от Наказателния кодекс, тъй като деянието не съставлява престъпление и преписка с вх. № 1219/2014 г. по описа на Окръжна прокуратура С. е прекратена. Според съда представеното с искането за отмяна писмено доказателство е свързано със спора по адм. дело № 670/2016 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав на втора колегия, доколкото в него става въпрос за неправомерни действия, извършени от длъжностно лице във връзка със служебните му задължения, което следва да се приеме като ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. По тези съображения делото е върнато на Върховния административен съд, петчленен състав на втора колегия за ново разглеждане от друг петчленен състав. При тези данни, предхождащи настоящото касационно производство на Върховния административен съд, настоящият петчленен състав на втора колегия следва да осъществи контрол за законосъобразност на Решение № 13207/7.12.2015 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение по адм. дело № 1307/2015 г., с което е отменена заповед № 8121К-3000/16.12.2014 г. на министъра на вътрешните работи. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният акт е издаден в нарушение на изискванията за форма, предвидени в разпоредбата на чл. 210, ал. 1, тъй като в него след като е прието, че извършеното от В. представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, не са посочени конкретните служебни задължения, които не са изпълнени от него. Не са посочени и конкретните служебни правомощия, които не е спазил при ангажиране на отговорността му за нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 3 ЗМВР. Приел е, че заповедта е постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочил е, че заповедта е постановена без да са изяснени в пълнота фактите и обстоятелствата, като не е направена и оценка на доказателствата и не е извършена дължимата преценка за вината на Василев, с оглед конкретно установените факти преди налагане на наказанието в нарушение на разпоредбата на чл. 206, ал. 4 от ЗМВР, чл. 35 и чл. 36, ал. 3 от АПК. Решението е правилно. Правилно тричленният състав на Върховния административен съд, пето отделение е приел, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, като постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на изискванията за форма на акта, при което правилно го е отменил. Оспореният акт е постановен без да са изяснени в пълнота фактите и обстоятелствата, като не е направена и оценка на събраните в хода на административното производство писмени и гласни доказателства и не е извършена дължимата преценка за вината на Василев, с оглед конкретно установените факти преди налагане на наказанието в нарушение на разпоредбата на чл. 206, ал. 4 от ЗМВР и на чл. 35 и чл. 36, ал. 3 от АПК. В производството по отмяна по реда на чл. 239, т. 1 от АПК пред седемчленен състав на Върховния административен съд е прието като писмено доказателство постановление № 1219/14/15.01.2015 г., по преписка вх. № 1219/2014 г. по описа на Окръжна прокуратура С., с което е отказано да бъде образувано досъдебно производство за извършени престъпления по чл. 282 и чл. 283 от Наказателния кодекс, тъй като деянието не съставлява престъпление и преписка с вх. № 1219/2014 г. по описа на Окръжна прокуратура С. е прекратена. От представените писмени доказателства по делото и новите, представени в производството по отмяна на влязлото в сила решение обстоятелства и писмени доказателства относими към законосъобразността на заповед № 8121К-3000/16.12.2014 г. на министъра на вътрешните работи, е видно, че новото доказателство, което не е било известно на Василев, а именно постановление № 1219/14/15.01.2015 г., по преписка вх. № 1219/2014 г. по описа на Окръжна прокуратура С., с което е отказано да бъде образувано досъдебно производство срещу Е. В., е влязло в законна сила. Същото представлява акт, който е произнесен в друго производство и се отнася до отказ от ангажиране на наказателна отговорност, а административната отговорност е различна от наказателната - осъществява се в друго производство и по друг ред. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По делото няма доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция, поради което такива не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия