Решение № 4976 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12295/2019 г.

Решение № 4976 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12295/2019 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на Я. П., подадена чрез пълномощник по делото адв. Г. Т. - САК, против решение № 1717/25.07.2019 г., постановено по адм. дело № 279/2019 г. по описа на Административен съд – Б. (АС – Б.), с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РД-1042/13.03.2019 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Б. (ОДЗ - Б.), с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 Закона за държавния служител (ЗДСл), е прекратено служебното правоотношение с касационния жалбоподател за длъжността "Главен експерт" с придобит ранг V старши в ОДЗ - Б., с място на работа: Общинска служба по земеделие - П. (ОСЗ - П.), считано от 14.03.2019 г. Касаторът оспорва решението на АС - Б. като неправилно поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила - касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Излага аргументи в подкрепа на тезата си за незаконосъобразност на оспорената заповед на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК, във връзка с чл. 6, чл. 8, ал. 2 и чл. 13 АПК. Твърди, че като е приел обратното и е отхвърлил жалбата му срещу оспорената заповед, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и вместо него - постановено ново решение, по силата на което заповедта на директора на ОДЗ - Б. бъде отменена като незаконосъобразна. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, поддържа заявените в касационната жалба доводи и искания. Допълнителни съображения развива в депозирана пред съда писмена защита. Претендира присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски съгласно представен списък и доказателства за действителното им извършване. Ответната страна – директорът на ОДЗ - Б., чрез процесуален представител ст. юрк. Е. Гърчева, оспора касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и писмено становище. Иска съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното съдебно решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, като процесното съкращение е извършено при наличие на всички материалноправни предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Преценява, че в конкретния случай липсата на аргументи за съкращаване именно на жалбоподателя, а не на друг служител, не обуславя незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като при реално извършена структурна и длъжностна промяна в администрацията въпрос на целесъобразност е решението кои лица и на кои длъжности следва да бъдат съкратени, съобразно новосъздадената структура. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 1717/27.05.2019 г., постановено по адм. дело № 279/2019 г. по описа на АС – Б. е отхвърлена жалбата на Я. П. срещу Заповед № РД-1042/13.03.2019 г. на директора ОДЗ - Б., с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл и чл. 3, ал. 3, т. 8 от Устройствения правилник на Областните дирекции "Земеделие" във връзка с утвърдено със Заповед № РД-816/21.02.2019 г. ново длъжностно щатно разписание на ОДЗ - Б. в сила от 21.02.2019 г. и съкращаване на длъжността "Главен експерт в Общинска служба по земеделие - П.", е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя за посочената длъжност. За да достигне до този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е валиден индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на изискуемите съгласно чл. 108, ал. 1 ЗДСл реквизити, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон - чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСЛ, в хипотезата на съкращаване на длъжността посредством намаляване на броя на служителите, определени за нейното изпълнение, както и в съответствие с предвидената от закона цел. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил точно и ясно относимите към предмета на спора факти и обстоятелства, които по същество не се оспорват от касационния жалбоподател. Спорът по делото не е за факти, а относно приложението на материалния закон, регулиращ отношенията между служителя и органа по назначаването при извършено прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Правилно е заключението на съда, че оспорената заповед с автор директора на ОДЗ - Б. е издадена от компетентния административен орган (съгласно чл. 3, ал. 3, т. 8 от Устройствения правилник на Областните дирекции "Земеделие", издаден от Министъра на земеделието и храните, в сила от 26.01.2010 г.), при спазване на предвидените в чл. 108, ал. 1 ЗДСл изисквания за форма и съдържание на акта за прекратяване на служебното правоотношение и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съответен на доказателствата по спора и на закона е и изводът на съда, че оспорената заповед е издадена след осъществяване на материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Изложените от съдебния състав мотиви в тази насока съответстват на действителното фактическо и правно положение и се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция. Административният съд е приел за установено, че с утвърждаване на новото длъжностно разписание на ОДЗ - Б., считано от 21.02.2019 г., щатната численост на ОСЗ - П., която е част от структурата на ОДЗ - Б., е намаляла с една щатна бройка (от седем щ. бр. до 21.02.2019 г. на шест щ. бр. след тази дата), като съкратената бройка се отнася до заеманата от касационния жалбоподател длъжност "Главен експерт". Така, в резултат на утвърдените организационни промени броят на служителите, ангажирани с изпълнението на длъжността "Главен експерт" в ОДЗ - Б., с място на работа: ОСЗ - П., е намален от две на една щатна бройка, при запазване на длъжността като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания, съгласно съдържанието на понятието "дължност в администрацията", закрепено в чл. 2 на Наредба за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията, приета с ПМС № 129 от 26.06.2012 г., в сила от 01.07.2012 г. Намаляването на щатните бройки за определена длъжност, която продължава да се изпълнява, съгласно трайната съдебна практика съставлява една от двете хипотези на съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Настоящият съдебен състав в конкретния случай не намира основания за отклоняване от тази установена съдебна практика при липса на доказателства за твърдяното превратно упражняване на власт, респективно противоречие с целта на закона. По аргумент от чл. 108, ал. 1 от ЗДСл наличието на специални мотиви освен позоваването на новото щатно разписание не съставлява изискване към съдържанието на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Действително, съгласно чл. 169 АПК и административният акт, издаден при оперативна самостоятелност, подлежи на съдебен контрол. Този съдебен контрол обаче се характеризира с ограничен обем и цели единствено да установи разполагал ли е административният орган с оперативна самостоятелност, спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт и целта на закона. В настоящия случай, правилото на чл. 169 АПК изисква преценката за законосъобразност на заповедта с правно основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл да се ограничи до проверка на следните факти с правно значение – издадена ли е тя от компетентен орган в рамките на изпълнявано от него правомощие при оперативна самостоятелност и спазени ли са изискванията за законосъобразност на административния акт, установени в чл. 146 АПК. В съответствие с императивната норма на закона, посочените обстоятелства са били подробно анализирани и правилно оценени от първоинстанционния съд въз основа на събраните по делото доказателства, поради което изложените от него доводи и съображения, обусловили крайния извод за законосъобразност на съкращението, следва да бъдат изцяло споделени. По делото се събрани достатъчно доказателства относно действителната воля на компетентния административен орган да извърши реорганизация на администрацията в посочения смисъл. Приложеният заедно с административната преписка Доклад № 93-300/15.01.2019 г., изготвен от зам. -министъра на земеделието, храните и горите, за съгласуване на проект на изменение на длъжностното разписание на ОДЗ - Б., съдържа предложения за промени, една от които съвпада с осъщественото от ответника по касация съкращение. Докладът, който е бил одобрен и от министъра на земеделието, храните и горите, води недвусмислено към извода, че извършеното съкращаване на заеманата от Я. П. е част от реално проведена политика по оптимизация на дейността и повишаване ефикасността на функциониране на съответната администрация. Решението е съгласувано и одобрено от висшестоящите административни органи, като по делото не се доказват каквито и да е обстоятелства, сочещи на преследвана недопустима от закона цел при издаване на оспорената заповед. Събраните по делото доказателства не обосновават извод за превратно упражняване на власт от страна на органа по назначаване. Извършеното съкращаване е насочено към оптимизиране на работата в ОСЗ - П., като с това е постигната и целта на закона – служебните функции и дейности да се изпълняват ефективно от по-малко на брой служители. Изложеното мотивира правилността на заключението на първоинстанционния съд, че с издаването на заповед № РД-1042/13.03.2019 г. от директора но ОДЗ - Б. не е било извършено твърдяното от жалбоподателя нарушение на принципите по чл. 4, чл. 6, чл. 8, ал. 2 и чл. 13 АПК. При това положение, с оглед установеното съкращаване на процесната длъжност (която макар и запазена като наименование в длъжностното разписание и система от функции, задължения и изисквания, занапред ще се изпълнява от по-малък брой служители) и наличието на реално заета оставаща една щатна бройка за тази длъжност след 14.03.2019 г., прекратяването на служебното правоотношение с Я. П. се явява извършено в съответствие с буквата и духа на закона, при реализиране на хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Като е достигнал да този извод и е отхвърлил оспорването срещу процесната заповед, първоинстанционният съд е постановил решение при правилно тълкуване и прилагане на материалноправната уредба. Неоснователно е касационното възражение за противоречие на оспорения съдебен акт с материалния закон. Като неоснователен следва да бъде отхвърлен и касационният довод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК съдът е преценил законосъобразността на оспорената заповед на всички предвидени в чл. 146 АПК основания, разпределил е доказателствената тежест в процеса съобразно изискванията на закона, като е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства в подкрепа на своите становища. Решението на АС – Б. е постановено след изясняване на всички релевантни за правния спор факти, обсъдени са доводите и възраженията на страните, както и представените по делото относими доказателства. Крайният извод на съда за законосъобразно извършено реално съкращаване на длъжността е аргументиран с конкретни и подробни мотиви. По тези съображения настоящият касационен състав на Върховния административен съд приема, че не е налице соченото в касационната жалба отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид своевременно заявеното искане от ответника по касация, в полза на Областна дирекция "Земеделие" - Б. следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, платими от касационния жалбоподател, в размер на 100. 00 (сто) лева, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение