Решение № 5406 от 30.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 610/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на А. Ангелов, чрез адв. Г. Петрова срещу решение 344 от 25.10.2022 г. по адм. дело 473/2022 г. на Административен съд Враца, с което е отхвърлена жалбата му против заповед 3286з - 2303/28.06.2022г. на директора на ГД "Национална полиция" за отказ за снемане на полицейска регистрация. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че съдът не е съобразил разпоредбите на чл.8 от ЕКЗПЧОС, чл.7 и чл.8 от Хартата на основните права на ЕС, както и противоречието на националните норми с правото на ЕС и по - конкретно Директива (ЕС) 2016/680 на ЕП и на Съвета от 27.04.2016г. и нормите на Регламент 2016/679 , както и противоречието на оспорения административен акт с тези норми. По подробно развити доводи в касационната жалба иска да се отмени обжалваното решение и се реши спорът по същество като се отмени и оспорената заповед. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба директор на ГД "Национална полиция" не изразява становище. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за основателност на касационната жалба. Намира оспореното решение за неправилно, поради противоречие с практиката на Съда на ЕС и разпоредбите на Директива 2016/680 на ЕС. Предлага решението да бъде отменено и преписката да се върне на органа за ново произнасяне. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред АС - Враца е заповед 3286з -2303/28.06.2022г. на директора на ГД "Национална полиция", с която е отказано снемането на полицейска регистрация 31635/25.01.1984г., извършена в РУ Враца на А. Ангелов, поради липсата на предпоставките по чл.68, ал.6 от ЗМВР. За да се произнесе по спора, съдът е установил, че Ангелов е подал на 22.03.2022г. заявление до министъра на вътрешните работи и до директора на ОДМВР - Враца за заличаване на лични данни и криминалистически регистрации от информационните масиви на МВР. След извършената от ОДМВР - Враца проверка по подаденото заявление е направено предложение за отказ за снемане на полицейската регистрация, предвид липсата на основанията по чл.68, ал. 6 ЗМВР и издадена оспорената заповед. При тези фактически обстоятелства съдът е приел от правна страна, че обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган, в предписаните от закона форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. След извършен анализ на предпоставките по чл.68, ал.6 от ЗМВР за снемане на полицейска регистрация, съдът е счел, че не е налице нито едно от цитираните в текста законови основания по отношение на жалбоподателя за снемане на полицейската регистрация. Изложил е съображения, че реабилитацията не попада сред изчерпателно посочените основания за заличаване на полицейската регистрация, която е вид обработване на лични данни и служи на полицейските органи да извършват дейностите по чл.67 от ЗМВР и данните от нея се използват само за предотвратяване и разкриване на престъпления или за дейности, свързани със защитата на националната сигурност и обществения ред. Според АС - Враца, предвид целите на обработката на личните данни не е налице хипотезата на чл.45 от ЗЗЛД, а именно да е отпаднала целта на обработването им, тъй като за целите на противодействие на престъпността продължават да се обработват лични данни на лица с влезли в сила осъдителни присъди за умишлени престъпления, независимо от настъпилата реабилитация. Приел е за безспорно, че в ЗМВР не е транспонирана разпоредбата на Директива (ЕС) 2016/680 на ЕП и на Съвета от 27.04.2016г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни, съгласно която следва да бъдат установени срокове за изтриване на данните от администратора или техен периодичен преглед, но липсата на подобен срок в българското законодателство не е основание за отмяна на заповедта за отказ за снемане на полицейска регистрация, както и че не е налице нарушение на Регламент (ЕС) 2016/679 на ЕП и на Съвета от 27.04.2016г. . Решението е неправилно и са налице основания за неговата отмяна. Фактическата обстановка е установена правилно от решаващият съд, като са обсъдени доводите на жалбоподателя, представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, но изводите за липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила са неправилни, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон и неговата цел. Безспорно е, че нито едно от посочените в чл.68, ал.6 от ЗМВР основания за изтриване на лични данни от полицейския регистър не е приложимо в разглежданата хипотеза на лице, осъдено с влязла в сила присъда, дори след като е реабилитирано, поради което тези данни се съхраняват в съответния регистър и могат да бъдат обработвани от имащите достъп до тях органи без никакви ограничения във времето, до смъртта на това лице. Безспорно е, че съхранението от полицейските органи на лични данни и по - конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително, когато той е реабилитиран се отнася до обработване на лични данни, отговарящи на цели, които съгласно чл.1, параграф 1 от Директива 2016/680 попадат в приложното поле на тази директива. Съгласно чл. 4, параграф 1, буква в) от тази директива, държавите членки трябва преди всичко да гарантират, че личните данни са подходящи, относими и не надхвърлят необходимото във връзка с целите, за които данните се обработват. Тази разпоредба изисква държавите членки да спазват принципа на "свеждане на данните до минимум", с оглед спазване на принципа на пропорционалност. По силата на чл.4, параграф 1, буква д) от Директива 2016/680 държавите - членки трябва да гарантират, че тези данни се съхраняват във вид, който позволява идентифицирането на субектите на данни за период, не по - дълъг от необходимия за целите, за които те се обработват. Доколкото чл. 5 от Директива (ЕС) 2016/680 оставя на държавите членки да решат дали да определят подходящи срокове за съхранението и да решат дали тези срокове се отнасят за изтриването на данните или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им в решението си от 30 януари 2024г. по дело С -118/22 , СЕС отбелязва, че за да са "подходящи" сроковете за такава периодична проверка трябва в съответствие с чл.4, параграф 1, букви в) и д) от тази директива в светлината на чл. 52, параграф 1 от Хартата - в крайна сметка да позволят изтриване на разглежданите данни, когато съхранението им вече не е необходимо. Според даденото тълкуване в решението, подобно изискване не е изпълнено, когато, както в случая, единствената хипотеза, в която националното законодателство предвижда такова изтриване по отношение на лице, осъдено с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, е настъпването на смъртта му. В т.71 от Решението си СЕС подчертава, че гаранциите, предвидени в чл.16, параграфи 2 и 3 от директивата досежно условията на правото на изтриване и правото на ограничаване на обработването от точки 50 и 51 от решението следва, че тези разпоредби не допускат национално законодателство, което не позволява упражняването на тези права от лице, осъдено с вляла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер. В решението на СЕС от 30.01.2024г. по дело С -118/22г. е дадено задължително тълкуване, че чл.4, параграф 1, букви в) и д) от Директива 2016/680, разглеждан във връзка с чл.5 и 10, чл.13, параграф 2, буква б) и чл.16, параграф 2 и 3 от тази директива в светлината на членове 7 и 8 от Хартата, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по - конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване Не е спорно, че в българското законодателство и по специално в ЗМВР не е транспонирана разпоредбата на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година, относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (26), съгласно която следва да бъдат установени срокове за изтриването на данните от администратора или техен периодичен преглед. Доколкото съгласно чл. 633 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, решението на Съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България и дадените с Решение на СЕС от 30.01.2024г. по дело С -118/2022г. разрешения са безспорно относими към настоящия казус се налага извода, че обработването на лични данни в случаите, свързани с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред и по - конкретно по повод извършена в тази връзка полицейска регистрация е допустимо само ако администраторът периодично проверява дали съхранението е необходимо за целите, за които те са били обработвани, като същия следва във всеки конкретен случай по искане на заинтересовано лице да осъществява тази проверка като съобрази характера и тежестта на престъплението за което е осъдено лицето, настъпилата реабилитация, дали в срока от извършване на престъплението до настъпилата реабилитация лицето е извършило друго престъпление и дали то е от общ характер, както и данните за личността на лицето, респ. риска който то представлява. Едва след извършване на тази преценка, органът може да даде отговор на въпроса необходимо ли е обработката на лични данни да продължи да бъде осъществявана или следва полицейската регистрация на лицето да бъде снега, респективно ограничена. В оспорения пред АС - Враца акт не е извършен необходимия анализ в посочения по - горе смисъл, относно личността на жалбоподателя, осъщественото от него престъпно деяние, за което е бил осъден и реабилитиран, за целите за защита националната сигурност ли се съхраняват и обработват данните или за целите на противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, налице ли са други данни за извършени от лицето престъпления и противообществени прояви, какъв период е изминали от извършване на деянието, за което е осъдено лицето, периода от изтърпяване на наказанието до датата на подаване на искането за снемане на полицейската регистрация. Липсва анализ и оценка, както и извършване на проверка от органа, дали съхранението на данните все още е необходимо за целите, за които те са били обработвани или то понастоящем се осъществява в нарушение на чл.4, пар.1, б "в" и "д" от Директива 2016/680. Ето защо оспорения акт е издаден в нарушение на чл.35 от АПК, без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и без извършването на необходимата преценка и анализ на обстоятелствата посочени в предходните абзаци на решението. Оспорената заповед е и немотивирана тъй като не съдържа конкретни фактически основния, относно постановения отказ при липсата на пълно и точно установяване на релевантните факти и обстоятелства. Изложеното по -горе налага извод за неправилност на оспореното решение и постановяване на решение по същество за отмяна на оспорената заповед и връщане на преписката на органа за ново произнасяне по подаденото заявление от Ангелов. При новото произнасяне, органът освен да събере относимите доказателства, следва да извърши пълен и обстоен анализ на същите и да постанови своя акт при излагане на конкретни фактически съображения, относно необходимостта от съхранение на личните данни за целите, за които са били обработвани, при съобразяване с мотивите на настоящото решение и дадените разрешения по въпроса с Решението от 30.01.2024г. по дело С -118/22г. на СЕС. С оглед изхода на делото и направеното искане в полза на касатора, следва да се присъдят сторените разноски за две съдебни инстанции в размер на 980 лв., от които 80лв. държавни такси и 900лв. за адвокатско възнаграждение ( 400лв. за първата и 500лв. за касационната инстанция), доказани по основание и размер с представените по делото договори за правна защита и съдействие, платими от ГД Национални полиция - МВР. Водим от горното и на основание чл.222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,