Решение № 5244 от 15.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8121/2012 г.

Решение № 5244 от 15.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8121/2012 г., V о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба (наименована въззивна жалба) на Антон Николов Иванов против решение № 1771 от 2.04.2012 г., постановено по адм. дело № 2248/2010 г. по описа на Административен съд София - град в частта, в която е уважено възражението за прихващане на обезщетението по чл. 106, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) от обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и искът е отхвърлен за сумата от 1282,60 лв. Касаторът поддържа, че в тази част решението е неправилно. Прави искане за отмяната му в обжалваната част и за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в пълния поискан размер, както и за присъждане на депозита за вещо лице в размер на 150 лв., по което искане съдът не се е произнесъл. Подадена е и касационна жалба (наречена насрещна жалба) от Агенция "Митници" против същото решение в частта, в която е отхвърлено искането за прихващане на изплатеното обезщетение на Антон Николов Иванов на основание чл. 106, ал. 4 от ЗДСл., както и в частта му относно началния момент на присъждане на законната лихва от 14.12.2009 г. Моли решението в тези му части да бъде отменено. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на Антон Николов Иванов и поддържа становище за частична основателност на касационната жалба на директора на Агенция "Митници". Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди наведените в касационните жалби доводи, становищата на страните и данните по делото, приема следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд осъжда Агенция "Митници" да заплати на Антон Николов Иванов сумата от 5236,40 лв. - обезщетение за времето, през което е останал без работа вследствие отмяна на заповед № 8577/18.11.2009 г. на директора на Агенция "Митници" (18.11.2009 г. - 18.10.2010 г.), ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 14.12.2009 г. до окончателното заплащане на сумата, като отхвърля иска в останалата част до пълния предявен размер от 6 519 лв. Обезщетението в размер на 5236,40 лв. е присъдено на основание чл. 121, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Със същото решение съдът отхвърля предявения от Антон Николов Иванов иск на основание чл. 36.1 от Процедура за съкращаване на персонала, одобрена със заповед № 613/12.2009 г. на директора на Агенция "Митници" за заплащане на обезщетение в размер на 3 911 лв., като в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Със същото решение административният съд отхвърля искането на Агенция "Митници" за прихващане на сумата от 641,30 лв. - заплатено обезщетение на ищеца на основание чл. 106, ал. 4 от ЗДСл, като осъжда Агенция "Митници" да заплати на Антон Иванов сумата от 326 лв. направени разноски по делото по компенсация. Касационната жалба на Антон Иванов е подадена в срок, от надлежна страна, за която решението в обжалваната част, в която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за разликата над 5236,40 лв. до пълния предявен размер от 6 519 лв., е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба в тази част е неоснователна. Решението в частта, в която съдът приема, че са налице основания за прихващане на дължимата на Иванов сума на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и полученото от него обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл, е законосъобразно. Налице са две ликвидни и изискуеми парични вземания, като с възражението за прихващане двете насрещни вземания се погасяват до размера на по-малкото от тях. В случая без правно значение за прихващането е фактът, че двете парични вземания се дължат на различни основания, тъй като законът не изисква те да произхождат от едно и също основание, както неоснователно се твърди в касационната жалба. Изпълнени са законовите изисквания за прихващането - двете насрещни вземания са изискуеми и ликвидни, установени са по основание и размер. Агенция "Митници" дължи на жалбоподателя Иванов обезщетение поради незаконното му уволнение, а той от своя страна дължи връщане на полученото обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл, тъй като с отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, изплатеното на това основание обезщетение е получено на отпаднало основание. Съгласно чл. 104 от Закона за задълженията и договорите прихващането се извършва чрез изявление на едната страна, отправено до другата. Двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши, а именно от 31.10.2011 г., когато с влязло в сила решение е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Иванов и от който момент вземанията са станали изискуеми. Недопустимо е за един и същи период от време (2 месеца) служителят да получи обезщетение в двоен размер, тъй като това би довело до неоснователното му обогатяване, както правилно приема първоинстанционният съд. Следователно, като уважава искането за прихващане на сумата от 1282,60 лв., съставляваща заплатено обезщетение на жалбоподателя Иванов на основание чл. 106, ал. 2 от ЗДСл от дължимия размер на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и като отхвърля иска за посочената сума, Административен съд София - град постановява решението си в тази част в съответствие с материалния закон. В т. 2 на касационната жалба на Антон Иванов се поддържа, че първоинстанционният съд неправилно определя размера на разноските по компенсация и не се произнася по искането за присъждане на внесения депозит за вещо лице в размер на 150 лв. Този пропуск не може да бъде отстранен в касационното производство. В тази част касационната жалба има характер на искане за изменение на съдебния акт в частта за разноските и компетентен да се произнесе е Административен съд София - град по реда на чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Касационната жалба в тази част е недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане, а настоящото производство - да се прекрати. С оглед изложеното искането за изменение на съдебния акт в частта за разноските следва да се изпрати на компетентния съд за произнасяне. Настоящият състав на Върховния административен съд приема подадената от Агенция "Митници" касационна жалба против първоинстанционното решение в посочените обжалвани части за процесуално недопустима като просрочена. Съобщение за постановения съдебен акт е получено от представител на касатора на 18.04.2012 г., а касационната жалба е подадена на 16.05.2012 г., т. е. след изтичане на 14-дневния преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 215, ал. 1, т. 3 от АПК същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото в тази част - прекратено. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 215, ал. 1, т. 3 от АПК Върховният административен съд, пето отделение