Решение № 1229 от 16.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 2684/2024 г.

Решение № 1229 от 16.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 2684/2024 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на "ТАНГРА 22" ЕООД с ЕИК[ЕИК], срещу решение № 283/30.04.2024 година на Апелативен Съд – София, 5-ти търговски състав по въззивно търговско дело № 133 по описа за 2024 година, с което е потвърдено решение от 25.07.2023 година на СГС, VІ-14 състав по търговско дело № 3075/2017 година, с което са били уважени предявените от страна на "Беркут корпорейшън" ЕООД с ЕИК[ЕИК] против дружеството-касатор искове с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД и са обявени за окончателни процесните два предварителни договора, сключени между ищеца и ответника на 02.05.2017 година, а именно: предварителен договор № 1 за покупко - продажба на недвижим имот: ателие № 1, находящо се в [населено място], Столична община - р-н Витоша, разположено в подпокривното пространство, на кота +12, във вх. "А" на жилищна сграда на [улица], със застроена площ от 129, 27 кв. м., при съседи: покрив, двор към улица, двор към улица, покрив, ателие № 2 от вх. "Б", стълбищна клетка на вх. "Б", покрив, асансьорна шахта, стълбищна клетка и покрив, задно с мазе № 5, разположено на сутеренния етаж на сградата, на кота - 3, 30 м., с площ от 4, 19 кв. м., при съседи: улица, склад към кафе № 2, коридор, мазе № 4 и рампа, заедно с припадащите се 12, 16 % ид. ч. от общите части на вх. "А" на сградата, равняващи се на 19, 01 кв. м. и заедно със съответните ид. ч. от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, цялото с площ от 634 кв. м., съставляващо УПИ VП-288 от кв. 212б по плана на [населено място], местността "ж. к. Гърдова глава", който недвижим имот съгласно схема на самостоятелен обект в сграда е с идентификатор с адрес: [населено място], р-н Витоша, [улица], вх. "А", ет. 5, ателие 1, намиращ се в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1937.288, с предназначение: ателие за творческа дейност, с площ: 129, 27 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: под обекта: 68134.1937.288. 2. 6, над обекта: няма, за сумата от 214218 лв., при условие, че в двуседмичен срок от влизане в сила на решението купувачът "Беркут Корпорейшън" ЕООД заплати на продавача "Тангра 22" ЕООД сумата 184 918 лв., съставляваща остатък от продажната цена за имота, както и сключения на 02.05.2017 г. между "Тангра 22" ЕООД, и "Беркут Корпорейшън" ЕООД, предварителен договор № 2 за покупко - продажба на недвижим имот: ателие № 2, находящо се в [населено място], Столична община - р-н Витоша, разположено в подпокривното пространство, на кота +12, във вх. "Б" на жилищна сграда на [улица], със застроена площ от 106, 78 кв. м., при съседи: ателие № 1 от вх. "А", покрив, двор към улица, двор и стълбищна клетка, задно с мазе № 2, разположено на сутеренния етаж на сградата, на кота - 3, 30 м., с площ от 4, 27 кв. м., при съседи: мазе № 3, коридор, мазе № 1, стълбищна клетка и рампа, заедно с припадащите се 13, 85 % ид. ч. от общите части на вх. "Б" на сградата, равняващи се на 22, 81 кв. м. и заедно със съответните ид. ч. от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, цялото с площ от 634 кв. м., съставляващо УПИ VП-288 от кв. 212б по плана на [населено място], местността "ж. к. Гърдова глава", който недвижим имот съгласно схема на самостоятелен обект в сграда е с идентификатор 68134.1937.288. 2. 15, с адрес: [населено място], р-н Витоша, [улица], вх. "Б", ет. 5, ателие 2, намиращ се в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1937.288, с предназначение: ателие за творческа дейност, с площ: 106, 78 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68134.1937.288. 2. 14, под обекта: 68134.1937.288. 2. 11, над обекта: няма, за сумата от 176948 лв., при условие, че в двуседмичен срок от влизане в сила на решението купувачът "Беркут Корпорейшън" ЕООД заплати на продавача "Тангра 22" ЕООД сумата 153 248 лв., съставляваща остатък от продажната цена за имота. В КЖ се претендира след отмяна на въззивното решение да се отхвърлят така предявените искове по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за допуснати необоснованост и материалноправна незаконосъобразност на обжалваното решение.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че следните въпроси като правни такива и явяващи се от значение за изхода по спора:

1. Дали добросъвестно определеният от изправна страна чрез отправена до другата страна покана срок може да има характера на договорен между двете страни срок и следва ли да бъдат зачитани последиците от неговото неспазване като такива от неспазване на изрично уговорен между страните срок?;

1. Какъв е подходящият срок за изпълнение по чл. 87, ал. 1 и кога възниква потестативното право да се развали договора, респективно кога настъпва ефекта на развалянето ?;

1. Какви критерии следва да прилага съдът при преценка за това какъв е разумният допълнителен срок по чл. 87, ал. 1 БД и има ли значение за това съвкупното отчитане на предходното изтичане на договорения между страните срок в комбинация с това, че към момента на завеждане на исковата молба кредиторът е в забава, както и длъжен ли е съдът да отчита при преценката на това дали срокът е подходящ предходно положената от кредитора-търговец дължима грижа за изпълнение на задължението му да сключи окончателен договор?

1. Съдът следва ли служебно да преценява дали даденият допълнително и изтекъл срок е подходящ при липса на възражение от страната за недостатъчност на срока.

По така формулираните първи два въпроси се сочат и допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, а именно- разрешени са в противоречие с посочените решения на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, а третият и четвъртият- се явяват от значение за точното приложение на закова и за развитие на правото – основание за допускане до касация, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба е депозирал писмен отговор на същата, в която е развил становища за липса на основание за допускане на касационно обжалване, съответно-неоснователност на самата КЖ..

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд се е позовал на следното:

Пред въззивната инстанция не е било спорно, а и се установявало от представените два предварителни договора и допълнителните споразумения към тях съществуването на валидни облигационни правоотношения между страните по спора основани на предварителни договори за покупко-продажба на описаните в тях недвижими имоти, които съдържат всички съществени елементи, необходими за сключването на окончателен договор. Спазени, според съда, са били изискванията за тяхната действителност, съобразно чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД: договорите са сключени в писмена форма и съдържат съществените условия на окончателния договор (съществува яснота относно страните по договора; недвижимият имот - предмет на договора е индивидуализиран в достатъчна степен като самостоятелен обект; посочен е вида на окончателния договор - покупко-продажба; уговорена е цена и начин на плащането й.)

Не било спорно, а и се установявало от представените платежни нареждания и извлечения от банкови сметки, че купувачът е бил заплатил на продавача сумите, които е било уговорено да бъдат заплатени преди подписване на окончателни договори за продажба.

Установявало се от представения констативен протокол, че представители на двете страни се били явили при нотариуса на уговорената като крайна дата за сключване на окончателни договори - 30.09.2017 г., но тъй като това е бил ден неделя, в който ден няма как нотариалните актове да бъдат вписани в Службата по вписвания, пълномощниците на страните са се уговорили допълнително да бъде съгласувана друга дата за сключване на окончателните договори.

Не е спорно и не се установява такава друга дата да е била уговорена от страните, макар да се установява от представените нотариални покани, че всяка от страните е правила опит за връзка с другата страна за уговаряне на такава дата.

Установявало се, че ответникът "Тангра 22" ЕООД като продавач по предварителния договор, в последствие не желаело сключването на окончателни договори, като поддържало, че вече е развалило предварителните договори по вина на купувача, което пък обуславяло правния интерес на купувача "Беркут корпорейшън" ЕООД да поиска обявяване на предварителните договори за окончателни по съдебен ред, а и същият е бил направил опит, връчвайки нотариална покана на 31.10.2017 г. на продавача, да сключи окончателен договор. Според изложеното от въззивния съд, именно въпросът, дали предварителните договори са развалени от ответника поради виновно неизпълнение от страна на ищеца, е спорен пред по делото въпрос.

Според въззивния състав, съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. За да бъде валидно упражнено потестативното право за разваляне на договора от една от страните по двустранния договор следва да е налице неизпълнение на договорно задължение от другата страна, като изправната страна следва най-напред да даде нов подходящ срок за изпълнението. Дали срокът е подходящ се преценявало според конкретните обстоятелства.

За съда, в конкретния случай, страните, чрез своите пълномощници, са се договорили допълнително да уговорят дата за сключване на окончателни договори за покупко-продажба, без да определят конкретен момент. С нотариалната покана от страна на продавача "Тангра 22" ЕООД, връчена на купувача "Беркут корпорейшън" ЕООД на 24.10.2024 г., същият е бил поканен да се яви пред нотариус М. И. най- късно на 26.10.2017 г. за сключване на окончателен договор. Предвид по-ранната уговорка между страните тази покана следвало да се приеме като предложение от продавача това да бъде датата за сключване на окончателни договори. Не се установявало насрещната страна да е изразила съгласие, т. е., да е постигната уговорка относно тази дата- т. е., би могло да се приеме, че купувачът не е изпълнил договорено между страните задължение за осъществяване на връзка с насрещната страна за уговаряне на дата. Липсата на уговорена дата по причина бездействие на купувача, (а той в случая не е навел основателна причина да не отиде на срещата на 26.10.2017 г.), би дало право на продавача едностранно да покани купувача за сключване на окончателни договори, но за да направи изявление за разваляне на предварителните договори поради неизпълнение на това задължение, едностранно определената в поканата дата за сключване на окончателни договори следва да е в подходящ срок след връчване на поканата, в който срок купувачът да успее да организира предстоящото плащане на значителна по размер сума - остатъка от продажната цена, дължима в деня на подписване на окончателните договори. В случая, според съда, такъв достатъчен срок не може да се приеме, че е даден, защото, поканата е връчена на 24.10.2017 г., а посочената дата за сделка е 26.10.2017 г. Купувачът е имал практически само един ден, за да реагира, което несъмнено не представлява подходящ срок за изпълнение. Вярно е, че предвид съвместно уговорената по-рано дата 30.09.2017 г. купувачът следва още тогава да е бил готов да заплати остатъка от цената. Доколкото обаче е изминал почти месец и сумата е възможно да е била използвана в търговската дейност на дружеството купувач, то несъмнено му е трябвало повече време, за да отдели нужните средства.

За неоснователно е прието от съда, позоваването на ответника на уговорката в т. 3. 2. от предварителните договори, според която при неизпълнение на задължението на купувача да сключи окончателен договор на уговорената дата, продавачът може да развали договора и без да дава допълнителен срок за изпълнение. Такова право, според съда, съгласно уговорката, продавачът би имал само в случай, в който двете страни са се съгласили относно определена дата и въпреки това купувачът не се яви на нея за сключване на окончателен договор. Както бе посочено, страните не са успели да договорят нова дата на сделката след неуспешното й сключване на договорената дата 30.09.2017 г. Несъмнено е при това положение и при недобросъвестно поведение на купувача правото на продавача да предприеме съответни действия, като покани ищеца за сключване на окончателен договор на посочена от него дата. Това обаче, според изразеното от съда, следва да стане чрез даване на подходящ срок за това, едва след което ответникът ще има право да заяви, че при неспазването му разваля договора.

Що се отнася до твърдяната едва в писмените бележки на жалбоподателя недобросъвестност, такава, според съда, може да бъде установена и у двете страни, които са действали чрез пълномощници (видно от констативния протокол от 30.09.2017 г.), които са адвокати и чрез които при добро желание и добросъвестност от всяка страна, лесно е могло да бъде осъществен контакт между страните, дори на адреса на купувача да е било невъзможно връчването на писмени изявления.

В случая не се установяват и хипотезите на разваляне на договорите по чл. 87, ал. 2 ЗЗД - без предизвестие. Няма нито твърдения, нито данни изпълнението да е трябвало да се изпълни на точно определена дата, да е станало безполезно след определена дата или пък да е станало невъзможно изцяло или отчасти.

След като не е даден подходящ срок за изпълнение на купувача, то не е възникнало и потестативното право на продавача да развали договорите и изявлението му, връчено чрез нотариална покана на 24.10.2017 г. не е породило целеното действие.

Щом предварителните договори са действителни и не са развалени, то същите подлежат на обявяване за окончателни при наличието на останалите предпоставки за това.

В производството за обявяване на предварителния договор за окончателен съдът проверява също дали продавачът е собственик на процесните недвижими имоти към момента на постановяване на съдебното решение. С оглед на събраните по делото писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че ответникът "Тангра 22" ЕООД е собственик на двата недвижими имота, които е придобил по деривативен начин - на публична продан в индивидуално принудително изпълнително производство, като са му възложени от ЧСИ с влезли в сила възлагателни постановления, надлежно вписани в Службата по вписвания. Няма твърдения и доказателства за последващо отчуждаване на имотите.

С оглед на гореизложеното настоящият състав счита, че са налице всички законоустановени предпоставки за обявяване на предварителните договори за окончателни, поради което искът с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД следва да бъде уважен като основателен и доказан. Предвид разпоредбата на чл. 362, ал. 1 ГПК и предвид уговореното между страните задължение на купувача да заплати определени суми при сключване на окончателен договор, съдът следва да постанови решение за заместване на окончателните договори, при условие, че купувачът изпълни това свое задължение, както е сторил СГС.

Съгласно т. 1 от ТР № 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т. т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес.

По отношение на формулираните от касатора въпроси, то настоящият състав на ВКС Първо т. о. счита, че първите три, по своето съдържание, не представляват правни такива, тъй като не касаят тълкуването на съдържанието на правна разпоредба, с оглед изясняване на съдържанието на правната норма в нея, а целят корекция на възприетите от съда факти по спора, и в който смисъл тези въпроси се явяват фактически, доколкото отговорите им са в зависимост от твърдени от страната, подала КЖ, но неустановени по спора факти и обстоятелства, а именно: добросъвестност на продавача "Тангра 22" ЕООД при определяне на еднодневен срок на купувача за сключване на окончателния договор, изправност в поведението по изпълнението на задълженията на продавача по този договор и неизправност на насрещната страна, налична забава на кредитора, съответно липсата на забава на длъжника и прочие и прочие. Следва да се отбележи, че във фазата по чл. 288 ГПК, ВКС не се произнася по обосноваността и законосъобразността на произнасянето на въззивния съд по конкретния спор още по-малко по факти и обстоятелства, които не са били възприети от въззивния съд, а преценката на ВКС за допускане на касационно обжалване се прави изцяло и само по критериите в чл. 280, ал. 1-3 ГПК, съответно тези в ал. 2..

По изложените съображения, липсва установяване на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касация- формулиран от страната правен въпрос от значение за изхода по спора, поради което ВКС, не дължи произнасяне по допълнителните селективни критерии по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.

По отношение на последния формулиран от страната въпрос, то ясната и недвусмислена уредба в разпоредбата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД, изискваща като елемент от ФС даването от страна на кредитора на подходящ срок за изпълнение на длъжника, след изтичането на който, договора се счита за развален, дава положителен отговор на така формулирания въпрос, какъвто е застъпен и от страна на въззивния съд в обжалваното решение- т. е. не е налице предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради липса на необходимост от тълкуване на съответната законова разпоредба.

Водим от горното, настоящият съдебен състав на ВКС, Първо т. о.