Решение № 14143 от 12.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 615/2011 г.

Решение № 14143 от 12.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 615/2011 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Пламен Илиев Иванов срещу заповед № РД 10-2240/10.12.2010 г. на министъра на образованието, младежта и науката, с която служебното му правоотношение е прекратено на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради получена възможно най-ниската обща оценка при атестиране. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на издадената министерска заповед поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Моли да бъде отменена и претендира присъждане на направените по делото разноски. Представя писмена защита. Ответникът - министърът на образованието, младежта и науката, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Излага съображения в писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. За да се произнесе, съдът съобрази следното: Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна. Заповедта е издадена от компетентния за това орган и в предписаната от закона форма. Налице са обаче допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които обосновават извод за материална незаконосъобразност на акта. Жалбоподателят е бил държавен служител в МОМН и е изпълнявал длъжността началник на Регионален инспекторат по образованието - Софийска област. При предходното му атестиране за периода 1.12.2008 г. - 30.11.2009 г. е получил оценка 3 - изпълнението отговаря на изискванията. Периодът на процесното му оценяване е 1.12.2009 г. - 30.11.2010 г. Съдът констатира, че при атестирането не е спазена разпоредбата на чл. 25 от Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (НУРАСДА) - отменена от 1.07.2012 г., тъй като формулярът за атестиране не съдържа мотиви, съгласно изискванията на наредбата. При извършеното атестиране не са отчетени показателите за компетентности съгласно изискванията на приложимата в случая разпоредба на чл. 19, ал. 2 от НУРАСДА. Така например по първия показател - аналитична компетентност, оценяващият ръководител е отбелязал "Оценяваният не показа достатъчни умения за разглеждането на проблемите в дълбочина и за установяване на причините, както и за вземане на правилни и аргументирани решения. Има пропуски в познаването на нормативната уредба и в правилното й прилагане". Тези изисквания са само част от съдържанието на т. 1 при оценяването по този показател, наред с редица други, които са изброени в правната норма. Очевидно в случая тя не е спазена, тъй като оценката е абсолютно формална и не съдържа конкретни факти и обстоятелства. По втория показател - ориентация към резултати, оценяващият ръководител е отбелязал "Не показа необходимите умения да създава организация на работата по отношение на отговорностите, да определя ясни критерии и срокове за постигане на изпълнението на задачите и постигане на добър краен резултат, не извършва или упражнява неефективен контрол". Относно този показател също е налице преразказ на част нормата на чл. 19, ал. 2, т. 2 от НУРАСДА, като се твърди не липса на умения за осъществяване на непрекъснат контрол по постигането на задачите, а липса на упражнен ефективен контрол в работата, което представлява нарушение на служебни задължения и обосновава дисциплинарна отговорност. Не е направен анализ и при оценката на останалите показатели за компетентности съгласно изискванията на закона. По т. 3 - изграждане на отношения, е отбелязано: "Служителят не притежава умения за изграждане и поддържане на колегиални взаимоотношения в рамките на ръководения екип и извън администрацията. Справя се със възникнали конфликти", по т. 4 - познаване на заинтересуваните страни, е посочено "Оценяваният не показа необходимата загриженост при обслужване на външните и вътрешните потребители на дейността на ръководеното звено, не изисква в достатъчно степен ръководените служители да разбират интересите и очакванията на потребителите", по т. 5 - комуникативна компетентност, е налице заключението "Не успява да постигне добра комуникация по хоризонтала и вертикала устно и писмено, осигурява своевременна информация. Липсват умения за ясна комуникация по служебни въпроси", по т. 6 - лидерска компетентност - "Не подхожда обективно при оценяване и признаване на постиженията на всеки служител от екипа. Няма достатъчен авторитет пред подчинените си", по т. 7 - управленска компетентност - "Има пропуски в целеполагането и управлението на задачите - при определяне на приоритетите, при разпределяне и координиране на ресурсите, при контрола по изпълнението. Изискванията на чл. 19 от НУРАСДА са пряко свързани с правилото на чл. 25, ал. 1 от НУРАСДА, т. е. преценката за работата на служителя да е направена въз основа на обективно установими факти и обстоятелства. Такива очевидно в случая не са посочени. Твърдението на ответника, че в тази насока следва да се има предвид доклад № 80891-108/2010 г., е несъстоятелно. Цитираните в него документи, констатации и изводи са многобройни и разнопосочни и в голямата си част касаят виновно поведение при изпълнение на служебни задължения, което би могло да бъде основание за процедура по реализиране на дисциплинарна отговорност. Те обаче не могат да заместят изискуемата се от чл. 25, ал. 1 от НУРАСДА конкретика при оценяването, което следва да е подчинено на принципите на обективност, безпристрастност, честност и компетентност. От изложеното следва, че в атестационния формуляр липсват мотиви, обосноваващи поставените оценки по всеки един от показателите. Действително извън правомощията на съда е да проверява обективността на поставените оценки, но в рамките на предмета на съдебен контрол е спазването на закона при извършване на оценяването, част от които са и излагането на мотиви съобразно предписаните от закона критерии (чл. 19 от НУРАСДА), като разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от НУРАСДА императивно разпорежда, че оценяващият ръководител е длъжен да мотивира писмено своите оценки, като вписва мотивите в съответните полета от раздел III на формуляра за оценка. В случая изложените мотиви са формални, не отговарят на изискванията на закона и са равнозначни на липса на мотиви. Допуснатото нарушение на НУРАСДА опорочава изцяло изготвената обща оценка, която в нарушение на чл. 25, ал. 1 от наредбата и чл. 76, ал. 3 от ЗДСл не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността, за която служителят е оценяван с оглед обективно установени факти и обстоятелства. В хода на процедурата по оценяването на жалбоподателя са допуснати и други съществени нарушения. От доказателствата, представени с административната преписка и тези, събрани от съда, не се установява по безспорен начин провеждането на междинна среща между служителя и оценяващия ръководител, което обстоятелство се оспорва от жалбоподателя. Във формуляра като дата на същата е посочена 14.07.2010 г. Същевременно, представеното копие от стенографски запис на проведеното заседание на Министерския съвет на същата дата доказва присъствието на министъра на образованието, младежта и науката на това заседание след 10.30 часа. Няма основание съдът да не кредитира и заключението на назначената по делото техническа експертиза (основна и допълнителна), която установява, че пропусквателното електронно устройство е регистрирало влизането на жалбоподателя в сградата на РИО на бул. "Цариградско шосе" № 125 на 14.07.2010 г. в 8.51 часа и неговото излизане оттам в 17.45 часа, което поставя под съмнение възможността в рамките на същия работен ден да е бил на среща с министъра в сградата на МОМН на бул. "Дондуков" № 2а, където магнитната му идентификационна карта не е засечена изобщо. Вещото лице изрично заяви пред съда, че нивото на сигурност на въпросната система за достъп (обща и за двете сгради) не е високо, но на въпросната дата няма индикации системата да не е била изправна. Предположението на процесуалния представител на ответника, че през Президентството би могло да се влезе в МОМН и без идентификация в системата за достъп е несъстоятелно при липса на засечено излизане на Пламен Иванов от сградата на РИО през целия ден. Съдът дава вяра и на разпитаните по делото свидетели Антон Станков и Любомир Любенов. Първият от тях заема длъжността завеждащ отдел "Човешки ресурси" към МОМН и при разпита си заяви, че формулярите за проведената междинна среща са били "приготвени и подписани от министъра" и той лично ги е връчил "не само на Иванов, но и на други началници на инспекторати", но не си спомня дали това е било свързано с началото на учебната година. Твърдението на жалбоподателя, че това връчване е станало на 02.09.2010 г. се подкрепя от показанията на св. Любенов - бивш началник на РИО-Стара Загора, според които както жалбоподателят, така и от други негови колеги са го информирали, че са получили формулярите за междинната среща през м. септември 2010 г. При тези доказателства съдът приема, че междинна среща съгласно изискванията на чл. 13, ал. 1 и 2 от НУРАСДА не се е състояла и във формуляра за оценка е документиран неверен факт, независимо, че е удостоверен с подписите на служителя и оценяващия ръководител. Заключителната среща също е проведена в нарушение на чл. 14 от НУРАСДА. Свидетелят Станков установи, че формулярите по чл. 24, ал. 1, т. 2 "се попълват предварително, след което по тях се извършват коментари, разговори и ако има нещо се променят". Подобно процедиране не само че не удовлетворява изискванията на чл. 14, ал. 2 за събеседване с обсъждане и анализиране степента на изпълнение на целите, заложени в работния план и т. н., но очевидно нарушава и правилото на ал. 3 - попълването на съответните раздели от формуляра за оценка да се извърши след приключване на заключителната среща. Следователно, получената от служителя обща оценка при атестирането като поставена в нарушение на императивни разпоредби от НУРАСДА не обосновава прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл от страна на органа по назначаването. Изискванията на цитирания текст за прекратяване на служебното правоотношение не са изпълнени, поради което издадената заповед е материално незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена на основание чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. С оглед изхода на делото следва да се осъди МОМН да заплати на Пламен Илиев Иванов направените за тази инстанция разноски в размер на 725 лева, от които 500 лева - адвокатско възнаграждение и 225 лева за вещо лице. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,