Решение № 3475 от 6.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8611/2019 г.

Решение № 3475 от 6.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8611/2019 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на кмета на община И. и на И. Хаджийска против решение № 477 от 03.04.2019 г. по адм. дело № 783/2018 г. на Административен съд С. – област с което е отменена заповед № 33 от 15.01.1997 г. на кмета на община И., в частта, с която е одобрено попълване на кадастралната основа за кв. 65 по плана на гр. И. с образуване на имот пл. № 2645 в парцел II- парк. Касационният жалбоподател-кметът на община И. поддържа, че решението на първоинстанционния съд е нищожно, недопустимо, а по същество - постановено в нарушение на материалния закон, тъй като е образувано по жалба на лице, което няма правен интерес от оспорване на заповедта. Моли решението да бъде отменено. Жалбоподателката И. Хаджийска поддържа, че решението на административния съд е неправилно, тъй като не е обсъдена законосъобразността на решения № 001/1995 г. и № 001-1. 2 от 2003 г. на ПК- И.. Ответницата Цветанка Джартова оспорва касационните жалби. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Останалите ответници не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбите и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба на И. Хаджийска е недопустима. Съгласно чл. 210, ал. 1 АПК право да оспорват съдебното решение имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. В случая първоинстанционният съд приема жалбата на Хаджийска против заповед № 33 от 15.01.1997 г. на кмета на община И. за основателна и с решение № 477 от 03.04.2019 г. по адм. дело № 783/2018 г., предмет на касационно оспорване, отменя цитирания административен акт. Това решение е благоприятно за жалбоподателката Хаджийска, поради което същата няма правен интерес от неговото оспорване. По тези съображения, подадената от Хаджийска касационна жалба, е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а касационното производство - да бъде прекратено в тази част. Касационната жалба на кмета на община И. е допустима. Същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което следва да се разгледа по същество. Касационната жалба е основателна по следните съображения: Доводът за нищожност на оспореното решение на Административен съд С. – област е неоснователен. Съдебният акт отговаря на всички изисквания за валидност – същият е постановен от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав, издаден е в съдебно производство по оспорване на административен акт, в състав от един съдия съгласно нормата на чл. 164 АПК. Решението е изготвено в писмена форма, с всички необходими реквизити и е подписано от съдията. Същото е постановено от родово и местно компетентен съд в рамките на правораздавателната власт на съда съгласно чл. 128, ал. 1, т. 1 АПК, като съобразно правомощията на съда е извършена проверка на законосъобразността на оспорения административен акт. Поради това настоящата инстанция приема, че решението на административния съд не разкрива пороци, свързани с овластяването на съда да разрешава правни спорове, с формирането на състава, формата на съдебния акт и с изразената воля, а доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Касационният довод за недопустимост на съдебното решение, обаче е основателен. Производството пред административния съд е образувано по жалба на И. Хаджийска, касатор в настоящото производство, против заповед № 33 от 15.01.1997 г. на кмета на община И., в частта, с която е одобрено попълване на кадастралната основа за кв. 65 по плана на гр. И. с нанасяне на имот пл. № 2645 в парцел II- "парк". Заповедта в посочената част е издадена на основание чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ (отм.); по заявление от 22.12.1995 г., подадено от М. Г., която, както и Хаджийска, е наследник на И. Х.. Заявлението е подадено след като с решение № 21-1. 86 от 26.01.1993 г. ПК – И. възстановява на наследниците на И. Х. правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 2. 500 дка в м. "Цв. чешма" при ограничения на ползването по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ и с решение № 001 от 09.01.1995 г. ПК – И. признава на наследниците на И. Х. правото на собственост върху нива от 2. 500 дка в м. "Цветанка" в землището на гр. И., имот пл. № 2645, като възстановява на наследниците на И. Х. в реални граници 1. 380 дка от имота и отказва да възстанови останалите 1. 120 дка, тъй като са застроени от трети лица. За невъзстановената част от имота наследниците на Хаджихристов са обезщетени по- късно с предоставяне на друг земеделски имот (решение № 129-ОБ/ 19.01.2018 г. на ОСЗ- И.). Със заповед № 33 от 15.01.1997 г. в оспорената част е попълнена кадастралната основа на кв. 65 по плана на гр. И. с нанасяне на имот пл. № 2645 в границите на парцел II- "парк" и парцел XIX -"за оранжерия" в кв. 65 по регулационния план на гр. И.. Имотът е с площ от 2. 500 дка, като свободната площ е 1. 380 дка, а застроената част е 1. 120 дка. При тези факти настоящата инстанция приема, че обжалваното решение е недопустимо. Абсолютна процесуална предпоставка за образуване на съдебно производство е наличието на правен интерес от оспорване на административен акт (чл. 147, ал. 1 от АПК). Интересът трябва да е личен и пряк, поради което легитимирани да оспорят административен акт с доводи за неговата нищожност и/ или незаконосъобразност са лицата, за които този акт създава задължения или непосредствено засяга техни права, свободи или законни интереси. В случая заповед № 33 от 15.01.1997 г. на кмета на община И. в частта, в която е попълнена кадастралната основа на кв. 65 по плана на гр. И. с нанасяне на имот пл. № 2645 е изцяло положителна на жалбоподателката Хаджийска. С този акт в кадастралния план е нанесен имот, собствеността, върху който е възстановена на наследниците на И. Х., между които е и жалбоподателката Хаджийска. С нанасяне в кадастралния план имотът е индивидуализиран и е отразен с площта, върху която на наследниците на Хаджихристов е признато право на собственост, като е отразена незастроената част от него, предмет на възстановяване в реални граници и е определена частта, която не може да бъде възстановена, поради наличие на основания по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, за която наследниците на Хаджихристов имат право на обезщетение. Следователно заповедта в оспорената част не ограничава и не накърнява права и законни интереси на жалбоподателката Хаджийска, а е благоприятна за нея, тъй като отразява имот, на който оспорващата се легитимира като собственик. Ето защо жалбоподателката не е негативно засегната от административния акт и няма правен интерес от оспорване на заповедта. Доводите, че имотът е неправилно нанесен, тъй като не е отразена част от действителната му площ, предмет на решение № 21-1. 86 от 26.01.1993 г. ПК – И., са неоснователни. В цитираното решение е отбелязана площта на имота и обстоятелството, че попада в терен по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Площта от имота, която подлежи на възстановяване в реални граници и частта от имота, която не може да се възстанови, са определени след проведена процедура по чл. 18д, ал. 2 и чл. 18г от ППЗСПЗЗ с решението на ПК – И. от 09.01.1995 г., за което липсват данни да е обжалвано. Всъщност със заповедта в оспорената част имотът е нанесен в съответствие с посоченото решение на ПК- И. – отразен е изцяло, като е посочена частта, предмет на възстановяване на наследниците на Хаджихристов, както и частта, в която е изпълнено мероприятие по чл. 10 б, ал. 1 от закона, за която наследниците на Хаджихристов следва да бъдат обезщетени. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че жалбата на И. Хаджийска против заповед № 33 от 15.01.1997 г. на кмета на община И., с която е одобрено попълване на кадастралната основа за кв. 65 по плана на гр. И. с образуване на имот пл. № 2645 в парцел II- "парк" е недопустима. Ето защо като достига до заключение в обратния смисъл и се произнася по същество като отменя заповедта в посочената част, Административен съд С. – област постановява недопустим съдебен акт, който подлежи на обезсилване, а производството по делото – на прекратяване. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 3, пр. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,