Решение № 1638 от 2.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12207/2011 г.

Решение № 1638 от 2.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12207/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Агро Сантино" ЕООД, с. Тотлебен, област - Плевен, представлявано от Управителя - Евгений Орашъков, против Решение № 282/15.07.2011 г. по адм. дело № 20/2011 г. на Административен съд - Велико Търново, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - директорът на Дирекция " ОУИ" - Велико Търново при ЦУ на НАП не се явява и не се представлява. От същия, чрез пълномощника му - мл. юрисконсулт Елмира Ушилова, е постъпил отговор по касационната жалба, с който оспорва същата, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Велико Търново е отхвърлил жалбата на "Агро Сантино" ЕООД против РА № 071002233/13.10.2010 г. на ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 524/20.12.2010 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта му по ЗКПО, с която е извършено увеличение на финансовия резултат за 2008 г. с непризнати за данъчни цели разходи общо в размер на 431 407.35 лв., от които разходи за платени наеми и аренди на стойност 243 485.65 лв. и разходи за угар (обработване) на стойност 187 921.70 лв., в резултат на което е установена данъчна загуба за този период в размер на 263 416.17 лв., като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена ревизия за установяване на задължения за корпоративен данък за периода 1.01.2008 г. - 31.12.2009 г., при извършването на която не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, визирани в ДОПК. По същество на спора съдът е приел, че за 2008 г. по дебита на сметка 123 "Печалби и загуби за текущата година", жалбоподателят е отчел разходи за наем на необработена земя в размер на 243 485.65 лв. и разходи за угар в размер на 187 921.70 лв., набрани по сметка 5121 "Незавършено производство - директни разходи" и по сметка 6121 "Незавършено производство за преразпределение". От анализа на доказателствата обосноваващи тези счетоводни записвания, съдът е установил наличието само на един счетоводен запис-дебит сметка 123 на кредит сметка 6121 със сумата 81 012.17 лв., на който е посочено основание - наем. За останалите счетоводни операции по дебита и кредита на посочените сметки не са посочени конкретни основания, а само фактури с предмет други разходи (за транспорт, за съхранение на продукция и за фира на семена), но не и за наем на земи. За последните, формиращи сумата от 243 485.65 лв., дружеството-жалбоподател не е представило първични счетоводни документи, а само Справки за платени суми, без подписи на наемодателите - физически лица, поради което съдът не ги е кредитирал като годни доказателства, установяващи реално извършено плащане за наем. По този начин съдът е приел, че тези разходи за наеми и ренти, отчетени като загуби през 2008 г., се явяват документално необосновани, както и че липсва съпоставимост между тях и отчетените приходи, в нарушение на принципите на ЗСч, поради което и законосъобразно не са признати за данъчни цели, на основание чл. 26, т. 2, вр. с чл. 10 от ЗКПО и чл. 77, ал. 1 от ЗКПО. Идентични изводи съдът е изложил и за другата, отчетена като разход, сума в размер на 187 921.70 лв. за закупени торове, за гориво, за наем и разходи за дейността, отчетени по мемориален ордер и осчетоводени на загуба по дебита на сметка 123 срещу кредита на сметка 6121. За тези разходи за угар (обработка на земята), съдът е намерил за законосъобразни констатациите на органа по приходите, че жалбоподателят не е представил първични счетоводни документи, установяващи плащането, както и доказателства за влагането им в обработка, от което следва извод за липсата на документална обоснованост на тези стопански операции и за правилно приложение на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, т. е. непризнаването на тези разходи за данъчни цели. Така постановеното решение е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е направил законосъобразни правни изводи. По делото е установено, че за отчетените разходи за наем на необработена земя липсват първични счетоводни документи за извършено плащане към наемодателите - физически лица, в размер общо на сумата 243 485.65 лева. В тази връзка законосъобразно е прието, че Справките за платени суми за наеми, изготвени от самия касатор, без подписите на наемодателите, не са първични счетоводни документи и годни доказателства, удостоверяващи плащанията. Съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводните разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. А съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, документално обоснован е този счетоводен разход, за който има издаден първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. Разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗКПО допуска липсата на част от изискуемата по закон информация в първичния счетоводен документ, при положение обаче, че същата може да бъде удостоверена с други документи. При правилно приложение на цитираните разпоредби съдът е приел, че осчетоводените от касатора разходи за наем не са документално обосновани, поради което и правилно не са признати за данъчни цели, на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Освен едностранно издадените от него справки, касаторът не е ангажирал други доказателства, които да съдържат информация за извършени реални плащания за наем и рента към физически лица - собственици на земя за 2008 г., които да обосновават признаване на осчетоводените разходи за тези цели. Оплакванията в касационната жалба за наличието на такива доказателства, необсъдени от съда, са неоснователни, тъй като самия касатор не ги конкретизира, а и данните по делото не сочат на такива. Следователно при липсата на документи, по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, съдът правилно е приложил чл. 26, т. 2 от ЗКПО, респ. чл. 77, ал. 1 от ЗКПО. В частта относно осчетоводените разходи за угар в размер на 187 921.70 лева, съдът подробно е обсъдил представените в хода на ревизионното и съдебно производство доказателства и също е приложил правилно материалния закон. По отношение на тези разходи по делото е установено, че осчетоводяването им е извършено на основание мемориален ордер от 31.12.2008 г., който не е проверен, поради непредставянето му. За всички разходи формиращи тази сума (за гориво, за торове, за наем) касаторът не е представил първични счетоводни документи за закупуване и за плащане, нито пък други доказателства за влагането им в обработката на угар. Поради това настоящият състав намира за законосъобразен извода на решаващия съд, че и тези разходи не са документално обосновани, поради което не следва да се признават за данъчни цели. Настоящият състав споделя и другите изводи на съда, че с осчетоводените разходи, освен допуснатото нарушение на изискването за документална обоснованост на стопанските операции е допуснато и съществено нарушение на принципа на съпоставимост на разходите с отчетените срещу тях приходи, установен в чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗСч, т. е разходите, извършени за определена дейност да се отразяват на финансовия резултат за периода, през който предприятието черпи изгода от тях. Предвид изложеното правилно е прието, че са налице предпоставките на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, като разходите за наем на земя и за угар не са признати и съответно на това е преобразуван финансовия резултат на дружеството на касатора за 2008 г. в посока на увеличение със сумата 431 407.35 лева по РА. Като правилно и законосъобразно решението следва да се остави в сила. С касационната жалба е оспорено решението и в частта му на присъдените на ответника разноски в размер на 9 078.14 лева, върху отхвърления материален интерес от 431 407.35 лева. Жалбата е основателна. Настоящата инстанция намира, че подадената срещу РА жалба е с материален интерес, в размер на 10% от тази сума, с която е увеличен финансовия резултат и която влияе на данъчната основа за изчисление на данъка по ЗКПО за 2008 г, ако нямаше отрицателен финансов резултат, т. е материалния интерес възлиза на 43 140.73 лв., съобразно който е следвало да бъдат изчислени разноските за юрисконсултско възнаграждение по чл. 161, ал. 1 от ДОПК вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Изчислени по този начин разноските възлизат на сумата от 1 312.81 лева, а не на присъдената сума от 9 078.14 лева. Като неправилно в тази част обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което касационното дружество бъде осъдено да заплати на Дирекция "ОУИ" - Велико Търново при ЦУ на НАП разноски по делото в размер на сумата 1 312.81 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,