Решение № 1941 от 26.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2778/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на П. Н. Л. от гр.Варна, чрез процесуален представител адв. И.Обретенова, против Решение 670/18.01.2024 г., постановено по адм. д. 667/2022 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлено оспорването му срещу Разрешително за водовземане от минерална вода чрез съществуващи съоръжения 100-Аврен-02 от 10.02.2022 г., издадено от Кмета на Община Аврен. Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че съдът не е обсъдил наведените от жалбоподателя Л. доводи за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаване на акта, а именно: че е допуснато нарушение на чл. 50, ал.10 от Закова за водите /ЗВ/, като не е издадено разрешително за ползване на водния обект от Директора на Басейнова дирекция; че съоръженията за използване на водите не са описани в оспореното разрешително, съобразно изискванията на чл. 56, ал. 1, т. 11 от ЗВ; че е неясна волята на органа относно точното местоположение на крайното съоръжения, чрез което ще се осъществява водовземането; че са налице противоречиви данни и доказателства за мястото на сондаж Р-6 Царевци ; че не са били спазени изискванията на чл. 60, ал. 7 и чл. 62а, ал. 1 от ЗВ. Счита за неправилен и необоснован изводът на съда за липсата на обвързаност на издаденото разрешително за водовземане от предварителното учредяване на санитарно-охранителна зона, като в тази връзка не е съобразил разпоредбата на чл. 5 от Наредба 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони /СОЗ/ около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди. Твърди, че неправилно съдът е приел за неотносимо към разрешителното за водовземане, на липсата на съгласие на собственика на имота по чл. 41, ал. 3, т. 5 от ЗВ, като същото не е придружено и от проект за присъединяване на отклонение за захранване на водоснабдителния обект към довеждащата система, съгласно изискванията на чл. 60, ал. 7, т. 2 от ЗВ. Излага съображения и за неправилност на изводите на съда, че административният акт съответства на целта на закона /чл.2 от ЗВ/, предвид заключението на назначената по делото съдебно-химическа-микробиологична експертиза. Иска да се отмени обжалваното решение и се постанови ново, с което се отмени оспореното Разрешително за водовземане от минерална вода чрез съществуващи съоръжения 100-Аврен-02 от 10.02.2022 г., издадено от Кмета на Община Аврен. Претендира и направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна Кметът на Община Аврен, чрез процесуален представител юрк.Мирова, с писмен отговор, писмени бележки и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на изводите на първоинстанционния съд. Иска да се остави в сила обжалваното решение и се присъдят направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Община Аврен не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните, извърши проверка на обжалваното решение на наведените в касационната жалба основания и извърши вменената му от разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и правилност на съдебния акт, с оглед съответствието му с материалния закон, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на съдебен контрол пред АС Варна е Разрешително за водовземане от минерална вода чрез съществуващи съоръжения 100-Аврен-02 от 10.02.2022 г., издадено от кмета на Община Аврен, на основание чл. 44, ал. 1, във връзка с чл. 52, ал.1, т.3 от ЗВ, с което е разрешено на Община Аврен да извършва водовземане с цел "водоползване за захранване с минерална вода на обществена чешма с цел общо пиене и водоналиване на населението и гостите на Община Аврен", която чешма ще се изгради в "сервитута на ПИ с идентификатор 70220.47.185 по КККР на с. Царевци" и ще черпи вода от находище на минерална вода 100, Район "Североизточна България-участък "Аврен" от Приложение 2 към чл.14, т.2 от ЗВ чрез сондаж Р-6 "Царевци", при посочени параметри и срок до 01.01.2036 г. Административният съд е установил, че административното производство е започнало по заявление вх. М - 1672/16.09.2021 г. от Директор на дирекция ИИП при Община Аврен, придружено с: Решение 35/31.01.2019 г. на министъра на околната среда и водите, по силата на което: 1. на община Аврен е предоставено безвъзмездно, за срок до 01.01.2036 г., управлението и ползването на участък "Аврен област Варна, община Аврен" от находище 100, район "Североизточна България" подземни води от малмоваланжския водоносен хоризонт с температура, по-висока от 20 градуса по Целзий изключителна държавна собственост, включително съоръженията, разкриващи минералната вода в участъка; 2. е постановено кметът на община Аврен да упражнява правата по управление, ползване и стопанисване на предоставената минерална вода; Обосновка на водовземане на минерална вода от Сондаж Р-6 "Царевци", находящ се ПИ с идентификатор 70220.47.34 по КККР на с. Царевци, община Аврен, област Варна; Скица 15-1188813 от 23.12.2020 г., издадена от СГКК-Варна за ПИ с идентификатор 70220.47.34, Държавна публична собственост, НТП "За извор на прясна вода", площ 100 кв.м.; Балнеологичната оценка за сондаж Р-6 "Царевци" 200/09.08.2021 г., изготвена от Министерство на здравеопазването, съгласно която водата има стабилен физикохимичен състав, но поради завишеното съдържание на флуорид, същата е определена като неподходяща за ежедневно пиене. Съдът е констатирал, че към административната преписка са приложени: Писмо с изх. 08-01-7756/АЗ от 03.11.2021 г., с което Директорът на РИОСВ Варна е уведомил Кмета на Община Аврен, че не е необходимо провеждане на процедура по реда на Глава шеста от ЗООС и Закона за биоразнообразие; Писмо с изх. 08-00-919/АЗ от 22.11.2021 г., с което Директорът на Басейнова дирекция "Черноморски район"- Варна е съгласувал параметрите на разрешеното водовземане /среднодневен дебит, годишен воден обем, максимален дебит, минимално водно количество, максимално допустимо експлоатационно понижение във водовземното съоръжение/; Схема на повърхностното оборудване на водовземното съоръжение и присъединяване на общ.чешма; Решение 531 по протокол 20, Общински съвет- Аврен проведено на 30.09.2021 г., с което се разрешава на Кмета на Община Аврен да издаде процесното разрешително за водовземане от минерална вода, като неразделна част от същото е и Решение 663 по протокол 24 на редовно заседание на Общински съвет - Аврен, проведено на 28.01.2022 г., с което на Кмета на община Аврен е възложено да издаде процесното разрешително. Съдът е установил, че след публикуване на съобщението за откриване на процедурата за издаване на разрешителното, в законноустановения срок от жалбоподателя П.Л. е постъпило възражение, прието за неоснователно от назначената от Кмета на община Аврен комисия. Съдът е посочил и че видно от НА за дарение 20, том V, рег. 11202, дело 754 от 2006 г. П. Л. е собственик на имот с пл. 047022, находящ се в землището на с. Царевци, общ. Аврен. В първоинстанционното производство са назначени съдебно-техническа и комплексна химическо и микробиологична експертизи. Съгласно първата експертиза ПИ 70220.47.34 по КККР, одобрени със Заповед РД 18 527/22.02.2018 г., попада в границите на имота по НА 20/2006 г.; имот 047022 по НА 20/2006 г. съответства на имоти 70200.47.34 и 70220.47.22; част от имот 70220.47.185 (път) и 70220.47.130 (записан на П. Л.) са приобщени към имот пл. 047022, така че съответстващия му по КККР имот да запази площта си по НА. Вещото лице в с.з. е пояснило, че в КК е обособен имот 34, отреден за извор, с площ 100 кв.м., като за да се компенсира собственика, от който се отнема по КВС, се придава част от 100 кв.м. 100-те кв.м. за извора са взети от част от пътя - общинска собственост, към имота на жалбоподателя и малка част от имот 130, който в КР е записан на жалбоподателя. По делото, въпреки указанията на съда, не е представен акт за публична държавна собственост за ПИ с идентификатор 70220.47.34 по КК на с.Царевци, общ.Аврен. Вещите лица по втората експертиза са дали заключение, че съгласно изискванията на Наредба 9/16.03.2001 г. на M3, МРРБ и МОСВ /изм. и доп. ДВ бр. 43 от 16.05.2023 г./ за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, определящи изискванията към качеството на водата, предназначена за питейно битови цели, получените резултати от извършените изпитвания са показали, че по характеристики; "специфична електропроводимост", "флуориди", "никел", "олово", "амониеви йони", "манган", "общ брой жизнеспособни микроорганизми при 37°С" и "колиформи" не се покриват изискванията. От извършените физикохимични и микробиологични анализи и анализа за съответствие с Наредба 14/13.10.1987 г. за курортните ресурси, курортните местности и курортите и Наредба 9/16.03.2001 г., вещите лица са счели, че водата не е подходяща за използване за ежедневни питейно-битови цели без предварителна обработка и дезинфекция, с цел привеждане на всички характеристики в границите на изискванията на Наредба 9/16.03.2001 г. Посочили са, че водата е минерална и при извършване на съответната балнеологична оценка могат да бъдат определени нейните лечебно - профилактични свойства. При тази фактическа установеност, първоинстанционният съд е счел, че оспореното разрешително за водовземане на минерална вода е издадено от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗВ, в писмена форма и съдържа изискуемите се по чл. 59, ал.2 от АПК реквизити, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Съдът е приел, че при издаване на разрешителното е била спазена процедурата по чл. 60 и сл. от ЗВ и органът е извършил преценката по чл.62 от ЗВ. Посочил е, че в Закона за водите липсва регламентация, която да обвързва издаването на разрешение за водоползване от предварително учредяване на СОЗ и че съгласието на собственика на имота по чл. 41, ал.3, т. 5 от ЗВ е относимо спрямо задължението на административния орган да обяви местата за преминаване през имоти - частна собственост, в случаите, когато за общото водовземане и/или ползване достъпът до водния обект се осъществява през такива имоти, но не и при издаване на разрешителното по чл. 44 от ЗВ. Отразил е и, че при издаване на разрешителното за водовземане, предмет на преценка са изискуемите документи по ЗВ, като въпросът относно химичния и микробиологичен състав на водите, в т. ч. и питейната им пригодност е извън обхвата на проверката по гл. ІV, която органът дължи. По изложените съображения съдът отхвърлил оспорването. Съдебното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Фактите по спора са изяснени, но въз основа на тях са формирани необосновани, противоречащи на закона правни изводи. Съгласно чл. 39 от ЗВ използването на водите и водните обекти включва водовземане и ползване на водния обект. Общото водовземане и ползване на водните обекти е правото на гражданите да ползват водите и/или водните обекти - публична държавна или общинска собственост, за лични нужди, отдих и водни спортове, водопой на животни и къпане, като условията и редът за използване на водите и водните обекти се определят за публична държавна собственост от областния управител, а за публична общинска собственост - от общинския съвет, в съответствие с издадените разрешителни за водовземане и ползване на водните обекти и по начина, който гарантира опазването на живота и здравето на населението и на околната среда / чл.41, ал.и ал.2 от ЗВ/. Законът за водите /чл.44/, регламентира издаването на разрешително за водовземане във всички случаи, освен при изрично посочените в ал.1 изключения и дава легално определение на термина водовземане. Разрешителните за ползване на воден обект по чл.46 от ЗВ, се издават за извършване на дейностите, посочени в ал. 1, от т. 1 до т. 10, свързани с въздействие (химично, физично или биологично) върху водните обекти, без водовземане/ отнемане на водни количества по чл. 44, ал. 2 от ЗВ. Съгласно целите на водоползването /чл.2 и чл. 50, ал. 4 от ЗВ в относимата редакция/, подходът на законодателя да установи различен разрешителен режим е с оглед целта, за която ще се ползват водите - за питейно-битови нужди, лечение и профилактика само за минерални води, земеделски и други цели, включително промишлени, отдих и хидроенергетика. Нормативната регламентация относно реда и условията за издаване на разрешителни за водовземане и ползване на воден обект се съдържа в глава IV "Разрешителен режим" от ЗВ. Както правилно е отбелязал и първоинстанционният съд, касае се за специално производство, което преминава в две фази - преценката за наличието на правото на заявителя и специфичните изисквания на чл.60 от ЗВ за откриване на процедурата по издаване на разрешителното и преценка по същество на искането, съгласно изискванията на чл. 62, ал.1 от ЗВ Съобразявайки целта, в изпълнение на която е издадено оспореното разрешително, а именно: "водоползване за захранване с минерална вода на обществена чешма с цел общо пиене и водоналиване на населението и гостите на Община Аврен", е налице както водовземане по смисъла на чл.44, ал. 2 от ЗВ, така и водоползване, изразяващо се в реконструкция или модернизация на съществуващи системи и съоръжения за водовземане от повърхностни и от подземни води. Последното се потвърждава и от становището на Директорът на Басейнова дирекция "Черноморски район"- Варна, обективирано в писмо с изх. 05-09-634/А1 от 26.10.2021 г. /л.94 от административната преписка/. Предвид Решение 35/31.01.2019 г. на министъра на околната среда и водите, с което е предоставено безвъзмездно за управление и ползване от община Аврен на находище на минерална вода - 100, район "Североизточна България и Решение 531 по протокол 20 от 30.09.2021 г. на Общински съвет- Аврен, Кметът на община Аврен се явява компетентния орган да издаде разрешение за водовземане, съгласно чл. 52, ал. 1, т. 3, б. а от ЗВ. Изпълнена е и разпоредбата на чл. 52, ал. 3 от ЗВ, като параметрите на водовземането са съгласувани с Директора на Басейнова дирекция "Черноморски район"- Варна. Както административният орган, така и първоинстанционният съд обаче не са съобразили, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.50, ал.8 от ЗВ, а е приложима разпоредбата на чл. 50, ал. 10 от ЗВ / в сила от 27.11.2018 г./, съгласно която за находища на минерални води, изключителна държавна собственост, предоставени безвъзмездно за управление и ползване на общини, директорът на басейнова дирекция издава отделно разрешително за ползване на воден обект за изграждане, ремонт или реконструкция на съоръжение за водовземане на минерална вода от съответното находище. В административната преписка не се съдържа надлежно издадено разрешително за ползване на воден обект за ремонт или реконструкция на съоръжение за водовземане на минерална вода от процесното находище, сондаж Р-6 Царевци и тъй като липсата му се явява пречка за издаването на процесното разрешително за водовземане, последното е издадено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Настоящият състав намира, че при издаване на оспорения административен акт, административният орган е допуснал нарушение и на чл. 60, ал. 7 от ЗВ. Към заявлението не е приложен документ за собственост или учредено право на ползване върху недвижимия имот, където се осъществява дейността за ползване на минералната вода. От доказателствата по делото се установява, че ПИ 70220.47.34 по КККР, одобрени със Заповед РД 18 527/22.02.2018 г. и отреден за извор, с площ 100 кв.м., попада в границите на имота на жалбоподателя П.Л. по НА 20/2006 г., като за същия няма надлежно извършена отчуждителна процедура и няма издаден акт за публична държавна собственост. В този случай, съгласно разпоредбата на чл.145, ал.2, т.2 от Наредба 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, се изисква нотариално заверено писмено съгласие от собственика на имота, в който са или ще бъдат разположени съоръженията за водовземане. Не може да се приеме и че приложената към административната преписка схема на повърхностното оборудване на водовземното съоръжение за минерални води сондаж Р-6 Царевци и присъединяване на общ.чешма, изготвена от инж.Ив.Терзиев, представлява изискуемият се по чл. 60, ал. 7, т. 2 от ЗВ проект, който следва да отговаря на изискванията по чл.158 от Наредба 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води. Настоящият състав не споделя и извода на първоинсатнционния съд, че оплакването на П.Л. за липсата на предварително учредена санитарно-охранителна зона е несъстоятелно, тъй като в Закона за водите липсва регламентация, която да обвързва издаването на разрешение за водоползване от предварителното учредяване на такава. Предвид целта на издаденото разрешително, в случая е приложима разпоредбата на чл. 5 от Наредба 3/16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди, съгласно която се забранява експлоатация на водоизточник и/или съоръжение, независимо от формата на собствеността му, без установена СОЗ. Изискването за установяването на такава е посочено в Решение 35/31.01.2019 г. на министъра на околната среда и водите, с което е предоставено безвъзмездно за управление и ползване от община Аврен на процесното находище на минерална вода /л.116 от административната преписка/, в Писмо с изх. 05-09-634/А1 от 26.10.2021 г., с което Директорът на Басейнова дирекция "Черноморски район"- Варна е дал становище за допустимост по чл. 155, ал. 1, т. 23 от ЗВ на инвестиционно предложение Изграждане на обществена чешма с минерална вода в ПИ 70220.47.34 в землището на с.Царевци, общ.Аврен, с възложител община Аврен /л.94 от административната преписка/ и в Писмо изх. 04-01-933/АЖ от 01.11.2022 г. на Директорът на Басейнова дирекция "Черноморски район"- Варна /л.89 от делото на АС-Варна/. Следва да се отбележи, че независимо, че въпросът относно химичния и микробиологичен състав на водите, в т. ч. и питейната им пригодност е извън обхвата на проверката по гл. ІV от ЗВ, която органът дължи и към преписката, в съответствие с разпоредбата на чл. 75, ал. 3 от Закона за здравето, е представена Балнеологична оценка 200 от 09.08.2021 г. на МЗ, с оглед целта на закона и по конкретно опазване на здравето на населението /чл.2 от ЗВ/, административният орган може да вземе под внимание заключението на назначената по делото комплексна химическо и микробиологична експертиза. Предвид изложените съображения се налага извода, че Кметът на община Аврен е издал оспореното разрешение за водовземане при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в несъответствие с материалния закон. Като не е констатирал посочените нарушения първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, като се отмени и оспореният административен акт като незаконосъобразен. Преписката ще следва да се върне на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените по-горе указания по тълкуването и прилагането на закона. При този изход от правния спор, на касатора следва да се присъдят направените за двете съдебни инстанции разноски по делото в размер на 3330 лв., от които 80 лв. заплатени Д.Т. и 3250 лв. депозити за вещи лица. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение