Решение № 352 от 18.09.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 345/2009 г.

Решение № 352 от 18.09.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 345/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски Производството пред касационната инстанция е образувано по протест на прокурор от Софийска градска прокуратура против въззивната присъда от 29.09.2008 г., постановена по внохд № 2453/2008 г. на Софийски градски съд, с която е отменена първоинстанционната осъдителна присъда от 14.03.2008 г. по нохд № 2669/2007 г. на Софийския районен съд - IV н.с. и подсъдимият Г. С. И. от с. П., област София е признат за невинен и е оправдан по предявеното му обвинение по чл. 343, ал. 1 б. "а" от НК. Представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа подадения протест и развива съображения в негова подкрепа. Подс. И. и процесуалният му представител адв. Вл. С. от САК молят новата въззивна присъда да бъда оставена в сила, като алтернативно се позовават както на изтекла давност за наказателно преследване, така и на чл. 1 от Закона за амнистията, ДВ. бр.26/2009 г., в сила от 22.04.2009 г. и молят производството по делото да бъде прекратено в случай, че касационната инстанция намери протеста за основателен. Върховният касационен съд провери атакуваната въззивна присъда в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 14.03.2008 г., постановена по нохд № 2669/2007 г. Софийският районен съд - IV н.с. е признал подсъдимия Г. С. И. от София за виновен в това на 07.04.2006 г. в София, при управление на МПС - товарен автомобил "Мерцедес" с рег. № С* с прикрепено към него полуремарке тип "гондола" с рег. № С* е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди на товарния автомобил, както и на товарен автомобил "Мерцедес" с рег. № С* и двата автомобила собственост на "С." - ЕООД - София, със седалище и адрес на управление в София, на обща стойност 16 110,49 лв., като на основание чл. 343, ал. 1 б. "а" и при условията на чл. 54 от НК му е наложил наказание "пробация" за срок от 2 години с пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1, 2 и 6 - "задължителна регистрация по настоящ адрес", "задължителни периодични срещи с пробационен служител" и "безвъзмезден труд в полза на обществото по 200 часа годишно", всички за срок от 2 години, както и на основание чл. 343г от НК го е лишил от правото му по чл. 37, т. 7 от НК - право да управлява МПС за срок от 1 г., считан от влизане на присъдата в законна сила. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв. С с оплакване за незаконосъобразността й, считайки деянието му за несъставомерно, както и поради неприложението на чл. 78а ал. 1 от НК с искане за отмяната й и постановяване на нова оправдателна за него присъда. С въззивна присъда от 29.09.2008 г. по внохд № 2453/2008 г. на Софийски градски съд атакуваната първоинстанционна осъдителна присъда е отменена изцяло и подс. И. е признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение по чл. 343, ал. 1, б. "а" от НК. С касационния протест се навежда основание за неправилност на новата въззивна присъда по чл. 348, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от НПК, като се претендира неправилно приложение на материалния закон и отмяната й с връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение намира протестът за основателен, но поради изтекла давност за наказателно преследване на подс. И. и настъпила амнистия за извършеното от него не може да се постигне целения от прокурора резултат. Не се спори по делото, че правно-релевантните факти са правилно извлечени от доказателствения материал по делото и те са такива, каквито са били изложени и в обвинителния акт. Безспорно е, че подс. Г. Ст. И. като водач на товарна композиция, състояща се от товарен автомобил "Мерцедес"- седлови влекач с рег. № С* с полуремарке, тип "гондола" с рег. № С* собственост на "С." - ЕООД - София, натоварено с инертни материали, на 07.04.2006 г. извършил превоз на същите до складова база на формата, намираща се в бившия стопански двор в с. Л., област София. В базата подходил с композицията за разтоварване на товара, установявайки я в близост до друг товарен автомобил на същата фирма марка "Мерцедес" с рег. № С* тъй като не се съобразил с наклона на терена, при повдигане на коша на "гондолата" за разтоварване, управляваната от него товарна композиция се наклонила и се обърнала на лявата си страна, като освен по самата композиция, повреди били причинени и по паркирания в близост товарен автомобил "Мерцедес", като вредите са на обща стойност 16 110,49 лв. Част от същите впоследствие били възстановени на собственика на превозните средства от застрахователно дружество, но в по-голямата си част причинените на двете превозни средства не са възстановени, за което претенции към подс. И. предявил представляващият дружеството св. С. Н., станало причина и за образуване на досъдебното производство и до ангажиране наказателната отговорност на И. За разлика от районния, въззивният Софийски градски съд е приел, че подс. И. е извършвал товаро-разтоварна дейност, която не се обхваща от правилата за движение по ЗДвП и ППЗДвП, поради което не може да отговаря за причинените вреди в качеството си на водач на МПС, а доколкото причиняването им по непредпазливост предполага приложението на чл. 216, ал. 6 вр. ал. 1 от НК, при редакцията на чл. 287, ал. 1 от НПК, поради по-тежката му наказуемост недопуска осъждането му за това престъпление. Този извод е не само незаконосъобразен, но и житейски нелогичен. На първо място, той не е съобразен със задължителните указания в т. 1 и 2 от ППлВС № 1/83 г. по н.д. № 8/82 г., изясняващи кои могат да бъдат субекти на престъплението по чл. 342 и чл. 343 от НК, както и за обективната страна на това престъпление. Доразвито и в решение № 79/83 г. по н.д. № 26/83 г. - III н.о. на ВС, изрично е указано, че от съществено значение за отговорността на лице, управляващо МПС е да се определи дали то извършва транспортна дейност във връзка с превоз на хора или товари или се касае до извършване на дейност от производствен характер по строителство, селско стопанство или други подобни. В цитираното Постановление е дефинирано и какво следва да се разбира под "управление" на МПС, а това са "всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство ...., независимо дали превозното средство или бойна или специална машина се намира в покой или в движение". Приемайки управляваното от И. МПС да се намира "в престой по смисъла на чл. 93, ал. 1 от ЗДвП", съдът отрича той да е адресат на правилата за движение. В същото време споделя изводите на районния съд той да не се е съобразил с наклона на площадката, на която е следвало да разтовари натоварения на композицията инертен материал, неудачния начин на "паркиране" и подхода за разтоварване, не се е съобразил с паркирания друг товарен автомобил на фирмата и накрая, че не е взел необходимите мерки за предотвратяване обръщането на управляваната от него товарна композиция, категорично посочени от експертизата като причини за настъпването на произшествието. В крайна сметка съдът вижда несъставомерността на деянието с оглед предявеното обвинение поради това, че той не се явявал участник в движението, "когато в престой е разтоварвал инертния материал на отреденото от възложителя на работата място", при извършването на която дейност няма установени специфични и конкретни задължения за участниците в движението. Така изразено, становището на въззивния съд е и вътрешно противоречиво. Безспорно е, че правилата за движение се прилагат и когато превозните средства се движат извън пътищата, включително и на територията на предприятия, складове, стопански дворове и други места (решение № 295/04.07.1988 г. - III н.о. и решение № 235/05.04.1989 г. по н.д. № 100/89 г. - III н. о.), че те се прилагат, независимо дали ППС се намира в движение или в покой (ППВС № 1/83 г., т. 2) Управляваната от подс. И. товарна композиция не просто е била в покой, т.е. "в престой" според СГС, а тя е била установена от него на площадката в бившия стопански двор в с. Л. в близост до паркирания друг товарен автомобил "Мерцедес" на фирмата и е извършвал действия по разтоварване на "гондолата", т.е. прикаченото към седловия влекач полуремарке. Именно поради допуснатите от него пропуски при подхода и обезпечаване на безопасност за разтоварването на инертния материал, при вдигане на коша на полуремаркето композицията е излязла от равновесие и се е обърнала настрани, причинявайки значителни имуществени вреди по двата автомобила. Или, подс. И. не е бил спрял някой да го разтовари, а сам е извършвал действия с механизмите на композицията по повдигане на коша на "гондолата", опитвайки се да разтовари натоварения в нея инертен материал, т.е. извършвал е действия по нейното управление. И ако за тази разтоварна дейност няма конкретни специфични правила, то тогава действа общото правило на чл. 5, ал. 1 от ЗДвП водачът на МПС да не създава с поведението си опасност за другите участници в движението и да не причинява вреди. Такива вреди могат да бъдат причинени не само на друго ППС, на пешеходец, но и на други движими вещи или недвижим имот, когато водачът на ППС не се е съобразил с техническите възможности на превозното средство и с всички особености на терена, атмосферните условия и други конкретни правила при управляването му. В случая не се касае за извършване на действия от водача на ППС с прикачени или намиращи се на превозното средство машини и агрегати, при боравенето с които следва да спазва други специфични правила за безопасност, например при извършване на товаро- разтоварна дейност с автокран, със самоходна строителна машина и други (Тълкувателно решение № 28/75 г. - ОСНК и решение № 363/29.09.1990 г. по н. д. № 320/90 г. - III н.о.). Поради това ВКС намира, че с действията си подс. И. е нарушил правилата за движение безопасно да подходи на складовата площадка и извърши разтоварване на натоварения в товарната композиция инертен материал и с това виновно е причинил вреди на двата товарни автомобила на фирмата, заради което следва да понесе и отговорност за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1 б. "а" от НК, доколкото не се спори, че имуществените вреди са "значителни" по смисъла на закона. Това предпоставя основателност на подадения касационен протест, но същият не може да предизвика целения от прокурора резултат поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване на подс. И. за това му деяние, съгласно чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, (за което безспорен "принос" има съставът на въззивния съд, постановил мотивите към въззивната си присъда осем месеца след произнасянето й), както и заради обхващане на деянието на подсъдимия от чл. 1 на Закона за амнистия (обн. ДВ, бр. 26/07.04.2009 г., в сила от 22.04.2009 г.). Тъй като съгласно чл. 24 ал. 2 от НПК подс. И. желае да се ползва от последиците на давността и амнистията, то наказателното производство, след отмяна на атакуваната въззивна присъда и първоинстанционната присъда на СРС, следва да бъде прекратено съобразно правомощията на касационната инстанция по чл. 354, ал. 1, т. 2 от НПК. Водим от гореизложените съображения Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 от НПК