Решение № 354 от 19.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2722/2008 г.

Решение № 354 от 19.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2722/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК. Образувано е по касационна жалба на процесуалния представител на Д. Д. Р. П. и Р. Д. П. - адв. М срещу въззивно решение от 11.01.2008 год. на Софийски градски съд, постановено по гр. д. № 2445/2007 год., с което се оставя в сила решение от 29.05.2007 г. на Софийски районен съд по гр. д. № 22757/2006 г., с което е отхвърлен, предявения от Д. Д. Р. П. и Р. Д. П. против Е. А. З. иск с правно основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 7 000 лева, представляваща равностойността на лек автомобил "С", ДК № С* получен по договор за замяна по нот. акт № *, том V, дело № 813/2001 г. на нотариус № 210 на НК. В жалбата са развити оплаквания за необоснованост и неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Иска се отмяна на атакуваното въззивно решение и решаване на спора по същество. В срока по чл. 218г ГПК (отм.) не е депозиран писмен отговор от ответника по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищците - касатори на 01.11.2001 год. са сключили с ответника договор за поръчка, за което са го упълномощили с нотариално заверено пълномощно с рег. № 4* на нотариус № 210 на НК. По силата на това пълномощно ответника може да се разпорежда при условия и цени, каквито договори с имот в режим на СИО и представляващ 648/7207 ид. части от дворно място, находящо се в гр. С., ул. "О" с площ от 7207 кв. м., представляващо имот с пл. № 5* кв. 4 по плана на гр. С., м."Д" упълномощаването включва и правото да договаря сам със себе си, както и да получава продажна цена. На 01.11.2001 год. пълномощникът сключва договор за замяна с фирма "Б" ЕООД с нотариален акт № 76, том V, дело № 813/2001 год. на нотариус № 210 на НК, по силата на който заменя притежаваните от касаторите идеални части върху описания имот срещу лек автомобил "С", ДК № С* със застрахователна стойност 7 000 лева. По делото няма доказателства ответникът да е изпълнил задължението си да даде отчет за извършената поръчка. Въз основа на приетата фактическа обстановка въззивния съд е приел, че страните са обвързани от договор за поръчка, по силата на който ответникът се е задължил да извърши правни действия от името на касаторите и за тяхна сметка. Друго негово основно задължение е да се отчете за изпълнение на поръчката. В случая след замяната касаторите са станали собственици на заменения автомобил, а задължение на пълномощника е било да предаде документите на автомобила и движимата вещ, ако е получена от него. Задължение за заплащане на равностойност пълномощника няма, тъй като не това е полученото при изпълнение на поръчката. Решението е валидно, процесуално допустимо и правилно. Доказателствената тежест съгласно чл. 127, ал. 1 ГПК (отм.) е за страната, която твърди че са се осъществили съответните факти. В конкретния случай касаторите - ищци е следвало да докажат, че е налице сключен договор за поръчка, че упълномощеното лице е извършило правните действия, които са му възложени, а от своя страна пълномощника следва да докаже, че е изпълнил задължението си да даде отчет по извършената сделка. Съдът обосновано е заключил, че страните по делото са обвързани от договор за поръчка, който е неформален и за неговата действителност не е необходимо спазването на писмена форма. Волята на страните да сключат такъв договор се установява от даването на пълномощно за разпореждане с недвижим имот. Касаторите, давайки това пълномощно, са се съгласили ответника да извърши от тяхно име правна сделка, а последният, след като е извършил замяна с имот - предмет на пълномощното, е изразил съгласието да поеме задължение по договор за мандат. Друго основно задължение на пълномощника е да даде отчет за извършените правни действия. В настоящия случай ответникът е действал от името на касаторите, което означава, че правните последици по замяната на имота с лек автомобил е настъпил в тяхната правна сфера. От деня на сделката същите са станали собственици на лекия автомобил "С". Задължението на пълномощника се е изразявало да предаде документите на автомобила и самата движима вещ, ако му е предадена. Същият обаче не е доказал, че е предал полученото по сделката. Следователно в настоящия случай касаторите могат да търсят самата движима вещ, която е получена по замяна, тъй като пълномощника следва да даде, всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. Касаторите не могат да търсят равностойността на тази вещ. По тези съображения въззивното решение като постановено в отсъствие на заявените в касационната жалба нарушения следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение