Решение № 12296 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14829/2014 г.

Решение № 12296 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14829/2014 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 65, ал. 1 ог Закона за общинската собственост /ЗОбС/. Образувано е по касационна жалба подадена от адв. Марин Маринов от АК - Разград в качеството му на процесуален представител на "Хранкомерс ЦБА-ООД", ООД, гр. София срещу решение № 27/17.10.2014 г., постановено по адм. д. № 53/2013 г. на Административен съд Разград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № 193/8.03.2013 г. на кмета на община Разград за принудително изземване на имот- публична общинска собственост. В касационната жалба са изложени съображения, поддържани и пред първоинстанционния съд, с твърдения за постановяване на решението в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуални правила и се иска отменяването му и отменяване на оспорената заповед. Претендират се и разноски. Ответникът - кметът на община Разград, не се явява, не се представлява. В депозиран писмен отговор от процесуален представител С. Великова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като съобрази доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интрес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна. Не спорна установената по делото фактическа обстановка. Процесният имот с пл. № 6335, с площ от 353 кв. м., в т.ч. обществена тоалетна, със застроена площ от 65,25 кв. м., обем 177 куб. м. находящ се в кв. 319- източна част на градския парк в гр. Разград е публична общинска собственост и, че се държи от дружеството без правно основание, тъй като договорът за концесия на процесния обект, сключен между дружеството и Община Разград е прекратен поради неизпълнение на задълженията по него от страна на концесионера - неплащане на концесионно възнаграждение за 2010, 2011 и 2012 г. и свързаната с това неустойка. За имота има издаден Акт за публична общинска собственост № 989, съставен на 4.04.2005 г. и вписан в Службата по вписвания Разград на 21.04.2005 г. с вх. Рег. № 1627, том 4, № 177, стр. 104. Проведена е процедура по уведомяване на концесионера за започнатото административно производство по прекратяване на договора, която е изпълнена съобразно изискванията на закона - чл. 65, ал. 1 ЗОбС и чл. 78, ал. 3 от Закона за концесии. На 8.03.2013 г. е издадена от кмета на община Разград оспорената заповед № 193 за принудително изземване на обекта. При тази фактическа установеност съдът е отхвърли жалбата. Направил е обосновани изводи за законосъобразност на заповедта, които се споделят изцяло от касационната инстанция и не се нуждаят от допълване. Изпълнен е фактическият състав на нормата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС и чл. 78, ал. 3, т. 2 от ЗК. Налице са били предпоставките за издаване на заповедта. Кметът е действал при условията на обвързана компетентност, тъй като след решението на общинския съвет, е следвало само да приложи правилно материалния закон, което е и направил. Първоинстанционният съд правилно е констатирал, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на неговата компетентност, при спазване на изискуемата за това форма и в съответствие с административно производствените правила и материалния закон. Неоснователни са твърденията на жалбоподателят за нарушения при процедурата по уведомяване. Този довод е поддържан и пред първоинстанционният съд който в мотивите си е обсъдил довода и обосновано е приел, че е неоснователен. Решението е законосъобразно и следва да се остави в сила. Претенцията на ответната страна за разноски не следва да бъде уважавана тъй като не е осъществено процесуално представителство чрез явяване в о. з., а само е депозиран писмен отговор, представен и пред първата инстанция. С оглед изложеното Върховният административен съд, трето отделение,