Решение № 15996 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9306/2017 г.

Решение № 15996 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9306/2017 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Б., чрез адвокат Ц. Команова, против решение № 188/20.06.2017 г., постановено по адм. д. № 59/2017 г. по описа на Административен съд – Стара Загора. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска да бъде отменено. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответната страна – Агенция за държавна финансова инспекция, чрез юрисконсулт Димитров, в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Прави искане за заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Правилно е прието, че искът на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се явява недоказан. Обосновано е прието, че договорът за правна защита и съдействие с дата 11.10.2016 г., в който е отразено плащане на 300 лв. адвокатско възнаграждение в брой не е бил приложен по КАНД 319/2016 г. на АС – Стара Загора, а едва в производството по ЗОДОВ. Същият е без достоверна дата и не доказва реално извършено заплащане по време на производството по КАНД 319/2016 г. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, приема, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд – Стара Загора е отхвърлил иска на В. Базитов против Агенция за държавна финансова инспекция /АДФИ/ за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300 лева. С решение № 173/28.04.2016 г., постановено по АНД № 1635/2015 г. по описа на Районен съд – Казанлък, е било отменено наказателно постановление № 11-01-519/06.11.2015 г. на директора на АДФИ, с което на В. Б. е било наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева на основание чл. 46, ал. 1 от Закона за счетоводството. Горепосоченото решение на РС – Казанлък е било потвърдено с решение № 326/28.11.2016 г., постановено по КАНД № 319/2016 г. по описа на Административен съд – Стара Загора. Претендираните имуществени вреди представляват разходи за платено адвокатско възнаграждение в касационното производство. Административният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен и недоказан поради липсата на елементите от фактическия състав, пораждащ отговорността на юридическото лице по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Посочено е, че в представеното по делото на АС – Стара Загора адвокатско пълномощно няма никакви уточнения относно уговорения и съответно заплатен хонорар. Едва при депозиране на исковата молба е представен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено възнаграждение в размер на 300 лева. Този документ има характера на разписка за плащане в брой на уговорено възнаграждение, но не доказва, че между ищеца и процесуалния му представител по КАНД № 319/2016 г. по описа на АС – Стара Загора, е съществувал договор за защита и съдействие. В пълномощното, приложено по касационното дело на АС – Стара Загора, не е уговорено заплащане. Съдът посочил, че няма пречка, доказателствата за плащане на възнаграждението да бъдат представени в производството по предявения иск за обезщетение, но е задължително договорът за правна защита и съдействие, с уговорен размер и начин на плащане, да е представен най-късно до приключване на съдебното заседание пред съответната съдебна инстанция. Така постановеното решение е правилно. Административният съд е изложил правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. В конкретната хипотеза се претендират имуществени вреди от отменен незаконосъобразен акт – наказателно постановление НП № 11-01-519/06.11.2015 г. на директора на АДФИ, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар в размер на 300 лева. Правилно първоинстанционният съд е приел, че касационният жалбоподател не е доказал исковата си претенция. Действително, ищецът е бил защитаван от адвокат, което се доказва и от пълномощно от 29.07.2016 г. Но по КАНД № 319/2016 г. по описа на АС – Стара Загора не са били представени доказателства за възмездност на сделката – уговорен размер на възнаграждението и данни съответно за реалното му заплащане. Като доказателство не може да се възприеме представения едва с исковата молба Договор за правна помощ и съдействие № 3/11.10.2016 г., защото този договор не е бил представен по КАНД № 319/2016 г. по описа на АС – Стара Загора преди приключването на делото. Тези обстоятелства правилно са преценени от административния съд, който въз основа на тях е направил извод за неоснователност на претенцията по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. С оглед изхода на спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,