Решение № 13372 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6722/2011 г.

Решение № 13372 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6722/2011 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Надка Димитрова Харискова от гр. Благоевград срещу решение № 499 ОТ 13.04.2011 г. постановено по адм. д. № 42/2011 г. по описа на АС - Благоевград. В касационната жалба конкретно не се сочат касационните основания, но се твърди, че съдът не е обсъдил всички доказателства, което е довело и до неверни правни изводи. Декларативно съдът е отхвърлил жалбата срещу решението, без да обсъди факта че отговаря на всички условия за закупуване на жилището. Моли за отмяна на решението. Ответната страна Общински съвет Благоевград, не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 304 от 15.12.2010 г. ОбС - Благоевград на основание чл. 28, ал. 1, т 8 от ЗМСМА във връзка с чл. 42, ал. 2 от ЗОС, ОбС - Благоевград включва общинско жилище находящо се в гр. Благоевград, на ул. "Т. Александров " № 78 в списъка за продажба, като е дадено съгласие то да бъде продадено на жалбоподателката. Със заповед № ОА-АК-1070 от 22.12.2010 г. Областният управител на област Благоевград, на основание правомощието си по чл. 45, ал. 4 и ал. 6 от ЗМСМА е върнал на ОбС - Благоевград за ново обсъждане взетото решение № 304/15.12.2010 г. Съгласно чл. 45, ал. 10 ЗМСМА, актът върнат за ново обсъждане се приема повторно с мнозинство, определено в закон, но с не по-малко от повече от половината от общия брой на общинските съветници. В чл. 27, ал. 4 ЗМСМА е предвидено, че решенията по чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА се приемат с мнозинство от повече от половината от общия брой на съветниците. Производството пред първоинстанционния съд е започнало по жалба от Надка Харискова, гр. Благоевград именно срещу решение № 332 по Протокол № 16 от 29.12.2010 г. С обжалваното съдебно решение Административен съд - Благоевград, е отхвърлил жалбата на Харискова като е приел че решението на ОбС е законосъобразно и е спазена процедурата по чл. 27, ал. 2, 3, 4 и 5 от ЗМСМА. След като по делото не се спори, че процесното решение на ОбС е взето при условията на чл. 45, ал. 9 ЗМСМА, като за потвърждаване на решение 304 по протокол 15/15.12.2010 г. са гласували 17 "за", което е по-малко от половината от всички 37 общински съветници, правилно решаващият състав е приел, че не се потвърждава предходното решение. По реда на чл. 45 от ЗМСМА решенията на общинските съвети подлежат на оспорване, като процесуалната легитимация е само на областния управител, кмета или на прокурора. Този специален ред на обжалване е въведен предвид правомощията на общинския съвет като орган на местното самоуправление, упражняващ власт, на който правомощията му са определени със специален закон. Затова същият формира волята на общината като собственик на общинското имущество. Първоинстанционното съдебно производство, както се посочи е започнало по жалба подадена от касаторката именно против решението на ОБС постановено по повод упражнени правомощия на областния управител да върне за прераглеждане решение на ОбС. Такова оспорване на решение по чл. 45 от ЗМСМА с жалба на физическо лице е недопустимо, ако не е налице правен интерес. В тази насока съдебната практика е постоянна и приема, че в определени случаи може да се обоснове допустимост на оспорване на решения на общинския съвет от физическо или юридическо лице, но само при наличието на правен интерес. В случая такъв правен интерес е налице. По силата на чл. 34, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за отдаване под наем и продажба на общински жилища в община Благоевград (отм.), жалбоподателката по силата на чл. 34 от същата като наемател, ако отговоря на условията, установени от същата има право да закупи жилището. Това обуславя и нейния правен интерес и прави жалбата и допустима. Редът и начинът за закупуване на общинските жилища се определят от приетите от всяка една община по силата на закона наредба. Съгласно § 3, ал. 2 ПР на Наредбата, приета за основание чл. 45а от ЗОбС и чл. 2, ал. 1 ЗМСМА приета от ОбС - Благоевград и приложена по делото, започнатите производства по молби за закупуване на общински жилища се уреждат по реда на отменената Наредба за реда на условията за отдаване под наем и продажба на общински жилища в Община Благоевград /л. 78 и сл./. Съгласно чл. 34, ал. 1, т. 1 от тази Наредба, наемател на общински жилища може да го закупи, ако отговаря на условията за настаняване в общинско жилище в глава I от Наредбата. В чл. 5, ал. 1 от същата Наредба е предвидено като условие лицата да не притежават жилище, вила или идеални части от такива имоти. От молбата декларация и удостоверението /л. 30 и л. 34/ се установява, че касационната жалбоподателка притежава 1/6 идеални части от земя и жилище в с. Плоски. От приложения протокол от заседание на Комисия на ОбС /л. 73 и сл./, не се установява да са изменени условията, посочени в чл. 34, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1 от приложимата Наредба. Като се има предвид и чл. 47, ал. 1, т. 3 и ал. 3 ЗОбС, регламентиращ условията и реда на продажба на общински жилища да се определят с Наредба на ОбС по чл. 45а, ал. 1 ЗОбС и непокриване на критериите по цитираната Наредба, не е налице основание за уважаване на оспорването. Доколкото и как притежаваните от жалбоподателката 1/6 ид. ч. от недвижими имоти могат да задоволят жилищните нужди на нея и семейството й са въпроси от социален характер и те следва да намерят приложение в приеманите от общините наредби. Затова по доводите, които имат по-скоро житейски характер, съдът не би могъл да даде отговор в съдебното си решение. Затова, макар че по част от наведените доводи, мотивите на административния съд да са крайно пестеливи, доколкото е отхвърлено оспорването, като краен резултат следва да се приеме, че не са допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната на обжалваното решение и същото следва да се остави в сила, а касационната жалба се отхвърли като неоснователна. Предвид изложеното, Върховният административен съд, III отделение, на основание чл. 221, ал. 3 от АПК